Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2011 09:08 - Когато любовта те намери
Автор: gwendoline Категория: Тя и той   
Прочетен: 7309 Коментари: 35 Гласове:
64

Последна промяна: 13.02.2011 16:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Лилето и Мимето са съквартирантки в общежитието още от първи курс. Вече трета година делят малката стая с олющени тапети на шестия етаж в огромния блок. Преди време на Лилето майка й направи опит да я уреди в по-хубав блок, в ремонтирана стая с нови тапети, но тази сложна маневра не включваше Мимето, поради което Лилето успешно я бойкотира.
Дългото женско съжителство превърна стаичката им в
оазис на удобството. Имаха си всичко – хладилник, котлон, прахосмукачка (старичка, но върши работа), мощна уредба, малко телевизорче със стайна антена и един огромен бързовар. Привидно стаята се делеше на две части, тоест всяко от момичетата обитаваше своята си половина. Разделението се натрапваше от идеално оправеното легло на Лилето в единия край на стаята и безогледната бъркотия върху леглото на Мимето в другия край. Към обяд разделението вече не съществуваше, тъй като Лилето мърморейки се захващаше да елиминира разликите и привеждаше в идеален вид цялата стая. Мимето не се трогваше особено от нейните обходни действия, тъй като не виждаше смисъл да си оправя леглото (всеки ден!), но също така не желаеше да се изпречва срещу упорития стремеж на съквартирантката си да чисти и подрежда. Живееха си мирно и сговорно, без досадни интриги и номерца, иначе така характерни за едно затворено женско общество.

Този семестър Мимето е първа смяна, а Лилето – втора. Винаги им се разминаваха смените, тъй като бяха в различни специалности, макар и в един факултет. Всъщност Мимето си беше винаги втора смяна, понеже мразеше да става рано сутрин и успяваше да се занесе на лекции едва по обяд. Освен ако преди това не й се допиеше кафе в някое от многобройните капанчета пред Университета. Нямаше вид на прилежна студентка, в дамската й чанта едва ли имаше друго освен гримове, парфюм и цигари. Не познаваше всичките си колеги, просто защото не ги беше виждала. За всеобща изненада, дойдеше ли сесията, Мимето си взимаше изпитите без особени сътресения и получаваше нелоши оценки. С което много дразнеше колежките си, особено грозните и прилежните. С колегите нещата стояха по друг начин. Тя си имаше вярна кохорта от обожатели още от първия ден на общото им студенстване. Не че им обръщаше внимание, но все пак с тях беше по-интересно да се общува, отколкото със съскащите злобарки, които непрекъснато я одумваха зад гърба й. Мимето беше напълно наясно с чувствата на колежките си спрямо нейната особа, дори понякога дочуваше подхвърлените остри реплики, но не даваше вид да се вълнува от това. Всъщност, изобщо не ги отразяваше. Интересуваше я нещо съвсем друго. Тя търсеше Любовта.

Вече започваше да се отчайва. Бурният студентски живот я повлече от самото начало, щедро й предложи много емоции и тя не се дърпаше, никак даже. Семестрите се завихряха в бясна въртележка от купони, дискотеки, свалки, запивки, всякакви магарии, изцепки и стопяване на дълго натрапвани задръжки. Времето се изнизваше прекалено бързо, а най-важното все още не се случваше. Тази година е вече трети курс, познаваше почти всички в студентския град. Всяка есен прииждаха новите попълнения, но за нея това означаваше единствено, че става все по-стара. Компанията й се влачеше една и съща, нещата зациклиха и Мимето реши, че явно няма да Го срещне сега. Прие заключението философски, без излишен шум, отчете го като едно необходимо тактическо отстъпление и се консервира за истинския живот, който търпеливо я изчакваше да се налудува. 

Резултатът от това решение беше в полза на Лилето. В началото тя прие промяната много подозрително, тъй като беше свикнала със среднощните върлувания на своята съквартирантка. Струваше й се прекалено странно, та чак нередно когато вечер Мимето си оставаше в стаята и двете заедно режеха салата или просто си лакираха ноктите една на друга. След настойчиво разпитване и подлагане на детектора на лъжата (много я биваше Лилето да изчовърква истината), тя се успокои и дори реши, че най-накрая Мимето се наигра и е време да порасне. Не й повярва на приказките за Любовта и Него. Тя открай време си беше здраво стъпила на земята и принцовете не ги признаваше за нищо. Фантасмагориите на Мимето бяха забавни, нейните странни приумици винаги я разсмиваха, но си оставаха именно приумици, нищо повече.

