Напоследък той е по-известен като Дидо Икебаната. Или може би го знаете от други негови култови парчета - "Съчки събирам" или "Дъртака". Едва ли ще оспорвате, че са много тъпи и безвкусни. Сигурно сте чули и вероятно споделяте повечето коментари около неговата личност, предимно скандални ... но и доста неверни. Поне що се отнася до певческите му качества.

Признавам си, аз направих същото. Побързах да изсумтя презрително щом чух (и видях) прословутата Икебана. После Съчките запечатаха окончателно неласкавото мнение.  Докато съвсем случайно не ми се отвориха очите и ушите за истинското лице на певеца Деян Неделчев. Останах силно впечатлена. После си направих труда да се поровя из нета и реших, че си заслужава да споделя намереното с повече хора.

А за мен остава (още една!) обица на ухото - проверявай, преди да си създадеш мнение!

**********************************************************************************************************

Братя Неделчеви - от звездите на родната естрада
до "От икебаната дървесата ги боли"

Името на Деян Неделчев изненадващо нашумя в последно време след записаната още през 2001 година култова песен "От икебаната дървесата ги боли".

Макар да доби популярност цели седем години след създаването си, парчето с меко казано странен текст се превърна в хит, макар и с не толкова положителни отзиви - клипът е теглен рекорден брой пъти в мрежата и в крайна сметка Деян се оказа верен на мотото "лоша реклама няма".

"Не се срамувам от нищо, важното е да се говори" - споделя по-големият от двамата братя. А само допреди броени години Бойко и Деян Неделчеви бяха считани от мнозина за едни от най-големите надежди в родната естрада.

Сред почитателите им бяха композитори като Тончо Русев и Хайгашод Агасян и дуото имаше сериозни основания да претендира дори за реална конкуренция на такива имена като Георги Христов и Орлин Горанов.

След 19 издадени албума обаче, първият от които през далечната 1989 година, Деян зарязва опитите да покори родината си и се мести на остров Лансароте (Канарските острови), където заработва, изпълнявайки ретро кавъри от 70-те и 80-те години, а Бойко се е установил с приятелката си Диана във Франция, опитвайки да завърти дребен бизнес.

Настоящето рязко контрастира с бурното им минало в България, когато те бяха обявени за родните "Мили Ванили" в началото на 90-те и дори за кратък период около тях имаше известна истерия. Публична тайна бе близкото приятелство на Деян с естрадната легенда Емил Димитров, който според слуховете бе човекът, успял да наложи любимеца си на сцената. 

"Емил беше широка душа и изключително интелигентен, помагал е на много хора", не повдига завесата Деян. Дебютът им е през 1989 година, когато впечатляват с "Може би не любов" на Дора Драганова.

Следват парчета като "Молба към света" с участието на Маргарита Хранова и Орлин Горанов, безспорно една от най-вълнуващите песни - "Обич за обич" с композитор Тончо Русев, "Пощади ме", "Утре", "Братя" и много други, които свидетелстваха за безспорно големия талант на Деян и Бойко.

В периода от 1988 до 1996 година печелят на няколко пъти "Златния Орфей" - с "Обич-блян", "Посвещение", "Къде си ти", а след това започват да се изявяват основно по чуждестранни конкурси. 

Нетипичното за това време амплоа на по-големия брат обаче така и не бе възприето в България. Деян, който винаги е бил по-разкрепостен, впечатлява с доста фриволни изпълнения в клиповете си, а Бойко - напротив, е доста по-сдържан и не одобрява особено поведението му, заради което двамата често влизат в конфликт.

Така през 2001 година двамата за последно записват албум заедно - "Колко си хубава, Господи", от който всъщност е и култовото  "От икебана дървесата ги боли". След него те се скарват жестоко и се разделят, с което кариерата им окончателно пропада. Причините остават неизвестни и до днес, макар Деян да твърди, че е обиден заради навика на брат му да говори зад гърба му.

"Всичко ни е било общо, обичали сме се, помагали сме си, но животът вече твърде много ни отдалечи един от друг", не крие той. Въпреки това остава позитивен, твърдейки, че няма да спре да носи доброто в себе си.

"Винаги съм вярвал, че има награда, ако отстояваш себе си без да се озлобиш. Не спрях и не съм спрял да се надявам, че някой ден ще бъда световна звезда, че ще се случи", добавя той. И докато срещу него се надига вълна от недоволство и подигравки, породена от последните му две парчета, които слушахме в България, ни се иска да си припомним, че някога братя Неделчеви правеха и стойностна музика. 

И докато във Facebook се появиха потребители, които иронично предлагат да е следващият ни представител на "Евровизия", да си припомним, че през 2006 година Деян действително участваше в конкурса за "Българската песен на Евровизия" с баладата "На теб". И че макар и понякога всички ние да сме склонни да жертваме идеалите си в името на успеха, зад гърба ни винаги остава това, което сме създали през годините...

Автор: Митко Попов, popov@avtora.com

 ****************************************************************************************************************