Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2011 10:34 - Една обикновена история
Автор: gwendoline Категория: Тя и той   
Прочетен: 11627 Коментари: 42 Гласове:
37

Последна промяна: 23.04.2011 12:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Започвам с това, че историята е съвсем истинска, ще сменя само имената, но всичко друго ще оставя точно такова, каквото го научих аз самия. Изводите да си ги прави всеки за себе си, аз моите още си ги формулирам. С Владко сме колеги и почти приятели. Работим на един етаж, всеки ден си пием кафето в десет сутринта на малкото мръсно балконче между сладостните придръпвания на една-две откраднати цигарки. За балкончето има много желаещи, но ние с Владко като истински шефове сме разчистили територията само за нас. Десет сутринта е нашето време, другите да чакат. Да опиша Владко – тих, мълчалив, очилат, нито висок, нито нисък, нито слаб, нито дебел, минава за кадърен, ценят го във фирмата, скоро го направиха началник. На мен ми се вижда малко смотан, от тези мъже дето цял живот остават на  „Вие” с жените, без чувство за хумор, поне не такова, каквото аз самия притежавам. Общувам с него най-вече от чисто любопитство, а и той има желание да си комуникира именно с мен, другия шеф на етажа. Еснаф, мисля си, дребна душа, жив и здрав да е. Работата ми е да слушам, научила ме е да чакам толкова дълго, колкото трябва. После става лесно, хората сами искат да си кажат всичко. Особено лесно е ако изобщо нищо не питаш. Всеки би се засегнал от твоята обидна незаинтересованост към личността му и ще побърза да поправи тази несправедливост. Новоизлюпеният началник Владко не прави изключение. Откак му порасна работата, стана още по-тежък и по-мълчалив. Отива му, не ще и дума. Най-впечатлени са колежките в отдела му, винаги притихват и гузно се смълчават щом го видят да идва. Но на ежедневното ни балконско рандеву Владко приказва. Основно за работата, разбира се. Тази тема е задължителна между началници, не може да се пропусне, какво ще си помисли другия иначе? На мен не ми е интересно, защото всичко което Владко пестеливо ми отпуска като информация, отдавна вече ми е известно. Не му развалям удоволствието да ме просветлява, но от своя страна също внимавам какво споделям, за да не наруша крехкото равновесие на неговата информираност. Можеше да ме се усети, че си държа доста карти на тъмно. Аз самия знам, че той също си държи аса в ръкава, но кой е луд да си сваля картите преди края на играта. Напоследък Владко е нервен. Доста често си бърше очилата с меката кърпичка, пуфти, въздиша, гледа си часовника, после телефона, ясно е, че е напрегнат. Нищо не го питам, правя се, че не забелязвам промяната в него. Пък и досега рядко сме подхващали разговор на лична тема, той не обича, дърпа се. За моя изненада той много бързо се предаде. Днес, без никакво предупреждение, започна така:                  -   Искам да се разведа... Въпреки изненадата си, запазих невъзмутимо изражение и продължих да дърпам от цигарата. Чаках. След като той също изчака колкото можа, не се стърпя и продължи:               -   Снощи казах на Весела, жена ми. Цяла нощ сме говорили, почти не съм спал, направо не знам как ще издържа до края на деня. Не я обичам вече, не искам да продължаваме така, това не е моя живот... Слушам и не ми се вярва, виж го ти този Владко. Толкова хъс извади, къде го е крил досега. Имах го за обикновена чиновническа мижитурка, женен, с дете, гони си кариерата, държи на статуквото, плаща стриктно данък обществено мнение. Защо сега говори такива неща? Че на кой не му е омръзнало да живурка по стандартната схема? Владко продължи да се излива, въобще не ме поглеждаше дори, гледаше някъде встрани и бързо редеше думите с равен тон:        -   Отчуждихме се, дори не спим на едно легло вече. Тя се е вкопчила в детето, само с него се занимава, мен не ме забелязва. Откакто се е родило, аз спя в хола, а тя с него в спалнята. В началото мислех, че така трябва. Но вече трета година нищо не се променя, а на мен ми омръзна да живея като квартирант в собствения си дом. Знаеш ли как протича една вечер вкъщи? Прибирам се значи, никой не ме посреща, никой не ме пита как съм, що съм. Весела или се занимава с детето или прави нещо друго, но с мене почти не говори. Аз си сядам пред телевизора, опитвам се да гледам новините, малкото идва и ми гаси телевизора... Опитам се да го изгоня, но пристига майка му и ми прави скандал, че съм бил лош с детето, не го възпитавам правилно и една камара глупости! У вас така ли е? Оставяш ли децата да правят каквото си искат, как ги възпитавате?... Докато се чудех какво да му отговоря, той гневно продължи, явно не държеше да чуе моето обяснение за детското възпитание:       -   Викам й на Весела, дай да оставим това малкото