Категория "Лични дневници" 

***

Първи ден в детската градина. Още няма редовни групи, поради продължаващия ремонт в основната сграда, карат я на сборни групи от по 30-35 деца. След няколко седмици сложни организации с баби и дядовци, най-накрая си прежалих детето и я пуснах в сборната група. Ако види много зор, ще я оставям от време на време вкъщи да отдъхва по някой ден.

Тръгваме рано. На нея така й се спи, че въобще не чува какво й говоря. Водим я за ръка двамата с таткото, уж за по-тържествено. Кого ли заблуждаваме, детето е свило устни в тънка черта и примирено се влачи след нас. Цвете за учителката. Нова раница, нови обувки. Сложна прическа с много фиби и цветни ластици. В раницата се мъдри любимата пижама с картинка на Камбанка. Ефект от усилията ми – нулев.

Наближаваме градината. Разминаваме се с майка, понесла съвсем малко детенце с биберон в устицата. Аз потръпвам и усилвам крачката. Вече катерим стълбите към втория етаж, където е стаята на нейната група. Усещам, че започва да ме държи по-здраво за ръката. Не плаче, не мрънка, но е надянала такова отчайващо изражение, като че ли я пращам на доживотно заточение. Вратата се отваря и ни посреща „госпожата”. Изхабена усмивка, разсеяна любезност, малката вяло пристъпва вътре и след малко вратата хлопва зад гърба й.

Бързам за работа, направо тичам. Пред погледа ми се превърта сценката отпреди малко. Поне още час ще придъвквам горчив вкус, който не е от първото ми за днес кафе.  Как да й обясня на щерката, че тепърва й предстоят години усилия, ранно ставане и куп неволи. Няма слизане от тая въртележка, дори и за петгодишните участници.

 ***

Бързам да се прибера вкъщи след работа и да разбера как е минало днес. Заварвам унила картинка – малката лежи отпусната като парцал на дивана, а баща й се суети около нея с нурофен в ръката. Докато се ориентирам в обстановката, тя се изстрелва към банята и в последния момент избълвания фонтан стомашно съдържимо уцелва тoалетната чиния. Боже! И това е само първи ден... А утре?

 ***
Тази сага е позната на повечето родители. Голяма част от нас нямаме избор - жал, не жал, всяка сутрин експедираме отрочетата си в омразната им градина. Упорито играем жалки пиески, но колко сме неубедителни! Някои от мъниците прилагат всякакви номера, само и само да ги оставим вкъщи. Едни вдигат температура, която необяснимо изчезва щом се озоват у дома, други повръщат къде симулативно, къде съвсем наистина, трети просто се примиряват и тъжно плачат (ужас!). Завиждам на родителите, чиито деца с радост посещават градината.

П.С. По време на виенския ми престой случайно разбрах, че тамошните детски градини работели само до 14,30 ч. за да може родителите да прекарват повече време с децата си. Предполагало се, видиш ли, че повече от това не е допустимо детето да бъде отделено от дома си. А дали се предполага, че майката работи на половин ден или изобщо не работи? Сигурно. Хич и не смея да мечтая за такъв вариант. А колко щеше да е хубаво!...

но успокой се,това не травматизира децата чак толкова,колкото ти изглежда сега.
Нещо като здравословен стрес е,абе гадничко е като те гледа с едни такива жални кучешки очички,но след време го забравят.
Хубавото е,че ти остава малко време и следва училище, а то е задължително :)))

Знам, знам. Това е само началото... :)
Мене едно време са ме пуснали на ясла още от годинка и сега нищо не си спомням. Ама майка ми помни! Стресът си е за всички, родители и деца. Гадно ми е, признавам, но това е положението. Споделям си просто, мрън-мрън :))

I az predi godini pomyknah malkoto si sykrovi6te kym detskata sys svito syrce. I az lyjeh i majeh v usiliqta si nqkaksi da prieme polojenieto. Ne sled dylgo stanah svidetel na scenka koqto me nakara da re6a nikoga pove4e da ne q vodq na gradina. Udyrjah na dumata si dosta vreme i spored men sym bil golqm kysmetliq.

