Постинг
25.01.2011 23:02 -
С мъже на море - 2
Автор: gwendoline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11707 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2011 15:55
Прочетен: 11707 Коментари: 20 Гласове:
72
Последна промяна: 26.01.2011 15:55
Хареса ни тук. Още първия ден разузнахме района и останахме доволни. Къмпингът всъщност не беше никак малък. Зад караваните и бунгалата имаше цяла вилна зона. От тази година долу в ниското, до самия плаж, бяха отворили магазинче, заредено с най-основните неща, включително вестници. Всяка сутрин от близкото село пристигаше с раздрънкания си москвич един дядка и продаваше баници, мекици и боза. Свършваха се за секунди, хората си го знаеха стареца и сутрин чинно чакаха да докара баниците.
Като новобранци имахме някои знакови моменти. Например нямаше кой да ни предупреди за скакалците. Целият къмпинг беше под обсадата им. Бяха огромни, а хората говореха с умиление, че тази година били много едри. Подритваха ги без злоба, бяха си свикнали с тях. Единствен нашият хазаин не ги долюбваше и вечер пръскаше с нещо цветните градинки пред бунгалата, ядяха му цветята, гадините. Другият проблем беше свръхзапасяването ни. Още с пристигането побързах да направя основна ревизия на продоволствието. Нали ръководех организацията дистанционно, та нямаше как да проконтролирам изпълнението на Списъка. Такаа. Какво си имаме - сух шпек, луканки, пастърмичка (от хубавата), филе – по няколко броя от всяко нещо. Отделно от това, солидно количество замразени пържоли и готови шишове. По нататък следваха буркани с лютеница, нес кафе, захар, сол, олио, оцет, сухо мляко, мед, кутии с вафли, бисквити, солети, два стека с минерална вода, бира, безалкохолни...
Заръката ми да осигурят някакви съдини и прибори се изчерпваше с наличието на огромен куп пластмасови чинийки за еднократна употреба, същия брой вилици, лъжици и ножове, последните - негодни за нищо. Чаши - отново пластмаса в неизмеримо количество. Мъжка им работа!
Както каза после Яшката, да няма да седна да мия чаши и чинии! Абе то няма да миеш чинии, ясно, ама я кажи как се обръщат мръвки на скарата с пластмасова вилица? Или пък с какво да нарежа салатата, с пластмасово ножче ли? Добре, че домакинята в мене успя да ме убеди да си взема от вкъщи един комплект прибори (за всеки случай), та спасих положението. Яшката обра точките, когато тенденциозно стовари на верандата на тяхното бунгало една щайга с картофи и лук, от село! На фона на съвсем културната обстановка наоколо, приличахме на някакви градски неврастеници, които се съмняваха, че ще оцелят следващите десетина дни. Или на черноборсаджии в гладно време. Е, успокоиха се духовете, със сигурност няма да умрем от глад. Бунгалата бяха удобни, поддържани и с всичко необходимо. Скоро открихме, че наблизо имаше две бойни кръчмета със съвсем нормални цени. Хазяйнът наистина се оказа добър човек, не се натрапваше, дискретно ни поогледа и явно ни хареса, защото още първата вечер ни покани при него на салатка и ракийка, ей-така, да се поотпуснем малко. Тези дни край морето бяха невероятни. Най-напред самия факт, че по цял ден си навън между море, земя и небе, е достатъчно опияняващ. Чувстваш се свободен като птичка, лек, щастлив. Така се чувствах когато като дете ходех през лятото на село при баба и дядо. Не стоеше така въпросът сутрин. Комбинацията от филия с лютеница, салам и сиренце беше идеална, но до едно време. На третия ден вече ти се дояжда нещо друго, но те мързи да ходиш до магазина, пък и грехота е, я колко неща сме си донесли. На четвъртия обаче не се издържа...
- Яшка, айде да слезем до магазина, видях, че имат кисело мляко, кроасанчета... - Щоо? Я виж колко храна имаме тука, какво ще я правим?! - Офф, яде ми се нещо друго вече, само лютеница и салам, аман вече!... - Никакви такива! Докато не се изяде всичко, нищо няма да купуваме! Пари сме дали... Ей това е Яшката. При него всичко е облечено в цифри и строга статистика. Понякога се майтапим, че не е човек, а компютър. Помни като слон, дори в пияно състояние нищо не забравя. Например след няколко големи ракии не му е никакъв проблем да изброи изчерпателно и в хронологичен ред цялата ни поръчка, с което шашардисва нещастните сервитьорки, решили сами да си начислят бакшиша към сметката ни.