на вашите и да отидем на една почивка само двамата, не се издържа вече! Тя се дърпа, нямала доверие на бабата, щяла да се притеснява, хиляда причини измисли, абе не иска и това е... А детето е просто непоносимо! Майка му не дава прашинка да падне върху него, още е с памперс, не ще да се научи да ползва гърнето, прави ни на маймуни, страшна глезотия е станало! И затова е виновна точно тя, жена ми. Не ще да имаме второ дете, още не била готова. Сега вече аз не искам, нито дете, нито нея... Омръзна ми да живея така! Ще се разведа и ще започна нов живот! Докато той настървено си изливаше душата, аз се окопитих. Освен, че съм свикнал да изслушвам хората, мога и да усетя кога не са искрени. Какво да правя, професионално изкривяване. Владко не ми казваше всичко, имаше още, но не беше готов да го сподели. Дотук бях готов да му съчувствам. Виждал съм жена му един-два пъти, нищо особено от мъжка гледна точка. Ехидно си помислих, лика прилика са си. Домашните му проблеми бяха сходни с тези на всяко средностатистическо семейство. И аз съм се сърдил на жена ми дето не ми обръща грам внимание (дали?) заради децата, но не съм тръгнал да се развеждам. Не, тука има още нещо. Внимателно си задавам въпроса: -   Пич, ти си хванал друга...? Владко чак подскача от възмущение. Бурно отрицание и ръкомахане. Междувременно се оглежда на всички посоки, все едно някой ни чува на тясното балконче на деветия етаж. Хм. Повече не подхващам темата. Но вече гледам с други очи на Владко. Нашите сутрешни рандевута продължават. От време на време той ме осведомява докъде са стигнали нещата при него. След дълги разправии, скандали, упреци и заплахи, жена му най-накрая е приела неизбежното – ще се развеждат. Остава да решат как да съобщят на родата и какво да правят с детето. Владко е непреклонен в желанието си да се освободи от обременяващата го връзка. Казва, че му е жал за детето, но и за него може би щяло да е по-добре, ако с майка му са разделени. Това точно не го вярвам, но явно той така се успокоява. Аз не му помагам много. Казвам му, че семейството е над всичко, след което той дълго мълчи. Мен друго ме стъписва. Не мога да преценя дали абсолютната категоричност на Владко е проява на силен характер или точно обратното. Сравнявайки по себе си май не съм способен на такава крайна постъпка. Жена ми отдавна не е момичето-мечта, в което бях влюбен. Откакто Владко ми изсипа неговите тегоби, здравата ме загриза изкушението, че още мога да изживея една втора младост, свободен, необвързан, без хиляда и едно задължения. Дощя ми се да скъсам хомота и да избягам. Завидях на смотаняка Владко, че беше дръзнал да се опълчи. Можеше да се окаже по-голям пич от мен. Но все пак не се поддадох. Имах си отговорности, не можех да захвърля всичко. Пък и във владковата история имаше някаква неяснота. Част от пъзела липсваше, а той не ми помагаше да го открия. Докато един ден случайно чух разговора на двама от моите колеги:        -   Видя ли ги, бе? Пак там отиват... Егати, колко е нагъл само! Обаче мацето си го бива, за друго не става, ама за това, екстра е! Последва чисто мъжки коментар за някои женските дадености, което ме накара да се разсмея и те се усетиха, че съм ги чул. Захилиха се съзаклятнически и решили, че няма да възразя, ми подхвърлиха още един коментар:        -   Шефе, тоя Владко хич не си поплюва, гледаме го вече месец, всеки обед с тая новата от отдела му ходят някъде само двамата... Е, знаем къде ходят, хихи, отсреща в хотела, поне малко да се прикриват, че не остана някой да не е разбрал за тях, хаха, порасна му работата на новия шеф, от русото подхвана, ама и тая е голяма пръчка, еха... Колко съм прост. Успя да ме заблуди, тариката му с тарикат. Дано и аз съм успял да го заблудя, че наистина не съм разбрал цялата работа. Той през цялото време е искал да разбере моето мнение, а аз йезуитската съм се правел, че не разбирам. Може и да съм се издигнал в очите му, кой знае. Все пак за едно съм бил прав. Дребна душица е Владко, от най-дребните. Мина се още време. Сутрин си пиехме кафето с Владко и от време на време отваряхме темата за развода. Аз по никакъв начин не давах да разбере, че съм наясно за русото маце. Случи се така, че аз самия ги засякох в обедната почивка пред онзи хотел, поне се уверих от първа ръка в информацията. Не ме видяха, слава богу. След два месеца Владко спря да говори за развод. Веднъж реши да ме уведоми, че със жена си са се разбрали да не се развеждат. Нямало смисъл, толкова разправии, обяснявай на роднините, детето ще страда... Ще си живеят заедно както досега, но тя няма да му търси сметка за нищо, и той на нея също. Свободна връзка. Погледнах го и се опитах да разбера, майтап ли е това, някаква шега? Абсолютно сериозен беше.                                 image