Семестърът отиваше към края си, оставаха няколко седмици преди зимната ваканция и началото на сесията. Времето застудя, падна първия сняг. В общежитието парното бумтеше на максимум и повечето прозорци на блока стояха леко открехнати. Отстрани това изглеждаше като страшно разхищение, но истината беше, че ако стаите не се проветряваха постоянно, обитателите на общежитието щяха да се задушат от гъстите талази цигарен дим. Това беше много характерна миризма за целия блок. Тя се просмукваше навсякъде и беше превзела всеки гардероб или шкафче с бельо. Но отдавна никой не усещаше тази подробност, с изключение на редките посещения на някой нещастен родител.

В студения ноемврийски следобед Лилето тъкмо се прибра от последната лекция. Нахълта в стаята със зачервени бузи, подсмъркна зиморничаво и педантично започна да се разопакова. Закачи дебелото яке на пирона зад вратата, после си изнесе ботушите в коридора. Токовете прибрани един до друг, носовете - изправени. Влезе обратно и чак тогава се обърна към Мимето, която се беше размазала върху леглото:
        -    Какъв стуууд! Ти днеска излиза ли изобщо? Като те гледам, май не си мръднала от това легло. Какво си се отнесла, нито на лекции ходиш, нито въобще някъде излизаш, айде вземи се размърдай малко, че взе да ме притесняваш вече...
Мимето се подсмихна и посегна към кутията с цигарите. С това даде знак за началото на техния редовен ритуал. Лилето машинално се пресегна към горната лавица и измъкна едно пра-старо джезве, после включи малкото котлонче и се разтърси за буркана с кафето. След малко неодобрително изпухтя. Имаше колкото за още едно кафе и край. Мими мързеливо се надигна и отиде да изтръска препълнения пепелник, после се върна и седна по турски на леглото си. Лилето зае същата позиция на нейното, като не забрави да сложи откършената вратичка на шкафчето като табла между двете легла. След малко кафето кипна и тя сръчно го разля в двете (единствени) порцеланови чаши.

Разборът на деня започна. Днеска повече приказваше Лилето. Вълнуваше се от предстоящото излизане с групата, имаха резервация за някаква механа, пак щяха да друсат хора до среднощ. Мимето не си падаше по тези забавления, но тактично си мълчеше. Веднъж отиде със съквартирантката си заради изричното й настояване, но се чувстваше неудобно, не умееше да изиграе нито едно хоро, трябваше да се преструва, че й харесва там за да не вземе да се обиди Лилето.
           -    Ти какво ще правиш тази вечер? – въпросът беше изстрелян без предупреждение и Мимето не можа да отреагира правилно.            -    Нищо - отрони се от устните й. После бързо се поправи: - Имам да пиша реферат, а още не съм го започнала, срока наближава.... Не искаше Лилето отново да почне да я увещава да излиза с нея, втори път нямаше да й се върже на глупостите. Никъде не й се ходеше, пък и в тоя студ, абсурд! После се сети нещо:         -    Поканиха ме на един купон, в горните блокове... Но не смятам да ходя, омръзна ми да срещам едни и същи хора. Освен това няма топла вода!
Последното го каза с подчертано победоносна нотка. Липсата на топла вода беше често явление в студентските общежития. Затова си бяха купили огромния бързовар, без него положението бързо се вмирисваше. Демонстративният тон на Мимето провокира неочакван ефект. Лилето мълчаливо скокна от леглото, втурна се в коридорчето отвън, нещо рови, трака, шуртя вода, след малко влезе обратно и се разпореди с глас на фелдфебел:
          -    Ставай! Водата в кофата ври, сега ще разредя половината в легена и те почвам! Айде, по-живичко! Няма пак да ми висиш цяла вечер като оклюмала мисирка (Мимето хал хабер си няма какво животно е мисирката, но няма значение), събличай се, ще те къпя!
Номерът с къпането не е нов за съквартирантките. Дългата коса на Мимето създаваше някои затрудения на собственицата си, поради което се налагаше Лилето да помага в изплакването, когато къпането опираше до бързовара и легена. Тази вечер може да се каже, че Лилето буквално набута съквартирантката си в банята и я окъпа като малко дете. Отначало Мимето се дърпаше, после не толкова, накрая кандиса пред бесния устрем на разпененото Лиле и обеща, че щом й изсъхне косата ще отиде на тъпия купон, какво пък толкова.