Много държи нещата да се казват точно, без козметика или откровено импровизиране. С изказване като това щеше много да ме ядоса, ако не го познавах добре. Не е скръндза човека, просто дълбоко в него му е заложено да не разхищава, особено храна. Сърце не му дава да отпише последните две палки салам и буркана с лютеницата.
В крайна сметка се получи следното. Сутрин слизах до магазинчето и взимах разни млекца, сокчета, закуски, каквото имаше. Яшката категорично отказваше да се включи, упорито ръфаше саламите и мажеше лютеница, докато най-накрая не омете всичко и доволен премина към вафлите и бисквитите. Мир да има! Най-големият кеф обаче се случваше на плажа. Нямам предвид нито блаженото мижене на сянка под чадърчето, нито плацикането в топлата вода, нее! На плажа бяха отворили нов бар, хавайски тип, с безплатен интернет! Беше се превърнал в сборен пункт на всички лаптопи от околността. Красиви момичета обикаляха народа, разпилян по плажа и носеха кафета, шейкове, студени фрешове, абе кавото се сетиш. На моите хора очите им все в мацките. Поръчки се даваха през пет минути, вкарваха се изтъркани лафчета, ама такива наглеци като тях - бол. Момичетата бяха любезни, но не се впечатляваха особено. Е, това беше края на мъжките им терзания. Настана успокоение и погледите се съсредоточиха в дървената табла пред нас. Скоро целият плаж се покри с подобни табли, бармана прати човек да купува още ром и лимони! Уви, преброени дни бързо свършват. Видя се края и на тази отпуска, но толкова свежо и хубаво не сме изкарвали морето от години. Запасихме се с много куриозни изпълнения и теми за бистрене за цяла година напред. Без дори да го обсъждаме или да се наговаряме предварително, на тръгване Яшката се обърна към хазяина и разпореди:
- Догодина, пиши си някъде, тука сме!
РАЗГОВОРЪТ СЕ ЗАПИСВА
Оп, годишнина. Пет години извън България
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
Оп, годишнина. Пет години извън България
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
1.
анонимен -
Ефекта от целия разказ е,
25.01.2011 23:25
25.01.2011 23:25
че сега пак трябва да ходя до кухнята, макар, че вече съм си мил зъбите. Скъсах се да преглъщам. Хубави времена...
цитирайНо така стояха нещата при първото ни ходене там, разказах го както си беше :)
цитирайусетих атмосферата, изобщо - кеф!:)))) Знам ги тия скакалци, мен не ме е гнус.:), но дъщеря ми хич не ги търпи. Имайки предвид, че в Япония и други страни се ядат, веднъж си бях наловила - е, не от морето, но това е идея за напред - и тия наловените мислех да ги пробваме пържени, но никой от семейството не изрази ентусиазъм и се отказах.:)))
И тия дървени въглища - няма какво да се лъжем, скарата на тях си става най-вкусна, мммм!
цитирайИ тия дървени въглища - няма какво да се лъжем, скарата на тях си става най-вкусна, мммм!
Абе да ти кажа, за скакалците, "гнус" не е точно казано! Така здраво щипеха и така лошо гледаха, по скоро е за страх работата :) Нарочно не написах, че моите мъже още първата вечер изпекоха няколко парчета и си ги хапнаха, били като пържени картофки, предлагаха ми, но не можах да се напъна да ям такова нещо! :)))))))
А за дървените въглища, само "ммм" мога да кажа и аз!
Мерси за включването, лека нощ ти пожелавам!
цитирайА за дървените въглища, само "ммм" мога да кажа и аз!
Мерси за включването, лека нощ ти пожелавам!
радвам се, че отворих дума за скакалците и яденето им, та да споделиш! Че премълчава ли се такова нещо!!!? Да знаеш, че след признанието ти вече съм твърдо решена да ги пробвам и въведа в менюто:))) Иначе наистина са си страшни скакалците - неслучайно се наричат напаст Божия, оглозгват цялата растителност, когато са много! А и малко да са, пак правят поразии, мен няколко пъти са ме порязвали като ги хвана в ръка и са ми прегризвали някое цвете. Но те са си част от юга, костенурките също, невероятно е по морето! Лека нощ и ще чакам още разкази за морето и къмпингуването!
цитирайЩе коментирам някой друг път...
цитирайна море ама точно така, както си го описала!!!!