още нямам деца и немога да споделя опит от тази гледна точка, но все пак напълно те разбирам, а и дъщеричката ти също. Като малка никак не обичах да ходя на детска градина и си спомням много добре, така и не я заобичах до последния ден. Но няма накъде, за съжаление това е положението у нас

те и на училище не искат много да ходят децата,но там поне с чиста съвест ще си ги пращаш и няма да имаш угризения.
Ще си мрънкаш ами, как няма :)))
поне този лукс да имаме - мрънкането :)

Всяко начало е трудно. Не бих го казал, ако не беше преживяно същото и в моето семейство.

Синът ми се оказа социален тип, лесно се приспособи, но моят спомен е ужасяващ... Разболях се от мъка! Баба ми седеше на едно столче пред вратата на детската градина, белким свикна... Не стана! Престанах да ям, захлупвах се безучастна в един ъгъл и накрая ме върнаха в къщи! Като се организираха пак да ме пращат, започвах да повръщам! Някой ден ще разкажа за първия си учебен ден, когато ме закараха на училище след много строги упреци и няколко шамара...
За голяма радост на всички станах човек : ))... И за тяхно съжаление - много независим : )...
В детето ти усещам пасивна съпротива, което го прави симпатично в очите ми! : ))

Като водех голямия син на ясла , три дена и после една седмица болен . И накрая се примирих и го дадох на бабите. И си откъсвах децата от мен , а сега съжалявам , защото нищо НЕ може да замени майката . Какво да ти кажа ? Лекарката ми каза в прав текст , че МОИТЕ деца НЕ стават за детска градина . ЧЕ баща им е от топъл край /Пазарджик/ и никога няма да свикнат със студения софийски климат .
Търси съседка , която би могла да гледа детето , докато се върнеш ти или съпругът ти. Аз отдавна съм против експериментите , които се правят с децата , ама мен кой ли ме слуша .
А всичко това съм изстрадала , изстрадали са го и децата ми .
Те не са бройлери , да ги събереш на едно място и да ги тъпчеш със храна.
Между другото учителките ни бяха много мили , но това събличане на децата по къс ръкав на отворени прозорци да ги каляват .
В училището вторият ми син се разболя от пневмония . Учителката ги съблякла по шорти в студен октомврийски ден да тичат из двора , а самата тя била с палто. Егати ! Нямам думи. И ние си поверяваме децата на такива . И после потърпевши са децата ни . Прегръдка ! Желая ти успех ! И на малкото съкровище !

Аз съм твърдо против яслите и съумях (с неимоверни усилия) да ги пропусна и с двете си деца. За градината вече нямам изход, ще ходят... Но смятам , че е предателство спрямо децата да ги захвърляме така, прекалено малки ги пречупваме.

Убедена съм в това,
Благодаря за включването!

Мила родна картинка, нищо не се е променило откакто ние сме били деца, жалко...

Съпротива има и дори не е пасивна. Детето яростно се бори и не дава да го пречупваме. В градината едната учителка с кисел тон я нарече „индивидуалистка!”. Демек, дете с труден харатер ... :))))

Нека е с труден характер, да оцелява!
А пък моето синче е добричък и любезен с всички, включително и с учителките, но така хитричко извлича ползите за себе си от това общуване, че и аз се изненадвам понякога... Гъвкав, дипломатичен, изплъзващ се и минаващ по допирателната - и на него се възхищавам, защото тези качества не ги притежавам...
Но даскалиците трябва да се усещат и за двете възможности на индивидуализма, но те са лоши психолози и искат сляпо подчинение на правилата. Децата да са роботи, за да нямат проблеми! Е, ние не ги изпращаме в стадо, все пак!