След два часа Мимето беше готова. Изправи се и тръсна лъщящата си коса. Същински водопад, неограничаван от ластици, фиби или шноли. Косата си винаги я носеше свободно разпусната, не признаваше никакви прически. Всяко от двете момичета хвърли по един изпитателен поглед, едната върху съквартирантката си, другата – върху себе си. Хубаво си беше Мимето, няма спор. Най-накрая тя тръгна, но някак вяло, без емоция, от сега си знаеше, че след час-два ще цъфне обратно, поне да не изгуби напразно цялата нощ, с Лилето може да разцъкат едно сантасе...

Купонът вървеше с пълна сила, вратата беше широко отворена и в задимения коридор се мотаеха хора с бири в ръка. Ето ги нейните приятелчета, в дъното до прозореца, хилят се, викат я при тях. Намери си място на едното легло, приседна на ръба му и посегна да палне цигара. Надникна над пламъчето с идеята тайно да се поогледа и попадна на топлия поглед на две тъмнокафяви очи.

Той се беше разположил отсреща, уж небрежно отпуснат, но тя усети напрежението, което излъчваше. То премина като ток през нея. Нарочно не погледна повече в онази посока, но след малко пак почувства настойчивия поглед. Ами да, гледаше си я най-нагло, искаше тя да разбере, че я гледа. След малко някой ги запозна. Въобще не чу името му, музиката дънеше прекалено силно, народа не беше дошъл на приказки. Той стана и без да бърза се премести до нея. Говореше й нещо, но почти не му разбираше заради боботещия вой в стаята. От тежкия ритъм на музиката вибрираше дори пода. Той се навеждаше към нея за да се чуват, но косата й успешно спираше инвазията. Загледа се в ръцете му, спокойно отпуснати на коленете му. Харесваше големи мъжки ръце, като неговите. Хареса й също кафявия поглед, дълбок и горещ. Като тъмен шоколад, помисли си тя. Вътрешно се засмя, а когато след минута той й предложи да отидат на по-тихо място, просто стана и тръгна.

Вървеше на една крачка от него, ръцете мушнати дълбоко в джобовете на якето. Заведе я в едно малко кръчме зад общежитията, вътре нямаше повече от пет човека в късния час. Усамотиха се на най-крайната маса. След време Мимето често се опитваше да си спомни какво точно приказваха тогава, но някакси не успяваше да възпроизведе и една дума. Помнеше само топлия кафяв поглед, вперен в нейните очи. Беше й толкова уютно и приятно, сякаш се познаваха от години. Отпусна се и най-накрая започна да се усмихва без задръжки, изпълни я необяснимо щастие и възторг. Прекараха там с часове. После той я изпрати до блока, ситен студен дъждец ръсеше над главите им и охлаждаше огъня по челата им.

Нощта си отиваше, на изток небето изсветля, студът се пусна още по-хапещ, дори дъждеца се отказа да ръси студената си влага. Те стояха пред стълбите на нейния блок и се усмихваха като малки деца. Тогава той се наведе и я целуна, бавно и внимателно, без да я изпуска от поглед. Тя търпеливо изчака приближаването му и вдървено отвърна на целувката. Незнайно защо цялата се парализира, не смееше да помръдне, току виж се разпаднала. В тишината отнякъде долетя метален звън, нечий будилник съобщаваше, че е време за ставане. Мимето се дръпна назад и каза, че се прибира. Той остана там, в тъмната част на нощта, с очи вперени в нея, с обещание за следващата им среща.

Мимето се втурна в тъмното предверие на големия блок и взе стълбите до шестия етаж на един дъх. Тихомълком се вмъкна в тъмната стая,  разсъблече студените дрехи и се мушна в леглото. В другия край на стаята Лилето кротко спеше и дори похъркваше. Усети как сърцето й думкаше предателски, а устните й стояха разтегнати в блажена усмивка. Абсолютно невъзможно беше да заспи! Вечерта отново се завъртя пред нея, но виждаше единствено парещия поглед на кафявите очи! По някое време сънят все пак я натисна и тя заспа.

Събуди я шумоленето и потракването в стаята. Престори се, че още спи, но напразно.
           -    Стига се прави на умряла лисица, казвай какво стана?! Кога си дойде? – гласът на Лилето се чу точно над ухото й. Стресната, Мимето обърна поглед нагоре и видя надвесената физиономия на съквартирантката си, нетърпелива, очакваща. За нищо на света не искаше да й разказва точно сега. Искаше да съхрани спомена за тази невероятна нощ само за себе си. Еуфорията още не я беше напуснала и тя не смееше да продума. Погледите на момичетата се задържаха един срещу друг в безмълвна пауза. Изведнъж Лилето проумя, седна объркано на леглото и изкара едно проточено:          -    Ооо ....! Имаше промяна и тя я усети съвсем ясно. Нещо се беше настанило невидимо и неуловимо между тях, търпеливо чакаше да го познаят и посрещнат. Не можеше да му даде име, но разбра, че то идва за да сложи края на една история и да даде началото на нова, където тя нямаше да има място.
Още малко щяха да се почудят двете. Едната вече се досещаше, сърцето й го подсказваше, не спираше да блъска отвътре, заглушавайки мисли и разум, искаше да бъде чуто. Другата тихо чакаше и потънала в странен унес, гледаше с нови очи приятелката си.

