Христос е казал, че трябва да се учим от децата си...
Какво повече да коментирам!
Целувки за умницата : )...

Разговорът е от преди два дни, още ми държи влага, коментирахме го у дома. Днес малко спонтанно реших да го постна. Благодаря за думите ти. Ти също ме подтикна да предам този простичък разговор ... :))

Много трогателен постинг! Сетих се нещо за себе си - като малка винаги разплаквах баба ми като й разправях как ще взема много негърчета и азиатчета от "развиващите се страни"/тогава така ги наричахме/ и ще се грижа за тях, така че да не гладуват и да са щастливи. Все още не съм го изпълнила това...
Нищо друго не ми остава, освен да пожелая на дъщеричката ти един ден да е в състояние да изпълни всичките си мечти! Поздрави!

Благодаря, дано, дано! :)

Май повечето от нас сме позабравили (или изоставили) детските си желания и мечти. Добре би било поне да сещаме за тях, нищо че вероятно не можем да ги изпълним. Поздрави за теб!

Нали така беше. Лошото и лошотията следват за жалост. Дори и най-големия убиец и престъпник, е бил едно малко и сладко, непорочно и добро същество като малък. Но после месомелачката на живота не прощава. Някои излизат на големи късове, други на малки, и единици са тези, които излизат полу-цели. Всеки се ражда като човек - но не всеки става такъв. Имаш голямата отговорност да ги възпиташ добре (каквото и да значи това, понятията са разстегливи). Да споделя, че лично аз действах по метода на древна Спарта. И съм много доволен от резултата. Излязоха големи мъже, в буквалния и преносен смисъл. Работливи, умни, помагащи, състрадателни, можещи да оцеляват. Пожелавам ти го и на тебе. Един ден, да си доволна от себе си и своите деца (ама при теб още е кинопрегледа, ти си млада и може би не знаеш, имаше такова нещо навремето, преди да започне истинския филм по кината) Сентенцията е отколешна - малки деца, малки проблеми, големи деца, големи проблеми! Успех скъпа (и още деца!!!)

Понеже си абсолютно прав за месомелачката на живота, отсега съм настръхнала и хем искам да ги овардя от лошотията, хем трябва да намеря начин да им я покажа. Обикновено съм решителна и не умувам прекалено дълго над нещата, за мен те са черни или бели. Чак когато се сдобих с деца, омекнах... разбрах, че има и много "нещо" между черното и бялото.
Благодаря за коментара, надявам се и аз един ден да кажа като теб "...И съм много доволен от резултата. Излязоха големи мъже, в буквалния и преносен смисъл. Работливи, умни, помагащи, състрадателни, можещи да оцеляват "
Поздрави!!

Колко много може да се научи от едно дете!

Поздрави!

нагушкай я - нека има много, защото ще раздава обич!

Да :) Трябва да им обръщаме много внимание, че толкова бързо порастват....
Поздрави от мен!

Привет! Тя е нашата глезанка, най-гушливото детенце :))
Поздрави и за теб, хубав ден!!

Сега ме хваща срам.

Децата са си деца, там няма преструвка. И това, че си бил егоист, е най-нормалното нещо на света. Нали ги гледам моите вкъщи - никой не иска да си дава играчките, реват за мама един от друг по-силно, не искат да я делят. Лустрото идва после, за жалост е неизбежно. Този разговор беше изненада и за мен самата, изобщо не очаквах подобно развитие. Нали си представяш, че ако наистина доведа вкъщи чуждо дете, ревността ще избуи мигновено и страшно! А тя си е чист егоизъм.
Поздрави! :)