*Любезно предупреждавам – да не се чете/гледа на празен стомах.


Седя си на бюрото и мислено се чудя – как е възможно само преди ден да бъда на стотици километри оттук, в сърцето на Европа, свободна като птичка, типичен турист с фотоапарат в ръка... а сега да съм отново тук, заета с досадни, никому неинтересни неща.

Това пътуване го планирахме отдавна, предвкусвахме го с удоволствие, а мина като един миг. Главата ми е пълна с впечатления и всевъзможни кадри от многото местенца, които разгледахме. Няма да обяснявам колко красив и уреден град е Виена, нито ще се спирам на забележителностите му. Тези неща е добре да се видят от всеки на място. Ще споделя само собственото си усещане от краткото си пребиваване там.



Странно е, но първите ми впечатления бяха разнопосочни. Едновременно се наслаждавах на великолепните сгради навсякъде около мен и с удивление слушах не-немската реч, която се лееше наоколо. Направи ми впечатление честата гледка на забрадени жени в дълги до петите роби и разните по-чернички субекти, но те вече са част от облика на всяка голяма европейска столица.   Веднага след като се настанихме в хотела, отпрашихме с У-то (метрото) към централната част на Виена – отправна точка катедралата „Свети Стефан”. На втората крачка нашият гид ни спря и заповяда – ей-тук ще ядем сладолед, правят го фантастично! Щях да щракна една снимка на прословутата сладоледаджийница, но докато се облизвах с фунийка в  ръка, един австрийски дядка реши, че трябва да ме сръга в ребрата за да направя път на кучето му, с което той гордо се намъкна в претъпканото заведение. Стоях онемяла и обидена до немай къде, не ми се ядеше вече сладолед, нито пък се кефех толкова на красивата Виена. Сега съжалявам, че не му праснах един шамар на гадното деденце, щях да го изненадам много повече, отколкото той мене. Но поне ми остана един важен урок - простаците виреят навсякъде, дори там, където най-малко очакваш.







Престоят ни беше разчетен до минута. Освен задължителния списък от забележителности, бяхме си включили и други „културни” мероприятия. Още първата вечер имахме уговорка с наш приятел, който отскоро живее и работи там. Той ни заведе в една местна кръчма, прочута с маринованите си ребърца. Ммммного са вкусни! Покрай усвояването на ребърцата слушахме как е живота във Виена през призмата на пресен българин емигрант. Още му тежеше, че му взимат 40% от заплатата за данъци, но с въздишка признаваше, че поне вижда къде отиват парите му. Няма от какво да се оплаче, всичко е идеално уредено. Между другото, сервитьорът в кръчмата ни заговори на чист сръбски и на въпроса ни откъде е, изненадващо отговори – Дамаск, Сирия. Освен сръбския, говореше още италиански, английски, руски, немски и чешки език. Замислих се колко от нас (българите) знаят друг език, освен родния.

Следващия ден премина в обикаляне на дворци, музеи, сгради, паметници, паркове и градини. Нагледахме се на красоти. Не навсякъде влизахме, просто защото нямахме толкова време, но поне успяхме да видим всички по-известни местенца на Виена. Дори успяхме да се качим в ресторанта на телевизионната кула, откъде се разкри невероятна гледка над града и Дунав.








 
 
 
Вечерта, тотално каталясали, се добрахме до Пратера. При вида на страховитите съоръжения там, предвидени уж за забавление, нещо ме стегна отвътре. Искрено се възхитих на смелчаците, които си бяха платили за да се качат на това ужасяващо нещо (вж.снимката с кулата долу), при вида на което загубвах ума и дума. Дадох си сметка, че ЕГН-то наистина не прощава, щом като този толкова известен увеселителен парк изобщо не ми вдъхваше весели чувства. Поне видях с очите си грамадното виенско колело и разни други уреди за мъчения, наистина са много впечатляващи. Вечерта приключи с „глазиран свински бут” и много бира, което всъщност е огромна порция за двама и няма изяждане!

Последния ден си го оставихме за небрежна разходка по Марияхилферщрасе и всеки се зашматка в различна посока. Приятен привкус на виенската ми разходка даде и импровизираната среща с блогов колега, пращам му специални поздрави и му благодаря за отделеното време и внимание!






   
 

...
Колкото и да беше хубаво във Виена, накрая ми се искаше да си се прибера вкъщи. Прекалената подреденост и почти стерилна атмосфера ми подействаха подтискащо. Усетих студенина и негостоприемност, въпреки че нямах някаква явна причина. Накратко, чуждия си е чужд, а моето място не беше там.

П.С. Седя си сега на бюрото, разглеждам снимките и почти нямам спомен за онова тънко глождещо чувство, с което си тръгнах по обратния път. Но добре, че все пак го има, иначе отдавна нямаше да съм тук.


 

Толкова е изкусително.

Поздрав
Валя

а онова във високата чаша е виенско айскафе! :)
Не очаквах такъв разкош, ммм....!

Поздрави и от мен!

"Прекалената подреденост и почти стерилна атмосфера ми подействаха подтискащо."

Не съм била във Виена, красива е на снимки, а подобно мнение като горното съм чувала и друг път.
Поздрав, gwen!

Точно същото чувство изпитах и аз по време на единственото си досега пътуване извън България - исках да се върна у дома.

Другия път да не му мислиш много,че аааааа ...
Хубаво е,че си отишла,а още по-хубаво,че си се прибрала жива и здрава.
Хайде гледкай си снимките и до скоро :))))

С удоволствие и при първа необходимост бих посетил един от най-красивите градове на Европа.
Благодаря за чудесната разходка!

