Постинг
02.01.2011 00:08 -
Новия Бай Ганьо
Автор: gwendoline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1141 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2011 19:37
Прочетен: 1141 Коментари: 6 Гласове:
18
Последна промяна: 26.03.2011 19:37
Чета си есемесите за ЧНГ и попадам на един, изпратен от човек, с когото не комуникирам от години. Чета на глас, за да чуе мъжа ми, нали ни е общ познат и изпуфтявам в мой си стил. Това трябва да означава, абе тоя няма ли да престане да се навира, не разбра ли, че не искаме да сме си близки?! Мъжът ми не ми обръща внимание, съвсем типично, когато става дума за Много Изтъркана Тема. Чудна работа. Не се отказва да поздравява тоя човек, всеки път, по всякакъв повод. Никога не му отговарям.
Тоя субект го познавам от студентските години. Тогава минаваше за образ. Определено НЕ положителен, но винаги го забелязваха. Е как, той винаги вдигаше такъв шум около себе си, тънкия му креслив глас се извисяваше над всички, размахваше "остроумия", даваше акъли наред. Не можеш да му затвориш устата. И на външен вид биеше на очи. Въпреки че беше високо момче, беше много затлъстял, с отпуснато шкембе и смъкнат задник, пълна карикатура. Беше станал нарицателно за безочливост и нахалство. Колегите му се криеха от него когато уреждаха купон или някаква събирачка. Целта му беше винаги една - да падне аванта, да има келепир. Никога не черпеше. Не канеше гости. Носеше си от вкъщи разни храни и продукти. Следеше стриктно новините, знаеше цените на всички стоки, ходеше да си пазарува на определени места, проверени, евтини, да не се мине нещо. Абсолютен чичка, още тогава.
С времето нещата избледняват, отдавна го бях забравила тоя нахалитет. Но го срещнах един ден насред София, всъщност първо чух кресливото възклицание по мой адрес и се заковах. Не можех да го сбъркам. Външно беше променен, доста по-слаб, по-угрижен, абе поомачкан ми се видя. Разговорихме се, разменихме телефони (ща не ща). И ето изненада. Аз се намерих пред търговския мениджър на една голяма чужда компания. Впечатлих се, признавам! Без да го питам, просто ме заля с информация. Бил си купил апартамент, тристаен. Сега обаче търси да купи друг, инвестиция, нали знаеш, цените непрекъснато се вдигат. От 5 години издържа майка си, пари на семейството на брат си праща, щото те там (малък провинциален град) са много зле. И още, и още. Стожерът на една закъсала фамилия. Почесах се по главата, вглеждам се в протритото му сако, казвам, ами добре, много хубаво. Не издържах обаче, попитах, как попадна в тази фирма, от кога си там? Ами отдавна, от самото й начало. Обадил се на обява, отишъл и като ги подхванал. Тия балами нямали никаква представа от тукашните тарикати, всеки ги лъжел както си иска. И тогава дошъл Той. Сега продава дори в Метро. Не могат да дишат без него, ще загинат веднага, ако ги остави.
Има си Господ на тая земя. Виж как нашият човек си е намерил мястото. Но не мога да му се зарадвам, нещо ми накиселява неговия възторг. Чувствам как ме мери и преценява в коя категория да ме сложи , вече небрежно се е осведомил къде работя и като каква по-точно, иска ми визитка, ей така, може да потрябва, казва си го директно, хора сме, може да си помогнем някой ден, знае ли човек....
Много пъти съм посягала да му изтрия номера от телефона, но в последния момент стоплях, че ако вземе да ми звънне, поне да видя, че е той и да не вдигам. А също така няма да разбера чий е дежурния поздравителен есемес, на който не искам да отговарям.
Тоя субект го познавам от студентските години. Тогава минаваше за образ. Определено НЕ положителен, но винаги го забелязваха. Е как, той винаги вдигаше такъв шум около себе си, тънкия му креслив глас се извисяваше над всички, размахваше "остроумия", даваше акъли наред. Не можеш да му затвориш устата. И на външен вид биеше на очи. Въпреки че беше високо момче, беше много затлъстял, с отпуснато шкембе и смъкнат задник, пълна карикатура. Беше станал нарицателно за безочливост и нахалство. Колегите му се криеха от него когато уреждаха купон или някаква събирачка. Целта му беше винаги една - да падне аванта, да има келепир. Никога не черпеше. Не канеше гости. Носеше си от вкъщи разни храни и продукти. Следеше стриктно новините, знаеше цените на всички стоки, ходеше да си пазарува на определени места, проверени, евтини, да не се мине нещо. Абсолютен чичка, още тогава.