Гласувай:
37



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zabavnata - Тази история вече никого не учудва
23.04.2011 10:51
Много хора днес живеят по този безсмислен начин.
цитирай
2. gwendoline - zabavnata - Мен ме учудва.
23.04.2011 11:04
Сигурно съм много наивна.
цитирай
3. scarlety - Да,историята е обикновена-
23.04.2011 11:35
наблюдавали сме я около нас,гледали сме я по филми,пък може и да се е случвала със самите нас. Твоя герой е Владко от първи тип,който срещайки ново и младо маце,изведнъж "осъзнава" колко е безмислен и еднообразен живота му. Но има и едни по-хитри Владковци от Втори тип,които никога не биха си развалили тихия и едннобразен семеен живот току-така. При тях мацетата и хотелчетата са просто част от живота им. Кой ли от двата типа Владковци е за предпочитане?:)))) Е,това беше вече шегичка!:))
Хубави Великденски празници,Гвендолин на теб и семейството- усмихнати и слънчеви!:)
цитирай
4. gwendoline - 3. scarlety
23.04.2011 11:47
scarlety написа:
наблюдавали сме я около нас,гледали сме я по филми,пък може и да се е случвала със самите нас. Твоя герой е Владко от първи тип,който срещайки ново и младо маце,изведнъж "осъзнава" колко е безмислен и еднообразен живота му. Но има и едни по-хитри Владковци от Втори тип,които никога не биха си развалили тихия и едннобразен семеен живот току-така. При тях мацетата и хотелчетата са просто част от живота им. Кой ли от двата типа Владковци е за предпочитане?:)))) Е,това беше вече шегичка!:))
Хубави Великденски празници,Гвендолин на теб и семейството- усмихнати и слънчеви!:)


Здравей, scarlety! Аз си мисля, че Владко от "втори тип", както си го нарекла, всъщност си е отново от първи тип. Защото само той си мисли, че никой не знае за мацетата и хотелчета. Обикновено в тези случаи всеки знае, жена му също. Но всички си мълчат и резултата е пак същия. Аз например знам за един такъв Владко, но никога не бих могла да осветля съпругата му, не е моя работа. Жалко е че много семейства съжителстват така, може би е по-добре да се разделят и да започват отначало, на чисто... Хора разни.

Приятни почивни дни и на теб! :))
цитирай
5. gwendoline - 5. babaelenica
23.04.2011 13:09
babaelenica написа:
Като разказ с продължение, като отворен финал...
Абе нещо ме човърка отвътре.)))
Обикновено си задавам риторични въпроси и сега не правя изключение. )))
Защо ли т.н. християни, все кривват от пътечката?)))
Нали семейството за тях е на първо място?
Или героят е разбрал, че може да има всяка, без при това да дава някакви обещания за бъдещето, поради семейния си статус?
Казвате, че има много подобни примери от най-близкото и не съвсем обкръжение. Значи от изключение, подобно поведение се е превърнало в правило?
Не ми пука за Владко. Не ми пука и за лирическия, щом те самите не могат да намерят отговор на въпроса - кои са и защо тъпчат тази земя. )))))


