Една приятелка ми изпрати това, много се смях, понеже ситуацията ми е до болка позната. Нямам представа кой го е писал, надявам се да не се разсърди, че ще го постна тук, ама мнооо ми хареса...!

***
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
         - Ама те са на обратно!...

Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
         - А това не са моите обувки!...

Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
         - А къде са твоите?
        - В къщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.

Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
         - А къде ти са ръкавичките?
         - Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките.. 






 

Надявам се лелката да не е била дебела и да може да се сгъва на 4 : )))...

А ако беше момиче, с какви заемки на майка си щеше да дойде?... :))))

Не знам, историйката е от градинския фолклор! :))) Но обикновено лелите са четвъртити, по мои наблюдения, хаха! :)))

Веднага мога да ти отговоря, но може да се разтълкува зле! :)))

сладур!

тази историйка,много ме разсмя:))) Представям си с какво невинно изражение детенцето съобщава поредната новина на лелката:))))))
Сещам се как моят хубостник като беше в градината не можеше да си вързва връзките на обувките и едно момиченце му помагаше в тази трудна дейност:))) Даже и не искаше да се научи,защото си имаше обслужващ персонал:)))) Но накрая го принудих,с реч,която удряше по самочувствието му:)))))
Поздрави!:)

Съчувствам на лелката.Аз вир вода ставам,моите докато ги облека и обуя.

Сладки дечица:)))) Като се замисля, едно от най-хубавите, забавни и мъдри места на света е детска градина... Поздрави!:)

От все сърце й съчувствам и аз! :)))

Мъж бе, отрано се е изучил да си ползва чара! :)))

Много, много си права, понякога дочутите реплики от децата ме карат да немея... по различни причини.
Поздрав!! :)

това децата са източник на неподправено забавление...ако не ти скъсат нервите, де

Абсолютно. Току-що хванах едногодишния ми син надвесен над тоалетната чиния да бърника с две ръце във водата. Да се смея ли, да ревна ли... На него поне му е смешно :))

Децата са толкова мили, умни и хитри! Дори когато си ядосан - са способни само
с поглед или дума, да те накарат да се усмихнеш от сърце!
И на мен страшно много ми хареса! Поздрави от мен!

Здрасти! Оо, не знаеш колко си права! Особено за последното. Направо си е тема за отделен пост :)))
Поздрав!

Хахаха :)))) Края ме изнедана :)

тъпанарче

Нееее.. Това не може да е истина :)))))))))))))))))) Умрях от смях!!!:))))))))))))) И като за капак и ръкавичките :)))))))))))))))))) Ох, ще ми се пръсне стомаха от смях :)))))))))))))
Благодаря тииииии! Страхотно беше това! :))))))))))))))))))

Хлапето трябва да се е казвало Цуци:))))

Eee, така си е, само ако не трябва да го сърбаш всеки ден :)))) Поздрав!

Много му ходи :)))

това ми прилича на: "И ми боцка, и ми мокри, и шофьора се не е обръснал". Няма угодия. Усмивки от мен!

Ха-ха, отстрани е много яко, да.... :))))))))

А малкият освен да го нацелуваш, друго не заслужава.

За жалост на другарката, това може да е истина. Аз например съм виждала как другарките се хранят на обяд, а сина ми който беше много злояд се разхождаше между масичките. Те разбира се се стреснаха от моето посещение, но в знак на извинение казаха, че от него няма да стане човек. Той обаче като, че ли ги е чул и им доказа противното. Такива деца са много изобретателни непослушници и на другарките хич не им се нравят.

:) Честита Баба Марта на теб и на всички молещи другарката, че и на другарката, защото доста здрави нерви и' трябват :)))))) Здрави и щастливи! :))

Децата винаги намират начин да изкажат своите притеснения:)))

А някои казват, че било лесно да се работи в детска градина. Че то понякога си е като на война ..... с малки зверчета.

Ох, не си много далече от истината, особено относно зверчетата, хихииии!

Заболя ме шкембето от смях. Заради твоя син, надведен над тоалетната чиния, също! А моя по-голям син, когато се научи по мъжки да използва тоалетната, решил да пооплакне плочките... И това всеки път! Изпаднах в шок и паника, никакво миене не помагаше... Докато не видях, че миячите сме двама...

Охо, споделяш ценен опит, ще си го имам предвид занапред! :)))))))

и аз се посмях с неволите на детската учителка
и детската невинност

На колко подобни ситуации съм бил свидетел, докато първокласникът ми беше в детска градина!!! Най-незабравим обаче ще си остане скандалът, който ми изкара той преди няколко години. Значи, декември 2007 година. Моят Никола току-що е навършил четири, втора група в детската градина. Последният работен ден преди Коледа. Тук отварям една скоба и казвам, че аз работя на график два дни работа, два дни почивка, а половинката ми е на редовна. Когато почивах, тя го водеше сутрин, а аз го взимах, а в работните ми дни - наобратно. Та въпросния ден тя ми се обади и ми каза, че й се налага да остане в офиса. Аз си бих камшика (с позволение, разбира се) и тръгнах да го взема. Когато стигнах пред градината, се засякохме с таткото на една девойка, с която сега са в един клас. Останали само те двамата, и за да не скучаят и притесняват, госпожата ги впрегнала да й помагат в коледната украса. И двамата шушумишляци категорично отказаха да си тръгнат. С другия татко се спогледахме и отидохме да мушнем по едно бързо в отсрещното барче. Добре, обаче мадам се прибрала, и не намирайки никого вкъщи, ми звъни и ми задава въпроса къде сме. И аз, без да обмисля добре отговора изстрелвам "Ами тук с ме, еди къде си, с еди кого си и пием коняче." В този момент клетата ми моторола все едно се взриви от крясъка на съпругата ми: "А ДЕТЕТО БЕ, ИДИОТ!!!" Няма да разправям колко усилия положих, за да я убеедя че всичко е наред, и нещага не са съвсем такива, както ги е разбрала тя....

Хеххее! Голям майтап е било! :))
Поздрав!