или как забавлението влияе на поведението ни. 

То може да ни накара да се откажем от  мързеливото висене върху ескалатора в полза на енергичното катерене по забравените стълби, изведнъж да започнем да прилагаме  разделното изхвърляне на боклука до степен на пристрастяване или пък да се надпреварваме да спазваме ограниченията на скоростта при шофиране...

Звучи невероятно, но всъщност е много лесно. Вижте сами.


Още: http://thefuntheory.com/ 

От доста време се чудя как да накарам дъщеря ми да извършва някои дейности, които не са й приятни и успявам, но с много скандали, викове, неприятни емоции и за двете страни. Постингът ти ми даде идея и вдъхновение! Явно човекът си остава дете, както са казали мъдрите хора. И както децата вършат всичко с кеф и желание, стига да е под формата на игра и забавление, така е и с възрастните. А аз действам с щерката като с подчинен възрастен на работното място (който обаче не не се признава за подчинен)! Ще сменя тактиката. Благодаря ти, qwendoline! И успешна седмица!:))))

Привет!
Идеята не е нова, но очевидно често забравяме силата на забавлението и смеха. Особено ценна е спрямо децата. Ходила съм на доста обучения, които ни бяха поднесени под формата на забавление и игри. Мога да твърдя, че ползата от тях я има и днес. В същото време от разните сухи и скучни работни семинари не си спомням и дума. Имам спомен единствено за ужасна досада...
Вкъщи понякога прилагам тази тактика, особено когато дъщеря ми скучае, а аз нямам възможност да се занимая с нея. Например обявявам състезание за най-бързо почистена стая или й давам да чисти с прахосмукачката докато й писне, но тя все още е малка, при вас сигурно би било по-трудно :)))))
Има за какво да се замисли човек ...

Малко хитрост,находчивост и остроумие и неприятните неща могат да се превърнат в приятни!:) Поздрави,Гуендолин и хубав ден!

Да, точно така е!
Успешна седмица ти желая! :))

П.С. Блазе им на тези, за които работата е забавление! :)))

това със забавлението показва колко относително е всичко и как зависи от гледната точка. Колко е гъвкава "реалността"! Една мъъъничка промяна на "ъгъла" и досадата става нещо прекрасно, което при това запомняш и ти върши работа за напред! :)
Малко ще се отклоня към "конспирациите", но ми се струва, че "некои другари" (към тях включвам донякъде и себе си) държат всичко да е сериозно и са сложили забавлението към несериозните неща. А то е нещо изключително сериозно и важно, а и притежава голяма сила! Казваш, не е нова идея - така е, не е, но постоянно се забравя в сериозния свят...

За съжаление и аз страдам от синдрома на сериозността, особено вкъщи. Нали управлявам домашния цирк и май се улавям, че доста бързо размахвам диригентската палка. В първия ти коментар прочетох, че третираш дъщеря си като подчинен, което ме накара да се засмея, понеже аз често действам по същия начин, а на всичкото отгоре при отпор ставам невъобразимо зла. Децата са именно деца и искат да играят. И всички ние отвътре още сме деца и обичаме играта, само че не си признаваме, нали? :)))

Обаче абсурд и за секунда да се задържат в България тези радости.
Моменталически ще бъдат повредени, разпарчосани и откраднати...

Подозирам, че си отчайващо права!
Остава да си гледаме клипчето и да въздишаме...

със смях:)))

стълбището в блока има около 340 стъпала, голямо удоволствие ще са ми няколко рояла, но от 400/500 обитатели, предполагам не повече от 50-ина ще се откажат от асансьора, а може и толкова да няма - колко хубаво и неприложимо у нас

Хубави начини да ни научат .