Наистина е незавършено. Но се надявам, че историята все пак не е правило, а ще си остане изключение. Има всякакви Владковци и Владки, незадоволени от живота, объркани хора. Аз не знам къде е истината. Чрез моите истории предавам нещата, такива каквито са. Или поне както изглеждат отстрани.
Поздрави! :)))
цитирай
6. yotovava - И аз усетих, че това не е краят.
23.04.2011 15:40
Но.. мисля си, всеки минава през подобна криза на брака. Имам опит от 1987 г. :)))))
Това прави 24 години, да добавим и 6 години гаджелък преди това - егати, 30 години заедно!!!! При това детето се появи едва преди 9 години.
Други са мотивите, а именно - криза на средната възраст. Когато все още се усещаш, че можеш, и си мислиш, че изпускаш нещо. Това е.
Весели празници :))))))))))))))
Валя
цитирай
7. gwendoline - 8. yotovava - Други са мотивите, а именно - криза на средната възраст. Когато все още се усещаш, че можеш, и си мислиш, че изпускаш нещо.
23.04.2011 15:45
yotovava написа:
Но.. мисля си, всеки минава през подобна криза на брака. Имам опит от 1987 г. :)))))
Това прави 24 години, да добавим и 6 години гаджелък преди това - егати, 30 години заедно!!!! При това детето се появи едва преди 9 години.
Други са мотивите, а именно - криза на средната възраст. Когато все още се усещаш, че можеш, и си мислиш, че изпускаш нещо. Това е.
Весели празници :))))))))))))))
Валя


Здравей, Валя, права си, поне според мен. Бих добавила, че това се случва най-вече когато не си се наиграл, когато е трябвало. Визирам връзки започнали още от ученическата скамейка или изобщо липса на други връзки, и да, идва момента когато разбираш, че има още неща, които не си опитал.
А понякога една връзка просто е изхабена...
Благодаря за коментара, поздрави!
цитирай
8. sherif - Лирическият герой
23.04.2011 15:50
нямаше да се тормози толкова, ако се беше обърнал направо към Шерифа. Аз щях да направя пълно разследване, след което да отчета информацията. Е, срещу съответния хонорар, но знаем, че безплатен обяд няма.
цитирай
9. gwendoline - 10. sherif
23.04.2011 15:54
sherif написа:
нямаше да се тормози толкова, ако се беше обърнал направо към Шерифа. Аз щях да направя пълно разследване, след което да отчета информацията. Е, срещу съответния хонорар, но знаем, че безплатен обяд няма.


Друг път ще си знаем къде да питаме, и аз, и лирическия герой! :)))
цитирай
10. magicktarot - Ейй, как хубаво си го разказала, поздравления!:)
23.04.2011 16:13
И аз още не мога да си направя крайни изводи от такива истории. Един от временните ми е, че хората са на типажи, донякъде свързани с животните. Т.е. има животни, които са моногамни (макар че и моногамните животни понякога си изневеряват), има животни, които са самотници (събират се само в размножителния период) , има и полигамни. :))) Владко явно е от типа полигамни - нещо като тюлен, елен и подобни... Това на майтап де... :))))

Моето виждане за конкретния случай е, че не си струва да живееш с някой, с когото си си безразличен. Аз бих била адски обидена, ако мъжът ми стои с мене само по навик - и няма да търпя такова нещо... Няма да търпя и аз да стоя с него по навик. Но има всякакви хора. И щом им харесва така - да си действат така.
цитирай
11. 4aiotgluhar4e - Даммммм. . . Типична картинка, с...
23.04.2011 16:43
Даммммм... Типична картинка, свързана с грешната представа, че бракът трябва да продължи, защото... така трябва, ... какво ще кажат хората, ... не ми се разправя, ... безплатната слугиня ми е удобна, ... да спи с която ще, само да ме остави на мира... Според мен за такива непогребани, но мъртви семейства, трябва да има санкции, защото те оставят впечатление в децата, че това е нормално. Детенцето в това семейство ще възпроизведе стереотипа на майката или на бащата. Или на двамата.