Най-накрая Лилето тихо въздъхна и безропотно прие новата гостенка – Любовта.



  image    







 



Гласувай:
65



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nicodima - В общи линии Любовта ни връхлита, когато изобщо не я очакваме...
12.02.2011 09:21
Редим пъзелите на живота си, но тя идва и ги пренарежда...
И тръгваме по различни от начертаните пътища...
Поздрави за разказа и смисъла!
цитирай
2. gwendoline - nicodima
12.02.2011 09:25
Привет! Да, така се получава, но щастлив е този, на който се случва! :)
Хубава почивка ти пожелавам!
цитирай
3. ufff - Няма как да се опъва на гостенката - ...
12.02.2011 10:04
Няма как да се опъва на гостенката - тя идва, без да пита).
цитирай
4. ketcakuatl - ХЕЙ
12.02.2011 10:13
Книга ли започна да пишеш? Ако е така, чакаме продължението. Щото таман нещо се случи и стана интересно, и хоп - пауза. Веднага казвай после какво стана!
цитирай
5. gwendoline - 3. ufff
12.02.2011 10:16
ufff написа:
Няма как да се опъва на гостенката - тя идва, без да пита).


Чудя се само защо понякога не искаме да я пуснем вътре ...
цитирай
6. gwendoline - 4. ketcakuatl
12.02.2011 10:19
ketcakuatl написа:
Книга ли започна да пишеш? Ако е така, чакаме продължението. Щото таман нещо се случи и стана интересно, и хоп - пауза. Веднага казвай после какво стана!


Здрасти! :)
Каква книга, какви пет лева, хаха? Пиша си за кеф, както виждаш, карам го според момента. А продължението оставям на всекиму според въображението...
цитирай
7. scarlety - Обичам разкази за Любовта!:)
12.02.2011 12:15
Та тя е най-желаната гостенка!
А ти разкаваш хубаво;))) Поздравчета!
цитирай
8. gwendoline - 7. scarlety
12.02.2011 12:22
Пак си много щедра, благодаря ти! :))
цитирай
9. magicktarot - Разчувства ме, много ... мил разказ!:)
12.02.2011 17:50
Много реален... Замислих се какви чудеса се крият в едни привидно ежедневни и обикновени случки.:) И хем ми домъчня за Лилето, хем се развълнувах с възторга на Мимето... И Лилето обаче няма да избяга май:))))) Поздрави!
цитирай
10. gwendoline - 9. magicktarot
12.02.2011 18:44
magicktarot написа:
Много реален... Замислих се какви чудеса се крият в едни привидно ежедневни и обикновени случки.:) И хем ми домъчня за Лилето, хем се развълнувах с възторга на Мимето... И Лилето обаче няма да избяга май:))))) Поздрави!


И на мен ми дожаля за Лилето, още повече, че докато мъдрувах историята доста се вживях в героините си :))
цитирай
11. анонимен - добро начало за приказка без край:))))))
12.02.2011 19:06
Харесваше големи мъжки ръце, като неговите. Хареса й също кафявия поглед, дълбок и горещ. Като тъмен шоколад, помисли си тя. Вътрешно се засмя, а когато след минута той й предложи да отидат на по-тихо място, просто стана и тръгна.............. Беше й толкова уютно и приятно, сякаш се познаваха от години. Отпусна се и най-накрая започна да се усмихва без задръжки, изпълни я необяснимо щастие и възторг???

чак пък щастие и възторг?!
Мимето може да е задръстено, ама пък да го докара до кравешки възторг от един разговор:))))

поздрави, gwendoline




цитирай
12. gwendoline - 11. анонимен
12.02.2011 19:20
"....чак пък щастие и възторг?!
Мимето може да е задръстено, ама пък да го докара до кравешки възторг от един разговор:)))) .."

Здрасти. Какво да ти кажа, драги анонимен, при някои хора и един разговор е достатъчен.... за да се влюбят . Жалко, че не ти се е случвало. Поздрави и от мен!

