Ще пращам колет. Понеже съм вързана с две деца вкъщи, а навън е кучи студ, варианта с ходене до пощата автоматично отпада. Сядам пред компютъра  и за нула време попадам на куриери всякакви. И всичките са от врата до врата! Тъкмо за мене, мисля си аз и уверено щракам он-лайн заявката. Попълвам скоростно поленцата - подател, име, адрес ... стигнах до „тегло”. Опа! Меря на око кутията от обувки, абе няма да е повече от две кила...?! И три да е, карай сега, кой пък толкова ще седне да мери. Важното е да опаковам добре всичко, да не се разхлопат вътре нещицата, че пращаме лекарства и въпроса е на живот и смърт, съвсем буквално. Попълвам всичко, чуквам едно „изчисли” най-отдолу и се запознавам с цената на куриерската услуга. Осем лева и отгоре. Не че имам друг избор. Давам „изпрати” и приключвам.  Успокоена, че тая важна работа е вече свършена, обръщам взор и усилия към домочадието. Едното дребно ще трябва да го приспивам, че вече го избива на рев, другото трябва да го изгоня от телевизора и да му намеря някаква работа, иначе там ще си стои залепено до второто пришествие. Раз-два, малко организация и ето, каката чинно изрязва с ножица пеперудки, а после ще ги оцветява с новите флумастери. Времето на заниманието й е изчислено таман да ми стигне да приспя малкото. Оттеглям се в спалнята с бебешока и настава затишие. И тогава чух телефона. Звъниии, не спира. Абе кой дава толкова зор бее! Малкото се разшава, аха да се събуди. В същия момент каката отваря вратата на спалнята и високо заявява: - Мамо, телефона ти много звъни, ела да го вдигнеш! Край. Стратегията ми пропадна. Малкият надава рев, мятам го на ръце и хуквам към неспиращия телефон. Кой си ти бееее! Непознат номер. Вдигам разярена, но ме застрелват от упор.         -   За заявката, чакам долу!         -   Ъ?...         -   От куриерската служба съм, имате заявка!         -   А, да... че много бързо....Няма ли да се качите, нали от вратата...         -   А къде да паркирам в тая лудница, на улицата съм, чакам да ми донесете пратката!        -   Вижте, няма да мога, с две деца съм, не мога да ги оставя сами. Ще трябва да се качите!  
Ядно мълчание и хлопване на телефона. Заставам до външната врата и чакам куриера да се появи. Малкият се извива в ръцете ми и отново се кани да реве. Никакво движение в коридора. Телефонът пак звънва.         -   Защо не отваряте вратата, докога да звъня?!?! – гласът е  зверски ядосан.         -   На кой апартамент звъните, аз ви чакам ...         -   На 17ти.         -   Ние сме 19ти. Момент, отварям! – натискам копчето на домофона и вече леко се поизнервям от нелепата ситуация.    Като ме видя в какъв боен състав съм, свали гарда. Муцуната остана намръщена, но поне повече не се разправяхме. Стоя мирно и чакам да си напише квитанциите, дори децата се бяха умълчали. По едно време вдига поглед и иска да види колета. Взе кутията в ръка и отсече:         -   Това е повече от 2 килограма!         -   Може – колебливо отговарям аз – нямам кантар, аз така,  на око ...    Със замах куриерът забоде изопнат показалец в едно портативно апаратче, което след малко  със скърцане изцвъка половин метрова бележка. Подаде ми я и обяви:         -   Единайсе и деведесе!
А, що така бе! Нещо не ми хареса сумата, бях се приготвила за доста по-малко, ама момента не беше от най-подходящите за разправия. Онзи седи и чака на вратата. Върнах се в кухнята, обрах всичките шарени монети от купата на масата и му ги тръснах в отворената шепа. Брой сега, да ти се не види с гадняра! Тръгна си нервния куриер, отнесе колетчето, а аз седя и се пуля в половин метровата квитанция. Взех, че се зачетох – име, адрес, съдържание, и я виж тиии, тегло - 5 кг!!! Сега вече разбрах откъде дойде разминаването в цената. Светна ми и друго, посланието си беше повече от ясно. Като не щеш да слезеш до долу и се правиш на интересна да ти идват на крака до вратата, сега ще си платиш двойно за удоволствието. Поне аз така го разбрах .