цитирайbenra написа:
на море ама точно така, както си го описала!!!!
О, струва си! Много даже! :)))
На втората снимка има някакъв звяp. Опасен ли е?
цитирайtutankhamon661 написа:
На втората снимка има някакъв звяp. Опасен ли е?
По-скоро спомагат за разкарване на сутрешния махмурлук - като видиш десетина такива на тавана точно над теб, готови за скок, рипваш като младо яре и хващаш метлата! :))
чудно прекарване! Обичам такива ведри случки и хора. Какви ти случки - то си е начин на живот:)))
Пиши още. Какво правехте вечер?
Привет!!!
цитирайПиши още. Какво правехте вечер?
Привет!!!
12.
ketcakuatl -
А, ТАКА
26.01.2011 18:16
26.01.2011 18:16
Хубави, семпли разказчета, за нещата от живота дето се вика. А с децата как стои въпроса - при бабите ли?
цитирайtili написа:
чудно прекарване! Обичам такива ведри случки и хора. Какви ти случки - то си е начин на живот:)))
Пиши още. Какво правехте вечер?
Привет!!!
Пиши още. Какво правехте вечер?
Привет!!!
Много се изкушавах да пиша още и още, но не мога да напъхам всичко в едно кратко разказче, затова се ограничих до най-сюблимните моменти от първото ни къмпингуване. Много весело беше наистина, не знам доколко успявам да предам това неповторимо усещане!
Поздрави и от мен!
П.С. Вечер имаше ритуал - дежурния по кухня се заемаше с рязане на салатата, Яшката разпалваше барбекюто, а аз обикновено се разлагах на един шезлонг с ледена мента в ръката. Блажено си пафках цигарка, докато моите мъже подготвяха масата и разливаха първата ракия. Затова казвам, че имам големи привилегии в тази мъжка компания! :))
ketcakuatl написа:
Хубави, семпли разказчета, за нещата от живота дето се вика. А с децата как стои въпроса - при бабите ли?
Аа, никакви баби! Това място е рай за хора с деца, особено малки. Тази година дори с бебешока ходих два пъти, май спечелих приза за най-луда майка, хаха! Първият път дъщеря ми беше съвсем малка, търчеше по цял ден гола и боса навън, накрая мязаше на индианче :)) Този допир с природата е задължителен за тях, така мисля аз....
15.
ketcakuatl -
Щях да ти пиша за едни мои преживя...
26.01.2011 20:15
26.01.2011 20:15
Щях да ти пиша за едни мои преживявания (и даже доста написах) но ги изстрих, толкова спомени нахлуха в един миг, че реших че няма достатъчно място за ,,коментар". Ще го пусна в постинг, имаше такова предаване на времето ,,усмивки от старите ленти" ти може и да не си била родена тогава, но много сме се смели. Нещо такова ще стане, ама да видим, ако хората още ги разсмива Чарли Чаплин, ще ги разсмея и аз.
цитирайОо, чакам с нетърпение постинга! Айде, пиши!
Поздрави!!
цитирайПоздрави!!
В средата на зимата такъв разказ е балсам за душата и терзание за мисълта.:)))
Усмивкииии!:))
цитирайУсмивкииии!:))
Нека е само балсам, такава беше идеята! :)))
Поздрави!!
цитирайПоздрави!!
зливчето, запасите с храна и нямането на време да си ги изядем. Познато, но вълнуващо. Усмихнат разказ. Хубава петъчна вечер!
цитирайБлагодаря, че ме посети. Хубава вечер и за теб! :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 9950
Блогрол
1. Един женски блог
2. Блогът на him
3. Блогуващия с пилци
4. Nomad by nature
5. Злободневни
6. Reality bites
7. Пътеписи
8. Магически разкази, фентъзи, фантазии, приказки, легенди, историйки, пародии
9. tutankhamon661
10. cooks and bakes
11. Рецепти
12. ddiaries
13. kite
14. Кайти
15. The Law
16. Вкусът на живота
17. Изделия от дърво
18. Regrets
19. Разни
2. Блогът на him
3. Блогуващия с пилци
4. Nomad by nature
5. Злободневни
6. Reality bites
7. Пътеписи
8. Магически разкази, фентъзи, фантазии, приказки, легенди, историйки, пародии
9. tutankhamon661
10. cooks and bakes
11. Рецепти
12. ddiaries
13. kite
14. Кайти
15. The Law
16. Вкусът на живота
17. Изделия от дърво
18. Regrets
19. Разни