Днес синът ми пусна кубчето в жирафа. Веднага се чу веселата мелодийка и той щастлив вдигна синия си поглед към мен. Случи се толкова непринудено, че изминаха няколко мига докато разбера смисъла на събитието.
Сега да разшифровам. Разбира се, жирафът е играчка. Образователна играчка. Детето трябва да се научи да пуска няколко кубчета в дългия му врат, а за награда се чуват различни приятни мелодийки. Голяма работа, ще кажете вие. Аз обаче си мълча и наум връщам лентата от последната година.
Ето я, първата усмивка, посрещнахме я с овации. Забравихме я веднага. После се появи съсредоточеният поглед, вперен в провесената играчка. Неусетно играчката се озова в малката ръчичка. Съвсем скоро се превърна в оръфана и олигавена чесалка на първия зъб. Охо, малкият човек вече седи. Гордо изпъва гръб и систематично завира в устата всяко нещо, попаднало в обсега на пухкавата му ръчичка. Докато се усетим, започна да пълзи. Като тлъста гъсеница се извива и упорито се премества сантиметър след сантиметър към набелязаната цел. Темпото се забързва. Вече се изправя, русата му главица стърчи над ръба на кошарата. Дебелите крачета леко поддават от напрежението, но ръчичките стискат здраво, до побеляване, не пада долу разбойника!
Тези дни чух безкрайно сладкото "мам-мам".
А днес пусна кубчето в жирафа.
...
Градски легенди - мъдрост и веселие, тре...
Вселената е информационна същност
2. Блогът на him
3. Блогуващия с пилци
4. Nomad by nature
5. Злободневни
6. Reality bites
7. Пътеписи
8. Магически разкази, фентъзи, фантазии, приказки, легенди, историйки, пародии
9. tutankhamon661
10. cooks and bakes
11. Рецепти
12. ddiaries
13. kite
14. Кайти
15. The Law
16. Вкусът на живота
17. Изделия от дърво
18. Regrets
19. Разни