Светли и весели празници, Гуендолин, и да даде Господ да не преживяваш ситуации като горните :)))
цитирай
12. gwendoline - 12. magicktarot - Благодаря!
23.04.2011 16:47
magicktarot написа:
И аз още не мога да си направя крайни изводи от такива истории. Един от временните ми е, че хората са на типажи, донякъде свързани с животните. Т.е. има животни, които са моногамни (макар че и моногамните животни понякога си изневеряват), има животни, които са самотници (събират се само в размножителния период) , има и полигамни. :))) Владко явно е от типа полигамни - нещо като тюлен, елен и подобни... Това на майтап де... :))))

Моето виждане за конкретния случай е, че не си струва да живееш с някой, с когото си си безразличен. Аз бих била адски обидена, ако мъжът ми стои с мене само по навик - и няма да търпя такова нещо... Няма да търпя и аз да стоя с него по навик. Но има всякакви хора. И щом им харесва така - да си действат така.


И аз не бих избързала с крайни изводи, хората са прекалено различни, въпреки че има някои общи правила. Именно затова се присъединявам към твоя коментар, особено във втората му част. Имам чувството, че доста много двойки са заедно единствено поради удобството на навика, или пък от мързел да се напънат да направят някаква промяна за себе си. Много жалко. Но пък идеалните семейства също са рядкост, даже си позволявам да се съмнявам, има ли изобщо такива?? :)))
Благодаря за коментара и комплимента, поздрави!!
цитирай
13. gwendoline - 13. 4aiotgluhar4e
23.04.2011 16:51
4aiotgluhar4e написа:
Даммммм... Типична картинка, свързана с грешната представа, че бракът трябва да продължи, защото... така трябва, ... какво ще кажат хората, ... не ми се разправя, ... безплатната слугиня ми е удобна, ... да спи с която ще, само да ме остави на мира... Според мен за такива непогребани, но мъртви семейства, трябва да има санкции, защото те оставят впечатление в децата, че това е нормално. Детенцето в това семейство ще възпроизведе стереотипа на майката или на бащата. Или на двамата.

Светли и весели празници, Гуендолин, и да даде Господ да не преживяваш ситуации като горните :)))


Дано не ме стига такава ситуация, наистина, пупупу! :))) Но си зависи основно от мен самата. Хареса ми определението "мъртви семейства", съвсем точно е. Има ги само на хартия. И най-лошото е, че щафетата ще се предаде на следващите, децата. Много Но-та и Ако-та има тук, всеки сам да си преценява ползите и вредите.
Поздрави и на теб!!!
цитирай
14. newlogic - Гвен
23.04.2011 17:59
Според мен историята може да се тълкува по много начини и причината на забежките на Владко, може да се дължи на много неща.
Живота ни постоянно се променя и ние трябва да се променяме с него, ако искаме да продължим и завършим това, което сме започнали.
Семейните взаимоотношения са сложно нещо и проблеми, подобни на този, който си описала се срещат много често. Според мен доста хора не разбират какви точно са задълженията и отговорностите им свързани със семейството или пък се предават на еднообразието. Те забравят също така, че винаги трябва да се борим за доброто ни и когато видим, че нещо не е наред, да хвърлим всички усилия за да поправим нещата. Най-лесно е да търсим лесно спасение някъде другаде, но това няма да реши проблема в дългосрочен план, а точно обратното, ще направи нещата по-лоши.
Трябва да се научим, че когато сме поели задължения, трябва да правим всичко възможно, за да ги изпълняваме. Не е лесно, но не е и невъзможно.
Много родители правят грешка и с възпитанието на децата си. Как така дедето ще спи при майка му?!? Това е лудост и голяма грешка. Родителите трябва да напътстват децата, не да им робуват. Когато го научиш, че всичко му е позволено, после ще ти се качи на главата и няма оправяне. В този случай, детето вижда , че майка му не уважава и за зачита баща му, и си мисли, че и то трябва да прави същото. Може би дори, майка му е втълпила в главата му, че баща му е 'боклук'.
Как може да очакваме след това, такова дете да уважава родителите си?!?
Според мен ситуацията е сбъркана от всякъде :)))
цитирай
15. gwendoline - 16. newlogic
23.04.2011 19:43
Благодаря за обстойния коментар! Има много аспекти в моята история, хареса ми, че забеляза единия от тях, отношенията с детето и майката. За мен това също е много интересна тема, но няма как да развия всичко в едно кратко разказче.
Поздрави от мен и приятна почивка!
цитирай
16. newlogic - Гвени,
23.04.2011 20:08
и аз благодаря. като не можеш в една кратка историйка, направи го с няколко кратки историйки. :)))) ще чакаме следващия ти пост :)
Весели празници!!!
цитирай
17. gwendoline - k.siderova
23.04.2011 21:12
анонимен написа:
Semeinite hora ludo iskat svobodata si i byrzat da razru6at vsi4ki vryzki sys semeistvoto...
Svobodnite hora se stremqt da namerqt taka me4tanata polovinka i da prekarat s neq ostataka ot jivota si...
Kyde e istinata v jivota ????


