Кошмарна нощ. Събудих се, защото всичко в стаята тракаше и се местеше напред-назад. В полумрака не виждах много, но чувах достатъчно. В ума ми имаше само една мисъл - Тревога! Стените скърцаха и пукаха, спалнята стенеше под мене, чувах и още някакъв неопределим шум, който извираше отвсякъде и беше много зловещ. - Земетресение! - чух собствения си глас. Скочих от леглото и всичко спря. Докато се разбудя напълно, труса започна отново. Осъзнах, че нямам никакъв избор. Децата си спяха кротко, докато напрегнато се взирах в спокойните им личица. Гардеробът над мен глухо тракаше, пода се люлееше, а аз просто чаках да спре. Без да искам си представих как цялото жилище се разпада и изчезва в небитието, а с него и ние. Спря. Чак тогава се уплаших.
Седяхме мълчаливо в хола с мъжа ми в чудене да излизаме ли навън. Отказахме се. Къде да ги влача тия малки деца в 3 през нощта, а за капак отвън рукна дъжд. Приготвих едно одеяло и връхни дрехи за всеки от нас, ако все пак се наложи да излезем  навън. Зачаках. После се сетих, че колата ни е в подземния гараж, каква пародия. Мъжът ми отиде да извади Оная раница. Мисля, че чак сега оцених по достойнство неговото старание да държи заредена една специална раница с най-необходими неща при спешна евакуация. От мен се искаше да взема само едно шише с вода.
Адреналинът спадна. Останах сама в тъмния хол, пред яркия екран на компютъра. Хората пишеха, коментираха, прокрадваше се страх. Най-накрая проби малко информация - 5.8 по Рихтер, някъде до Перник, съвсем наблизо. Не се очаквал друг толкова силен трус. Карай, нощта напредва, отивам да си лягам. Само след пет минути леглото отново се разтресе и аз се сепнах много повече от преди. Не можах да мигна поне още час. Тъкмо затварях очи и пак здраво раздрусване. Повече не можах да мигна до сутринта. Взирах се в тъмното и се ослушвах за онзи гаден звук. Леглото не спираше да се люлее, не знаех кога наистина, кога просто ми се струваше. Разбрах кое е най-страшното при земетресение. Очакването на следващия трус, който винаги идва, но никога не знаеш кога.

Малко на майтап, виж какъв статус си измислих току що във Фейса:

Земетресението май беше пратеник на Любовта! Яко раздруса всички спални в страната. Явно призивът "Правете любов...!" не се спазва в необходимата доза и понякога с цел разлюляване на леглата се налага да се намесва дори Земята. Срам!

Наистина е смешно, но не е далеч от истината. Няма случайни неща!

Във всяка шега си има доза истина:)
Едни времена са настанали...хората гледат по-често монитора, отколкото лицето на човека до тях...за други неща да не говорим:)

добре си описала кошмарното преживяване!... Дано да не се повтори!...

това с "онази раничка" е мъдро решение, трябва да сме готови на всичко, за съжаление. Прегърни децата, просто сме живи и заедно, това е най-важното.

така го преживях и аз...
като чета и останалите... май всички
сме си мислили това...
страшно беше...

Точно при първия трус бях прав. За секунди имах усещането, че ми се вие свят и залитам. Помня зловещото скърцане на стените - като от филм на ужасите.
В крайна сметка не съм излизал, но съседите дойдоха с двете си деца. Носеха апарат за кръвно налягане - и мъжът, и жената го бяха вдигнали.

Поне си поприказвахме на пейката пред блока. Среднощно по изключение.

Върха!

Знаех, че този призив ще ти хареса! :))

винаги е тайнствена!

първо помислих, че някой се опитва да разбие вратата с взлом. Бяхме будни със съпруга ми - той гледаше кримка, аз станах да пия вода.
Реакцията ми обаче беше светкавична - издърпах сина си и го гушнах под рамката на вратата.
А той го удари на купон до сутринта :))) Направо си очакваше всеки следващ трус, че на всичкото отгоре сутринта отиде на училище. Били са само 10 деца.

При вас би трябвало най-силно да сте усетили труса. Ужас... Аз досега не си спомням толкова силно земетресение, затова не се уплаших веднага. Но сега продължавам да се ослушвам във всеки звук, непрекъснато ми се струва, че пода се люлее.

не станахме - но вчера се сетихме как ходихме да помагаме да построят Стражица...

една нормална спокойна вечер :)

Хората във Владая казват, че е било страшно, но моята къщица се е разминала без никакви щети на фона на срутените комини в селото.

Покрай това земетресение върнахме лентата за много неща.

Хм, аз нямах. Усещах всички слаби трусове тази нощ и не можах да се наспя. Още вчера завързах едно жеравче оригами на тавана, не спря да се върти цяла нощ. Сега не мърда.

Не знаех, че е имало усещащи се трусове - и слава Богу! Те казаха, че поне месец ще има и е логично, ама друго си е като не усещаш! Аз съдя по животните - кучетата и котките се нормализираха. Дано!

За да знам. Иначе постоянно ми се струва, че се клатя. Сега поне знам кога е истина.

дъжда рукна в 6 сутринта, не преувеличавай...

ако съдите по животните...
кучето спеше спокойно по време на 1вия трус...
но като видя паниката в лицата около себе си, стана неспокоен...

вече мина ден, днес още е неспокоен...
макар че паника в хората около него няма

и в люлин беше страшно

Горе долу и при мен бе същото, но след 5.30 успях да заспя. Колата ни е развалена от известно време, та нямаше с какво да бягаме, валеше дъжд и накрая реших, че светът няма да свърши с мен. Все пак съм на втори етаж и някак не бе така страшно, както вероятно е било на по-горните етажи. Дано не се повтаря, моя колежка живее в Перник и са напуснали къщата, защото тавана се е отделил от стените, две са пропукани и има опастност от срутване.

зависи от по принцип свойственото им поведение. По време на труса не знам какво са правели кучетата, понеже са навън. Но от труса натам - през деня - бяха много вяли, отпуснати и сънливи - а по принцип не са въобще така. Чак привечер се върна по-нормалното поведение. При котката - тя пък постоянно мяучеше - и чак привечер се успокои. Иначе - кучето надали може по лицето на човек да усети паниката - по-скоро надушват адреналина и подобни субстанции, които отделяме при страх, стрес и паника... :) И хората надушват - затова, когато някой около нас е нервен, прихващаме и ние...

аз щях да заспя още в 3...
и го направих, ама на втория трус пак ме събудиха...

заспах чак в 7 - защото се умориха да будуват...

Не видях друг да е описал така добре усещанията си. Поздравления!

Трябва да свикваме с капризите на Земята, нали наближава декември...;)

"Земята е жив организъм"
Е, тя показа го.:)
Колкото до личното усещане, то беше леко притъпено, понеже вечерта празнувахме имения ден на син ми Константин. Когато се събудих, все пак го усетих/ празникът беше скромен:)/, си казах "Ех, колко е хубаво....като в детския кош.......някога":)

Поздрави, Gwendoline.