 

Като няма как да си поиска бакшиш...

Обади се в централата и кажи, че имаш проблем с това. Не оставяй нещата така, ако не е късно де и не става въпрос за отдавна отминала случка. Поздрави!:)

Пълна закъсвация, наистина! :))
Абе аз давам бакшиш, не се стискам, но само когато има поне усмивка, ако не друго...

Здравей! О, случката е от петък, днеска вероятно колетчето ще стигне... Предполагам, че мога да докажа, че не е 5 кг, но .... нещо нямам афинитет към подобни разправии. Просто следващия път ще се обадя на друга фирма,мдам...
Поздрави на теб!!

а и у нас системата е все още твърде ригидна. Би трябвало, при доказване на такова надвземане, да се плаща обезщетение в многократен размер на ощетения потребител. Но на никой не му се занимава да си търси правата за 3-4 лева, разбираемо е:) И на мен не ми се занимава. Яд ме е единствено, че когато на човек му се наложи да му трябват 3-4 лева, а ги няма - много рядко има кой да му ги даде.... А ние се раздаваме на сульо и пульо фирми...

Малко се отплеснах, извини ме, но се ядосах! Защото твоят случай не е единствен и аз се разправям отвреме-навреме за нарушения на правата ми на потребител, но все ме мързи да предприема по-така мерки и си оставам с разправиите и похарчените пари:))) не е луд който яде баницата...

Знам, така е. Но, както сама казваш, системата е ригидна.В петък бях твърдо решена да звънна в куриерската фирма и да направя оплакване. Обаче, нали съм ангажирана с дребосъците, нещо се отплеснах и ядът ми се уталожи. Но не съм забравила. Не забравям такива неща, защото са обидни и унизителни. Но от друга страна наистина трябва да се научим да си търсим правата, защото можем да я караме така още дълго време... за радост на тарикатите.
Днес вече гледам откъм смешната страна на случката, то друго не ми остана! :)))

но тарикатите това и чакат - хора с чувство за хумор!:)))))) Така май нарушаваме обаче баланса. Не визирам тебе конкретно, нито даже себе си, просто разсъждавам. Всъщност, аз имах един случай, когато се занимах с жалби по институции и бях морално, парично и всякак удовлетворена, но ставаше дума за малко повече от 3-4 лева.

Защото, ако те хванат, че си откраднал 3-4 лева ще те съдят за кражба по всички правила. А всяка пиклива фирма може да ти взима неправомерно - което си е кражба! - и никой нищо не й прави и не се третира като кражба. Е да, тези пари ще влязат в парично-стоковия оборот на обществото. Знаем го това. Колкото той е по-висок, толкова всички са по-добре. Парите трябва да циркулират. Май само това е успокоението:)

Ще ти обясня защо не се оплаквам. Или поне го правя мнооого рядко. Защото считам, твърдо убедена съм, че проблема не е във фирмата, закона или институцията, а в Човека. Българите сме некачествен народ. Не уважаваме никой и нищо. Работникът гледа да пооткрадне, да се скатае, работодателят пък гледа да прецака, мене, тебе, най-вече държавата. Всеки го прави уж за да оцелява. И така въртележката се върти до без край. Един от друг по-тарикати. Не ми се занимава с такива, просто следващия път ще гледам повече, демек, ще се изтарикатя :))

всички хора са еднакви, вижда се по това: когато чужденците (говоря най-вече за западняци) дойдат, дори и само за почивка у нас, да не говорим ако се заселят тук и отворят фирми, те се променят коренно като държание и започват да не спазват правилата. Защо? Защото няма адекватни санкции. А у тях има. (макар че има сума ти тарикати и в т.нар. чужбина, не сме открили топлата вода:)))) ) Т.е. кучето скача според тоягата. Човекът си е Човек, а институциите и обществото - са нещо съвсем друго, което си изисква по-прецизна регулация. Ако всичко се базираше само на Човек, то нямаше да има нужда от държава, фирми, институции и пр. Щяхме да си вършим работата "човек с човек" и това е. По тази причина не мисля, че българите сме с нещо по-различни от другите. Въпрос на законодателство, управление и пари е всичко... или поне - повечето:)))

да напишеш името на куриерската служба..да ги знаем...трябваше да вземеш и името на куриера-да звъннеш в куриерската служба, мило да попиташ какво значи от врата-до врата и така

Веднага признавам - Спийди, и името на куриера имам, ама минало-бешело :)) Просто неъм нерви да се разправям...