Да, май така се получава. Кой каквото си няма, него иска. Благодаря за включването, поздрав!
цитирай
18. gwendoline - newlogic
23.04.2011 21:16
newlogic написа:
и аз благодаря. като не можеш в една кратка историйка, направи го с няколко кратки историйки. :)))) ще чакаме следващия ти пост :)
Весели празници!!!


Работя по въпроса :)))))))))
цитирай
19. vaness - И мен ме е страх, че като си отидат ...
23.04.2011 22:20
И мен ме е страх, че като си отидат младостта и красотата, приятелят ми ще хукне с друга, но... Който се страхува от мечки, не ходи в гората :))
Та... според мен е най-добре, ако имат възможност мъжа и жената да работят в една и съща фирма ;))))
цитирай
20. vaness - Изчетох го на един дъх- адмирации!
23.04.2011 22:21
Изчетох го на един дъх- адмирации!
цитирай
21. gwendoline - vaness
24.04.2011 09:28
vaness написа:
И мен ме е страх, че като си отидат младостта и красотата, приятелят ми ще хукне с друга, но... Който се страхува от мечки, не ходи в гората :))
Та... според мен е най-добре, ако имат възможност мъжа и жената да работят в една и съща фирма ;))))


Привет! Трябва малко повечко доверие да си имаме, не може винаги всичко да ни е под око :)))
Поздрави!
цитирай
22. bovari - Историята - обикновена, ама в този светъл ден задължава поне кратък коментар:)
24.04.2011 10:10
Бог е Всемилостив! Той изпраща на всеки човек изпитания, които може да понесе. Грешим ние, когато пожелаваме, защото ...почти никога не сме подготвени за цената.....
ех, че ме развесели и размисли тази твоя обикновена история:)
ще дописвам в своя блог/ама не в социалния, в другия:)

Христос Воскресе.

цитирай
23. gwendoline - 25. bovari - Воистина Воскресе! :))
24.04.2011 10:25
bovari написа:
Бог е Всемилостив! Той изпраща на всеки човек изпитания, които може да понесе. Грешим ние, когато пожелаваме, защото ...почти никога не сме подготвени за цената.....
ех, че ме развесели и размисли тази твоя обикновена история:)
ще дописвам в своя блог/ама не в социалния, в другия:)

Христос Воскресе.



Мадам, интересно ми е какво ще допишеш...
Поздрави и приятна почивка!
цитирай
24. bizcocho - Ако го е разкарала колежката. . . пак ...
24.04.2011 10:50
Ако го е разкарала колежката... пак при жена му ще си стои.
.............
Христос Воскресе!
цитирай
25. gwendoline - 26. bizcocho - Воистина воскресе!
24.04.2011 19:22
bizcocho написа:
Ако го е разкарала колежката... пак при жена му ще си стои.
.............
Христос Воскресе!


А може просто да е наред следващата мацка...
цитирай
26. kikowsky - Винаги съм таял ненавист към
25.04.2011 10:08
курово-путкинските истории, но няма как да останеш настрана от тях. Ако не те въвлекат личните ти страсти, то ще се случи в обкръжението ти. И е долно, и е изпълнено с някаква морална кържавост и гнус.
цитирай
27. gwendoline - 28. kikowsky
25.04.2011 11:27
kikowsky написа:
курово-путкинските истории, но няма как да останеш настрана от тях. Ако не те въвлекат личните ти страсти, то ще се случи в обкръжението ти. И е долно, и е изпълнено с някаква морална кържавост и гнус.