[quote=virtu]Като водех голямия син на ясла , три дена и после една седмица болен . И накрая се примирих и го дадох на бабите. И си откъсвах децата от мен , а сега съжалявам , защото нищо НЕ може да замени майката . Какво да ти кажа ? Лекарката ми каза в прав текст , че МОИТЕ деца НЕ стават за детска градина . ЧЕ баща им е от топъл край /Пазарджик/ и никога няма да свикнат със студения софийски климат .
Търси съседка , която би могла да гледа детето , докато се върнеш ти или съпругът ти. Аз отдавна съм против експериментите , които се правят с децата , ама мен кой ли ме слуша .
А всичко това съм изстрадала , изстрадали са го и децата ми .
Те не са бройлери , да ги събереш на едно място и да ги тъпчеш със храна.
Между другото учителките ни бяха много мили , но това събличане на децата по къс ръкав на отворени прозорци да ги каляват .
В училището вторият ми син се разболя от пневмония . Учителката ги съблякла по шорти в студен октомврийски ден да тичат из двора , а самата тя била с палто. Егати ! Нямам думи. И ние си поверяваме децата на такива . И после потърпевши са децата ни . Прегръдка ! Желая ти успех ! И на малкото съкровище ![/quote

Даам...децата не са бройлери и е най-добре да си стоя с тях, а не да ходя на работа. Но това е много пожелателен вариант, уви, не може да стане...

Между другото, оказа се, че греша за виенските градини. И те работели до 17.30, примера с работно време до 14.30 се отнасял за частни градини, които са друга тема :))

Абсолютно си права, такива са и моите наблюдения и изводи.
А относно твоя син, евала за гъвкавостта и дипломатичността, и аз не ги притежавам, но много ги ценя у другите!

Някои неща сякаш нарочно са направени за затруднение на хората.

Вече реших. Няма да имам деца. Много сложна тая работа:)

По-скоро не се мисли за хората... ;)

Е, айде сега! :)) Всеки по реда си.

Ще се въздържа от коментар, защото... не очаквам да бъде разбран... не защото хората са глупави, а защото различно възприемат и изживяват нещата...
Здраво да ти е детенцето и дано да е в ръце на човек, защото не от детското тъгуване ме е било страх, тъгата е част от човешките емоции, а от пречупената психика, от убиването на индивидуалността...

... и мене от това ме е страх най-много, вече се сблъскахме с такъв проблем, та се наложи да се разправяме с една усърдна „педагожка”.

Всички сте прави.Но аз ще кажа,че ако самите учителки поемат част от притеснения
та на майките,всичко ще бъде наред.Имам късмет,че сестра ми е детска учителка в
детската градина,и го пое.Сещайте се какво се получи.Малко глезе,малко наказания,
и повече внимание.И да ви кажа,не ,че ми е сестра-обаче,толкова се е отдала на
децата,че има доста деца,които са вече големи и винаги намират начин да отидат
при нея.В този смисъл,има голям стрес при малките ангелчета-но всичко
зависи как ще ги подемат учителите.Няма да има стресови ситуаций,а и майките
ще са по спокойни.

Много се радвам, че посочи един основен момент - отношението и подхода на детските учителки. Повечето не са подходящи за професията, но не смея да изисквам много от тях, защото ако се поставя на тяхно място сигурно ще откача за месец-два! Очаквам единствено да не са груби с детето ми,това вече не го подминавам!

Може да се изненадаш, но на някои хора им харесва да ходят по мъките. Bикам им родители-активисти. Само се чудят какво да измислят. По този начин разнообразяват скучното си ежедневие. Явно нямат необходимите социални контакти, а и бабите дават своя принос за отглеждането. За мама остава само да виси при лелките в градината, създавайки им усещането, че всички останали трябва да правят същото. Ама не е така и госпожите доста често се цупят, че някой не им отделял достатъчно време.

http://www.blizodobebeto.com/2009/10/12/dagis/

Значи хич не си за Белгия ;) Още като дойдохме тук, разбрахме, че бронхитът в Брюксел е нещо съвсем резонно, което не заслужава особено внимание, докато не се превърне в спастичен или астма, разбира се. Затова, срам, не срам, съм научил малкия сутрин и вечер да яде чесън (нищо, че ще смърди в училище - поне докато е малък да заякне, сега все още са на вълна кеч федерация, а не сваляне на мадами ;) Откак в казармата имах един съказарменик от Сливница, дето ядеше лук като ябълка и си люпеше чеснови скилидки като семки, миришеше на пор вдовец, но беше здрав като бик (и почти толкова умен ;), разбрах, че естествените имуностимулатори са най-доброто решение при подобни задължителни колективи ;)

със синчето не се получи, ходи точно пет дни на ясла, трябваше да почна работа, той нямаше две години, оставям го сутрин със свито сърце и го чувам как реве докато вървя, докато изляза от градината, реве та се къса, сърцераздирателно, плача и аз, и това се повтаря всяка сутрин до петия ден в който си го прибрах с такава страшна ангина, че не помислих повече да го дам на детско заведение докато не тръгна на предучилищна
с дъщерята не съм и опитвала, самата аз мразех да ходя на детска градина

Сори, но не схванах идеята...?