Добре се аргументираш! :)) Обаче аз си стоя на убеждението за нашенеца, нещо много ми се е затвърдило напоследък.

Значи куриерът е бил за бой
Ползвала съм ги няколко пъти и най-отговорно са се качвали догоре, въпреки че в центъра паркирането е мисия невъзможна
Имаш ли му името на този тарикат?Съветвам те да пуснеш оплакване

И аз това убеждавам magicktarot, че всичко опира до Човека, ама тя си има друга теория :))))))))
Късно е да се оплаквам, аз затова драснах това постче, за разтуха и малко смях! Поздрав!

Аз не можах да си изпратя картичките за Коледа . Написах ги , написах адресите , няма откъде да купя марки , пощата е някъде си и така вече с пощи не става . Ще изпращам само е mail .
Защо не му поиска именцето на тоя , та да цъфне в интернет и ще му присъдим златен плъх , за образцов служител .
Предлагам да обявим такава награда и да ги кичим !
Продължавай напред . Твоята задача е най-важната !

Много кандидати ще има, по-добре награда за Съвестен служител да обявим, трудно ще намерим достойна кандидатура! :)))

Просто използвам случая да споделя и своето.:) Ще добавя, че не е редно и възможно за всеки лев, с който са те ощетили, ти да започваш да превъзпитаваш и променяш манталитета, професионализма,възпитанието и други неща на сульо и пульо, който пряко е виновен за ощетяването ти. За тази цел си е измислена система, която да регулира тия неща. Когато системата куца - всичко куца. И не ни остава нищо друго, освен да си мислим, че "си е до човека":)))

Ехоо, разбира се, че си права!! Всичко е според моркова и тоягата, за жалост. Но все пак, има хора, които нямат нужда от подобна "стимулация" за да бъдат съвестни и отговорни. Дори ако трябва себе си да давам за пример :)))))))))

този постинг в "Спийди". без повече обяснения. Те ще направят необходимото ако държат на реномето си.
Аз така се оправих със Софийска вода миналата година. телефони, проверки, комисии... безкрайни. написах им един мейл и си оправиха проблема на другия ден! Че ми изпратиха и извинение:)))

Дано другият път не ти се наложи да пращаш като колетна пратка нещо като печка "Раховец" и Оня да го караш пак да се качва до апартамента ти !?! :))))

Добра идея! Сега ще им разгледам сайта за обратна връзка.

Ааа, не знам дали ще има друг път! Виж, и в пощата лелите не са по-любезни, но там по презумция не очакваш любезно отношение. Пък и цената е в тяхна полза...

Софийска вода са много страхливи...и аз по подобен начин си реших проблема с тях

Тази информация ми идва малко късно. Имах разправия и с тези, но проблема вече не е актуален :)) Ще си знам за друг път :))

Земно и човешко, даже поразбуди духовете, защото на всеки му се е случвало нещо подобно. Уви - Бг. Поздрави и целувки на малките разбойници.

Аз пък се учудих, че тук така присърце взеха нещата. Аз самата си рекох, абе карай, голяма работа, затова и постнах случката, да се посмеем. С това само доказвам колко сме си свикнали на етикета "Бг".
Сърдечни поздрави и на теб! :))

Колетът пристигна ли? Не че те плаша, но има и по-лош вариант. Хем цената изненадваща, хем ..... абе, сигурно е пристигнал.

maika- geroi!
Ot koya firma e toya - samo kaji i ste mu otkradnem vinetkata, a posle ste go topnem na katadjiite:))))

Хахаа! Нека си живее спокойно човека, че хептен ще се вкисне! :))))

Стигна! Ако не беше, така щях да изригна, че сигурно по новините щяха да ме дават!!! :))