Защо точно ненавист? Не може ли само презрение... Иначе ще се хабиш нахалост, понеже тези неща ги има в изобилие и не изглежда скоро нещо да се промени.
Благодаря за искрения коментар! :))
цитирай
28. tutankhamon661 - gwendoline
26.04.2011 00:19
Аз отдавна съм си казал мнението за изневерите. Не вярвам, че има човек, който може 30 години да изкара само с един партньор и нито за секунда да не пожелае друг. Всъщност и 10 години ми се струват невъзможни.
Знам как реагират хората в такива случаи. Възмушават се и викат "Аз по-добре си знам". Вече ми омръзна да споря по темата и просто ги оставям - може да си повярват някой ден.
Сещам се за един любопитен момент. Широко разпространено е "Пожелах го, но не се изчукахме". Е, и? Изневярата е факт. Въздържанието от физическо продължение не променя важната подробност, че желанието се е появило. Фактически само бонусът е изпуснат, а евентуалните угризения тепърва ще изригнат. Кое е похвалното на тази ситуация?
Героят от разказа иска да се разведе, но се отказва. Кое го разубеждава? Именно изневярата. Ето и огромната полза от нея - поредното спасено семейство в нейния много дълъг списък от чудеса.
цитирай
29. gwendoline - 29. tutankhamon661
26.04.2011 00:27
Ще се дистанцирам от ползите на изневярата. Всеки си решава сам за себе си.
цитирай
30. makont - Христос возкресе!
26.04.2011 11:23
Светлина и любов за теб и за всички, които обичаш! А за нещата от живота, за съжаление е така. Пълно е с комплексари, които не вярват дори и на себе си и непрекъснато им трябва нова и нова "любов", за да се почувстват ценни. Любовта е в кавички, защото това няма нищо общо с истинската любов. Това да останеш с Голямата си любов, наистина е изкуство, то е сила, разбиране. Магнитът никога няма да спре да привлича! Слънчеви и спорна седмица!
цитирай
31. gwendoline - 31. makont
26.04.2011 12:01
makont написа:
Светлина и любов за теб и за всички, които обичаш! А за нещата от живота, за съжаление е така. Пълно е с комплексари, които не вярват дори и на себе си и непрекъснато им трябва нова и нова "любов", за да се почувстват ценни. Любовта е в кавички, защото това няма нищо общо с истинската любов. Това да останеш с Голямата си любов, наистина е изкуство, то е сила, разбиране. Магнитът никога няма да спре да привлича! Слънчеви и спорна седмица!


Много благодаря за страхотния коментар, припокрива се с моето отношение по въпроса за комплексарите, любовта и магнитите! Сърдечни поздрави и за теб!:))
цитирай
32. ddiaries - обикновена история, ама
26.04.2011 12:30
страхотно разказана!:)

Тук има няколко фактора, които са обект на много сериозен анализ...за правилния партньор и прибързаните женитби, за слабите характери и силно изрусените жени..няма да философствам сега ..просто ще кажа, че този разказ ми даде отново повод за размисъл!:)

Поздрави Гуен!
цитирай
33. gwendoline - 33. ddiaries - Здрасти!
26.04.2011 13:05
ddiaries написа:
страхотно разказана!:)

Тук има няколко фактора, които са обект на много сериозен анализ...за правилния партньор и прибързаните женитби, за слабите характери и силно изрусените жени..няма да философствам сега ..просто ще кажа, че този разказ ми даде отново повод за размисъл!:)

Поздрави Гуен!


Права си за факторите. Има и още, малко замаскирани, например за появата на децата и промяната в личните отношения на родителите. Историята е подслушана, затова не мога да претендирам, че съм успяла да обхвана всички аспекти, но и тези ми стигат.
Благодаря за коментара, успешна следпразнична седмица ти пожелавам! :)
цитирай
34. elinora - Дам, когато се прекатури колата - пътища много (образно казано)
26.04.2011 16:04
И всичко в човешките отношения е толкова сложно и лично, че не мога с лека ръка да оправдая нечия изневяра, или мога? не знам... И да ме прощава Фараона, ама такова понятие като неосъществена физическа изневяра няма! Или е физическа, или изобщо не е изневяра :))
цитирай
35. gwendoline - 35. elinora - ...неосъществена физическа изневяра няма!
26.04.2011 16:57
elinora написа:
И всичко в човешките отношения е толкова сложно и лично, че не мога с лека ръка да оправдая нечия изневяра, или мога? не знам... И да ме прощава Фараона, ама такова понятие като неосъществена физическа изневяра няма! Или е физическа, или изобщо не е изневяра :))