До болка познато... Което мога, ще им го спестя, без грам колебание!
Поздрави!

Споделих какви неща на мен са ми правили впечатление, когато съм водил племенниците на градина.
Разбирам, че звучат неясно. Просто изведнъж разни случки нахлуха в главата ми и сигурно за това не съм ги формулирал добре.

Аха, май се досетих какво имаш предвид, но отиваш в друга тема :))))
Темата ми (както обикновено) е доста "женска" и не очаквах да вземат отношение мъжете, така че, радвам се за включването ти! :)

и въпреки негативите, детската градина е по-доброто решение за отглеждане на 3-6 годишното дете от баби и близки, от възрастни. В детската група детето попада в среда от връсници с които общувайки изгражда много ценни качества, доказва се сред равнопоставени, гради самочувствие, стреми се към лидерство и т.н много полезни неща за социализацията му. Обаче всяко начало е трудно. Всички деца плачат, откъсвайки се от майките си и попадайки на ново място, страхуват се! Ти обаче не се притеснявай! Детето ще го преодолее, ще намери приятели там, ще му станат интересни заниманията и игрите. :)
пп за съжаление в началото ще боледува често. нормално е. попада сред много хора. но пък после ще изгради траен имунитет, ще видиш!
важното е в къщи да му говорите само хубави неща за градинката. че там ще се забавлява, ще играе, ще научи много приказки, песни, ще танцува! :)

Детската градина има някои предимства и те са точно тези, които изброяваш. Именно заради това записах детето си на градина от 1ва група (беше на 3 години) и се отказах от варианта детегледачка. Ясно ми беше, че вкъщи освен уютната домашна среда друго не мога да й предложа, след като аз самата не съм там с нея. Да не говорим за вредата от телевизора и зомбирането пред рекламните паузи (една детегледачка не се вълнува дали повереното й дете се пули с часове пред телевизора, а по скоро гледа да й е спокойно и да не се напряга излишно). Та, в градината наистина занимават децата, социализират ги, но всичко това много зависи от подхода и уменията (и не на последно място желанието) на учителката. Има много всеотдайни педогози, евала, възхищавам им се на търпението и изобщо мотивацията. Въпреки всичко това обаче, ако имах възможност, не бих изпращала децата си на градина преди 5 годишна възраст. Според мен едва тогава имат наистина необходимост от социализация и детско обкръжение, оформят се като лидери или не, изобщо стават независими човеци и имат нужда от изява извън дома :))
Е, това си е само мое мнение, аз по принцип си жаля децата повече от общоприетото и често не намирам съмишленици. :))))
Поздрави на теб!

П.С. Забравих да отбележа - винаги говорим положително за градината, никога не си позволявам да критикувам учителки или разни свързани с градината неща пред малката (въпреки, че имах причина по едно време!), ама като се е запънала - не ще и не ще! Не му е кеф на детето...

с мисълта, че детето ти е заточено и че като лоша мама го изпращаш за социализация в детски дом или градина/кое ли е по-правилно/ И точно тук е разковничето дали въпросното заведение е градина или дом за отрочето ти!?+ Ако учителките са по-ентусиазирани, обстановката по-артистична, хората ще си оставят децата без притеснение, Моите деца също са ходили на градини/ен на брой/, които се налагаше да сменяме, но отново мога да кажа от огромно значение е персоналът, на който се поверяваш съкровиш7щето си!!! Пожелавам успех в това доста трудно начинание!

Да, съвсем вярно. Моето дете доскоро ревеше сутрин само когато на смяна е „лошата госпожа” .... какво повече да коментирам?!

да си родител по български...а иначе -ей я де е Виената...

