Вчера прочетох един много хубав постинг http://nar.blog.bg/drugi/2010/10/30/zashto-e-nujno-da-imame-glupavi-syrca.627339, който буквално отключи емоционална буря в мене. Става дума за така нареченото съжителство без брак. Тук няма да проповядвам За и Против брака, но ще си кажа как ги виждам нещата, от моята камбанария.
Имам достатъчно примери около себе си, от няколко категории. Едните определено ги е страх (да се чуди човек от какво? от самите себе си, най-вероятно). Други, по-гадната категория, уж така им е много добре, демонстрират щастие и доволство, но уви, единия винаги мълчаливо страда и не си признава.
И тука идва моето чудене, особено за тези, дето открай време влачат  една уж сериозна връзка, която обаче тлее и не прераства в нищо друго. Абе защо сте такива безпощадни егоисти, такива отчайващи малодушници, та не можете да бъдете честни с човека до себе си?!