Дойде последния ден от годината. Радостно суетене вкъщи, аз отново завъртам кръгчета пред печката, но ми е много приятно, нямам умора. Кой каквото му се е прияло, всеки дава поръчки и си ги чака. Нещо хладилника се поопразнил? Абе карай, я виж колко храна имаме. Да де, ама сока на децата свършил. Точно този, портокал с мандарина, испански някакъв. Мм, наистина е много приятен. И мезетата намалели. Решителното изречение беше на мъжа ми: - Къде е шампанското за довечера? Ееее, да му се не види пък. Няма отърване. Айде, ставай, нахлузвай дънките, то се е видяло, че ще ходим до близката Била. Много мразя да пазарувам в последния момент, бутаница, нервничене.
Противно на очакванията ми в Билата нямаше много народ. Миришеше на току-що опечен хляб, та бързо се курдисахме пред щанда с франзелите и награбихме 3 броя. После намерихме мезетата, хм, видях точени кори, абе я дай едни, ще взема да врътна утре една баница, ехо, пропускаш яйцата, мляко взе ли? Щураме се напред-назад с моя мъж, уж нямаше кой знае какво да купуваме, ама набързо напълнихме две кошници с продукти. Аз нещо се позаплеснах пред щанда с козметика, накрая се реших и взех едно кремче за лице. Айде, стига толкова. На касата сме. Две усмихнати касиерки чевръсто прехвърлят продуктите през лентата, чуруликат в синхрон - Весело посрещане на Нова година! Весело посрещане!
Ние сме. Мяткаме всичко на лентата, мъжът ми застава на другия край и се опитва скоростно да реди чантите преди всичките неща да се натрупат като лавина пред него. Оставя празните кошници до стената. 
- Може ли да вдигнете кошниците да ги видя? - касиерката си задава въпроса с мило изражение, но с коварна интонация. Мъжът ми ги вдига нагоре и отново ги пуска, празни са, естествено. Поглеждам я кисело, тая пък какво иска. Другата касиерка не говори нищо и не задава такива въпроси. Тази обаче ми се хили като ряпа, невинно-нагло ме гледа право в очите. Стигна до кремчето. Докато се усетя, заби пръсти в меката кутийка и почна да я отваря, смачквайки ъгълчетата. На въпросителния ми поглед услужливо и на висок глас започна да обяснява:
- Ами трябва да го проверя. Защото скоро хванахме едни, дето сложили скъпи кремове в кутийки от други, евтини, и така ги минават през касата. Евтините пък сложили в кутиите на скъпите кремове и после големи скандали, ужас, никой не иска да го прецакат, затова сега проверяваме всичко, ето, вашия си е наред, да сте спокойни и вие, и ние....
Уаау, изнервих се. Направо кипнах! Тая кифла успя да ме накара да се почувствам неловко, развали ми празничното усещане с тъпите си брътвежи и обидни намеци. Да бее, знам че не трябва да се връзвам, но се подразних и това си е.
- Весели празници! - продължава да мели нахилената касиерка и ми наднича във физиономията. Обърнах й гръб. Майната ти.

П.С. Май ми премина беса. Представих си как съм управител на същия магазин. Такава дресировка ще има, бедна ви е фантазията!
Пускам една тежка въздишка и се питам кога ли ще дочакамЕ едно културно и приятно обслужване по нашите географски ширини? Айде, дано пък да Ни споходи това щастие следващата година!
Наздраве!