С времето нещата избледняват, отдавна го бях забравила тоя нахалитет. Но го срещнах един ден насред София, всъщност първо чух кресливото възклицание по мой адрес и се заковах. Не можех да го сбъркам. Външно беше променен, доста по-слаб, по-угрижен, абе поомачкан ми се видя. Разговорихме се, разменихме телефони (ща не ща). И ето изненада. Аз се намерих пред търговския мениджър на една голяма чужда компания. Впечатлих се, признавам! Без да го питам, просто ме заля с информация. Бил си купил апартамент, тристаен. Сега обаче търси да купи друг, инвестиция, нали знаеш, цените непрекъснато се вдигат. От 5 години издържа майка си, пари на семейството на брат си праща, щото те там (малък провинциален град) са много зле. И още, и още. Стожерът на една закъсала фамилия. Почесах се по главата, вглеждам се в протритото му сако, казвам, ами добре, много хубаво. Не издържах обаче, попитах, как попадна в тази фирма, от кога си там? Ами отдавна, от самото й начало. Обадил се на обява, отишъл и като ги подхванал. Тия балами нямали никаква представа от тукашните тарикати, всеки ги лъжел както си иска. И тогава дошъл Той. Сега продава дори в Метро. Не могат да дишат без него, ще загинат веднага, ако ги остави.
Има си Господ на тая земя. Виж как нашият човек си е намерил мястото. Но не мога да му се зарадвам, нещо ми накиселява неговия възторг. Чувствам как ме мери и преценява в коя категория да ме сложи , вече небрежно се е осведомил къде работя и като каква по-точно, иска ми визитка, ей така, може да потрябва, казва си го директно, хора сме, може да си помогнем някой ден, знае ли човек....
Много пъти съм посягала да му изтрия номера от телефона, но в последния момент стоплях, че ако вземе да ми звънне, поне да видя, че е той и да не вдигам. А също така няма да разбера чий е дежурния поздравителен есемес, на който не искам да отговарям.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
хахаха едвам устиска да стане 2-ри ...
02.01.2011 00:13
02.01.2011 00:13
хахаха едвам устиска да стане 2-ри януари и шайбата те завъртя отново
хахахх
ти пък имаш нос като на кълвач и си безкрайно досаден интригант
цитирайхахахх
ти пък имаш нос като на кълвач и си безкрайно досаден интригант
Нищо не разбрах ??...
цитирай
3.
анонимен -
Можеше да ми отговориш с един есемес ...
02.01.2011 16:28
02.01.2011 16:28
Можеше да ми отговориш с един есемес да не те безпокоя повече, а не да пишеш цял постинг по въпроса.
цитирайОчевидно на някои хора им е интересно да оригиналничат из чуждите блогове. Моля, развихряйте се във вашите собствени, в моя не бих искала да ми оставяте безсмислени коментари.
цитирайв която започвам с една нежелателна позната:)))
Това нещо е вездесъщо...
цитирайТова нещо е вездесъщо...
О да, бях при теб и прочетох! Много е интересно, пак ще ти ходя на гости :))
Благодаря за съчувствието, вярно е, че такива истории бол, всеки си има някой "любимец"...
Поздрави!
цитирайБлагодаря за съчувствието, вярно е, че такива истории бол, всеки си има някой "любимец"...
Поздрави!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 9950
Блогрол
1. Един женски блог
2. Блогът на him
3. Блогуващия с пилци
4. Nomad by nature
5. Злободневни
6. Reality bites
7. Пътеписи
8. Магически разкази, фентъзи, фантазии, приказки, легенди, историйки, пародии
9. tutankhamon661
10. cooks and bakes
11. Рецепти
12. ddiaries
13. kite
14. Кайти
15. The Law
16. Вкусът на живота
17. Изделия от дърво
18. Regrets
19. Разни
2. Блогът на him
3. Блогуващия с пилци
4. Nomad by nature
5. Злободневни
6. Reality bites
7. Пътеписи
8. Магически разкази, фентъзи, фантазии, приказки, легенди, историйки, пародии
9. tutankhamon661
10. cooks and bakes
11. Рецепти
12. ddiaries
13. kite
14. Кайти
15. The Law
16. Вкусът на живота
17. Изделия от дърво
18. Regrets
19. Разни