По думите на Фараона ще излезе, че всяка жена всъщност е изневерила с Брад Пит :)))) Съгласявам се с теб, защото номера е да не се поддадеш на изкушението, защото връщане няма. Който кривне веднъж, повтаря, потретя и край няма. Но никой не мога да съдя, не съм Господ, просто споделих една обикновена история.
Поздрави, :))
цитирай
36. tutankhamon661 - Леко притеснен да не ми се разсърдите.
26.04.2011 17:48
Ъъъ .... дами ..... темата е изневярата, а не "Фараона какво каза". Не му обръщайте внимание на този всезнайко. Той само си приказва.
Иска ми се да попитам дали има жена, която би отказала на Брад Пит, ако точно сега е до нея и налита да я целува, но ще се въздържа, защото знам отговора, обаче ако го кажа, ще ме направите на парчета. А на мен ми се живее все пак.
Споменах физическата изневяра, защото любовта не е само секс. Има и духовна част, за която някои казват, че е по-важна. Какво става с тази духовна част, когато пожелаеш някой друг, дори да е само мислено? Тя се изпарява.
Човек разсъждава по един начин, когато евентуалната изневяра е свързана с някои затруднения, и по друг, когато не съществуват пречки.
Бягам, бягам! Не ме бийте!
цитирай
37. gwendoline - 37. tutankhamon661 - Не бягай, чакай да се изясним! :))))))))))
26.04.2011 18:20
Аз пък мисля, че да си представиш "нещо" с някой друг е напълно нормално, ако щеш вярвай, но ние с моя мъж си споделяме такива неща, то си е чиста еротика. Да, любовта не е само секс, никога не съм твърдяла подобно нещо, но е добре да се комбинира с него :)))
И последно, тука може да спорим, но да се сърдим, ааа, не, това са глупости! Пак заповядай, твоите коментари винаги са много интересни! :))
цитирай
38. tutankhamon661 - 38. gwendoline - 37. tutankhamon661 - Не бягай, чакай да се изясним! :))))))))))
26.04.2011 19:14
Радвам се, че си освободената жена, за каквато те мислех. Вярвам ти за всичко.
Хората като теб са обречени на щастие.
Ще трябва да внимавам какво говоря в блога ти, защото явно си точно от жените, на които най-много налитам и някоя моя дума може да бъде изтълкувана погрешно. Тук все пак е само виртуален сайт.
цитирай
39. gwendoline - 39. tutankhamon661 - Радвам се, че си освободената жена, за каквато те мислех...
26.04.2011 19:30
Голям комплимент получих, благодаря! :)))))
Налитай, лошо няма, както ти самия каза, тук е само един виртуален сайт. Поздрав!!
цитирай
40. inakrein - Замислящо, реално, малко тъжно, но ...
26.04.2011 19:54
Замислящо, реално, малко тъжно, но такъв е животът.
цитирай
41. magicktarot - Супер, Гуендолин!:))))
27.04.2011 09:06
gwendoline написа:
Да, любовта не е само секс, никога не съм твърдяла подобно нещо, но е добре да се комбинира с него :)))


Това ми хареса много - ще си го "копирам" в базата данни и ще го цитирам при нужда! В десятката просто! Поздрави!:)

И аз не мисля, че "мисловното" е изневяра. За мен изневяра е чисто физическото действие, а истинската изневяра е физическо, съчетано с емоционално обвързване - това вече си е баш изневяра. Когато само мислиш еротични неща за някой - ти мислиш за физически действия и не влагаш чувства към него - чисто физически си представяш. И се получава мислене за физическото, т.е. една илюзия на ен-та степен...

Да ме извини Тутанкамон, нищо не казвам за него, но моят скромен опит казва, че хора, които възприемат "мисленето" за някой като изневяра, всъщност са тип истински изневеряващи (може би по този начин се оправдават за това, не че има нужда...). Разбира се, това може да са частни случаи - просто да ми се е случило изневеряващите хора, които познавам, да мислят точно така... :)))


цитирай
42. beijaflor - Две неща:
06.05.2011 16:13
1. Не обичам, когато хората казват, че "Семейството е над всичко", за да го използват за оправдание на собственото си малодушие/нерешителност/липса на ясна посока/липса на стабилна позиция/нежелание за поемане на отговорност за действията си и т.н.
2. "Има много деца, нещастни заради факта, че родителите им са се развели, но има поне пет пъти повече деца, нещастни заради факта, че не са!"

(повече дискусии после) :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gwendoline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 934602
Постинги: 106
Коментари: 2401
Гласове: 9950
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031