В момента на мен не ми се ходи никъде, но с кеф се разходих виртуално и си спомних как ме впечатли навремето Виена! :)))

аз си пожелавам да отида,пък нека да ми стане после мъчно за дома:)))
Хубави снимки,вълнуваща екскурзия!
Поздрави!:)

Разходка от приказките.
Може да е свършила, но съм сигурен, че ще има още. Само почакай!
И аз ще чакам още снимки.

Хубаво е човек да обикаля цивилизованите държави. Много неща може да се видят и научат.

Ходила съм и на други места, но единствено в Германия и сега в Австрия ми беше така „студено”.
Иначе е красота, няма спор!

Ами факт, залипсва ми родната действителност! :)

Абе не можах да се прежаля! А не беше отдавна времето, когато бясно се хвърлях на всякакви подобни ужасии :))))
Одъртявам, това е...

Е, пожелавам ти скоро да имаш път натам! :)

Много съм доволна от разходката, а още повече от разните вкуснотии, на които бях вдигнала мерник предварително!:))

Пожелавам ти скоро да отидеш там, между другото тези дни беше пълно с българи, непрекъснато срещахме разни групи.
Поздрави!

Ама как позна!? :)) Вече планирам следващата екскурзия, но вече ми се иска нещо по-екзотично...

Благодаря, но чак пътепис, едва ли... :))
По-скоро кратък чревоугоднически очерк, хахаа!

в който съм пребивавала известно време...пътувам и до днес чат- пат до там.
I love it- дет има една приказка, а австрийците...ако пообщуваш повече с тях, разбираш, че имат дори някои общи черти с нас ...след като имат и 40 градусова ракия- Смятай!....
И такам...но от България по- хубаво няма- не че ни е уредена страната, не че е лесна за живеене, но този сантимент, тази емоция и това усещане, че си си у дома...няма го другаде това нещо.

Поздрави Гуени, продължавай да пътуваш и да ни разказваш!

да плюскате и да блудствате там.

Смятам да те послушам, дарлинг! Благодаря за свежия коментар!

...и не само това, уважаеми съблогъре.

Страхотна разходка! А носталгията винаги ни връща към България, където и да отидем.
Поздрави! Заслужава си обаче да се види Виена!

Пак ще отида, надявам се скоро, да доразгледам, много неща останаха невидяни, времето ни беше малко, ама нямаше как...
Поздрави и от мен!!

Красива е Виена, а снимките с манджичките разтопиха телешкото ми сърце. По повод на написаното от теб, ще ти разкажа единвиц, много се връзва с темата: "Един момък се чудел кака да се отърве от тъщата. Приятел му дал съвет: "Вземи я изпрати на почивка, някъде където има военни действия, ще я пречукат и край". Спретнал се мъжът, взел билети за тъщата за екскурзия в Либия. Тя доволна, все пак екскурзия в чужбина. Отишла и се върнала жива и здрава. Той бил адски разочарован. Купил и билет за Щатите, за 11.09.2011г., но и тук нищо не се случило. Пак се върнала жива и здрава. Отчаял се момъкът. Един ден тъщата влетяла щастлива: "Искам във Виена да отида с една приятелка, зетко, бъди така добър да ме изпратиш пак". Изохкал той, но няма как, платил екскурзията. След два дни звънят по телефона от Виена, непознат глас изказва съболезнования, обяснявайке, че една от огромните саксии па стълбовете за осветление се е откъснала и е погубила тъщата. Мъжът се обърнал с грейнали очи към жена си и рекъл: "Е, Виена си е Виена!". Усмивки от мен!

Виена си е Виена, няма спор, ама вкъщи си е най-добре! Поздрави и от мен!

Поздрави и от мен!

Радвам се, че ме посещаваш, поздрави! :)

... където и да е домът...

добре дошла отново "у дома" :)

:)))

от години съм и вдигнала мерника на Виена и все не мога да я хвана на мушка ;)

И аз така бях, отдавна се канех, но сега дойде момента. Пожелавам ти скорошна виенска визита!!

много хубаво си я разказала и показала, чичото на съпруга ми живее от 72-а година във Виена, а ние все не можем да се наканим, сега вече и децата настояват, защото имат братовчед, който не са виждали

Е, много сте несериозни, стягайте куфарите и хайде, към Виена! ;р

Ако не ти харесва "подредената" Виена - следващия път се разходи из 3ти район и особено Rochusmarkt. Ще се почувстваш не като в Европа, а като в Ориента :)

За харесване, харесва ми, много даже...
Но за живеене, трудно ще ми бъде, другояче съм свикнала тук :)) Няма да ми липсва ориенталщината, но със сигурност ще ми е тегаво и стегнато повече, отколкото ми се иска...

Бил съм в Австрия, минах и през Виена, и наистина "студено" е в отношенията.
Добре си дошла у дома, посрещам си те приятелко с топла прегръдка :))))))

Благодаря за включването! :)

Не зная защо, и на мен не ми бе уютно в този град... Иначе красив, чист, подреден..
Нямам май толкова много снимки в друг град, колкото там, но... Нямам и спомен, като този с дядото в сладкарницата, но... някакво вътрешно усещане... никога не съм си пожелавала да живея там. А за това, че е много красива Виена, спор няма!
Благодаря за разходката!

Може би впечатленията се влияят от характера, аз не съм много дисциплинирана личност! ;))

Със сигурност ще отида пак за да си довърша разходката и наблюденията, ясно ми е, че с едно посещение не мога да се „отчета” в такъв интересен и красив град.