цитирай
13. анонимен - много тъп край очаквах Лилето да е ...
12.02.2011 19:36
много тъп край
очаквах Лилето да е била на купона заради този и Мимето и го отмъква
поне аз така щях да завърша разказчето
цитирай
14. gwendoline - 13. анонимен
12.02.2011 19:48
анонимен написа:
много тъп край
очаквах Лилето да е била на купона заради този и Мимето и го отмъква
поне аз така щях да завърша разказчето


Напиши си твой разказ, ще можеш да го докараш както си искаш :))
цитирай
15. анонимен - Поздравления!
12.02.2011 20:49
Разказът е увлекателно написан!Любовта ще дойде и при Лилето,няма начин. P.S.Критикари колкото искаш,да седнат да напишат свой разказ.Браво на теб!:)
цитирай
16. gwendoline - 15. анонимен
12.02.2011 20:56
Сърдечно благодаря! :)
цитирай
17. vesela85 - новата гостенка – Любовта.
12.02.2011 22:38
Много е хубаво!
Поздравления!
цитирай
18. gwendoline - 17. vesela85
12.02.2011 22:40
Благодаря, много ме радват такива коментари! :)))
цитирай
19. анонимен - Добре че си е намерила, а аз си чакам ...
13.02.2011 09:46
Добре че си е намерила, а аз си чакам моята.Зная кой е и го чакам.Така е .
цитирай
20. gwendoline - 19. анонимен
13.02.2011 10:50
анонимен написа:
Добре че си е намерила, а аз си чакам моята.Зная кой е и го чакам.Така е .


А може докато чакаш Него, да дойде Друг?! :)))
Поздрави от мен и късмет!
цитирай
21. elinora - gwendoline,
13.02.2011 17:03
много добре написано! Очаквам продължение, да разбера как се е развила любовта, след като вече е намерена! :)
цитирай
22. tili - Така става -
13.02.2011 22:27
цапардосва те изневиделица!
Никога не знаеш...
Чудесен разказ:)))
цитирай
23. gwendoline - 22. tili
13.02.2011 22:49
Благодаря, tili! Поздрав! :)
цитирай
24. анонимен - ОООООООООООООООО
13.02.2011 23:49
ЕХ,ЛЮБОВ,ЛЮБОВ...
цитирай
25. elinora - gwendoline,
14.02.2011 10:42
честит празник на виното и любовта! :)
цитирай
26. gwendoline - 25. elinora - Честит и на теб, наздраве!
14.02.2011 10:56
elinora написа:
честит празник на виното и любовта! :)


Поздрав!!!
цитирай
27. bovari - Много мисловни типове:)))
14.02.2011 18:43
После той я изпрати до блока, ситен студен дъждец ръсеше над главите им и охлаждаше огъня по челата им?!
Какво ли ще се случи на втората им среща - гръмотевични бури сигурно:)
цитирай
28. gwendoline - 27. bovari
14.02.2011 20:52
Еее, отде толкова скептицизъм ... Не те ли е халосвала любовта ей-така, ненадейно?
цитирай
29. анонимен - Жалко за Лилето, че е толкова при...
15.02.2011 16:12
Жалко за Лилето,че е толкова прилежна и работлива.
цитирай
30. gwendoline - 29. анонимен
15.02.2011 23:03
анонимен написа:
Жалко за Лилето,че е толкова прилежна и работлива.


За всеки влак си има пътници. Абсолютно доказано!
цитирай
31. bovari - gwendoline, явно изобщо не познаваш моята същност:))))
16.02.2011 16:49
Това беше оптимистичният вариант за възможното развитие, песимистичният е съвсем друг:)))
цитирай
32. gwendoline - 31. bovari - ...явно изобщо не познаваш моята същност:))))
16.02.2011 17:24
Долових ирония в предния коментар, затова репликирах. Не ставаше дума за оптимизъм или песимизъм. Както и да е, не можем с два написани реда да уцелим в десетката, ще се опознаваме тепърва. Поздрави и приятна вечер! :)
цитирай
33. hel - Страхотна разказвачка си! Бр...
18.02.2011 00:36
Страхотна разказвачка си!
Браво!
цитирай
34. ddiaries - gwendoline!
18.03.2011 15:52
Невероятен разказ ..ОТНОВО..много си силна тука, да знаИш:)
цитирай
35. gwendoline - 34. ddiaries
18.03.2011 17:18
Ух, почервенях! :))
Много благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gwendoline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 934119
Постинги: 106
Коментари: 2401
Гласове: 9950
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031