Според мен, авторката доста пресилва нещата, особено в частта, че няма избор. Напротив - имате избор, но Ви е по-евтино в общинската градина. Смятате че, ако отдледите средства за индивидуалното обучение на детето си - това ще е излишен разход на средства. Ако пък го запишете в частно заведение и изберете учителка със сърце и способности, ще давате пари напразно.
Не драматизирайте, чувството Ви за вина тормози и детето Ви. След като сте се примирили с условията в градината, значи сте прежалили емоционалността на детето си и то за Вас е сървайвър, нищо, че Вие не сте, защото не можете да му осигурите качество на обучението и възпитанието. То ще свикне да се задоволява с малко и да да оцелява с каквото може.
Извинете за грубия тон, но това е, което аз мисля за вината на родителите и сървайвъра-дете, което отглеждат.
Имам две деца. Средностатистическо семейство сме. И двете ми деца посещават частно заведение, и за двете избрах учителките. Децата ми ще се развиват нормално, няма да им се налага да оцеляват. А аз си скъсвам четирибуквието от работа, но знам, че така трябва, за да дам на децата си добра основа.

Никъде не говоря за пряка зависимост между условията в градината и емоционалността на децата. Говоря само за реакциите на моето си дете. Но по принцип сте права. Не считам за нужно да плащам за частна градина, тъй като не намирам голяма разлика между общинската и частната, освен безспорно в материалната база в полза на втората. И в двата случая няма да мога да си прибера детето преди 18,30 ч, и в двата случая завися от чужди хора да ми приласкават детето, което не мисля, че зависи от частния характер на градината, а от човека. Дори и общинска, градината я избрахме именно поради надеждния персонал и методиката за обучение, засега не съжалявам, никак дори. Все още не съм прежалила емоционалността на детето си.
Ако под индивидуално обучение имате предвид детегледачка, мм, минахме го вече този вариант. Определено съм на мнение, че след определена възраст детето има нужда от детска среда и т.нар. социализация.
И още- смятам да инвестирам в децата си на по-късен етап, сега беше по-важно да им спестя излизането от къщи в най-ранна възраст и поне дотук успях.
Благодаря ви за коментара и за различното мнение.
Поздрави!

1. В постинга си пишете, че в сборна група са 35 деца. В частната градина са максимум 12 ако спазват лицензията си, но това може да се провери предварително и да се държи под око през цялото време.
2. В постинга си определята учителката като "„госпожата”. Изхабена усмивка, разсеяна любезност" - ако учителката на децата ми ме посрещне така веднага ще я попитам добре ли се чувства, защото сме достатъчно близки, за да си споделяме и разчитаме една на друга. Не ми е приятелка, просто я уважавам като човек, който полага грижи за детето ми - парньори сме във възпитанието.
3. Трето, реакцията на детето е психосоматична реакция на стрес, освен ако не е вирус. И в двата случая трябва да се обърне внимание, защото има последствия.
4. По-късното влагане на средства ще е финансиране на образованието, но възпитанието ще липсва - детето вече ще е научено, че законът на джунглата е единственият, гарантиращ оцеляване.
Аз уча децата си да бъдат изискващи към себе си и към другите, да уважават себе си и другите - техните качества и лично пространство- тези неща се учат през първите седем. Твоето дете няма да го знае - и ще страда, че има хора около него, които успяват и без да са "сървайвари".
Това си е Ваша работа, щом искате това за детето си. Само не драматизирайте и не търсете съчувствие, че е неправилно. След като детето Ви може да поеме схващанията Ви, то Вие трябва да понесете отговорността си.

Уважаема госпожо,
вероятно не разбирам толкова много, но едно поне ми е ясно - драматизирате (излишно) единствено вие. Радвам се, че Вашите деца се ползват от услугите на високоспециализирано детско заведение, дано оправдае очакванията ви.

П.С. Посетих блога ви и разбрах причината за остротата на коментарите ви. Иглежда ми обаче, че многото учебници и изучаването на световните социални тенденции са ви отдалечили от нормалното общуване, пък било и в нета.

да отговарям на квалификации по свой адрес. Аз не съм Ви квалифицирала в постингите си по никакъв начин, не съм Ви поставила етикет. Не си го позволявайте и Вие. Благодаря.
Успешен ден!