Беше станало много късно, а те не спираха да се кикотят. Той я разпитваше с нескривано любопитство, смееше се на щуротиите, който тя безгрижно ръсеше и я подтикваше да разказва, още и още. И на мен ми беше интересно, но гледах да не се обаждам. Ако си отворех устата, можеше да кажа нещо грозно и да разваля вечерта. Тя, както винаги, разказваше за нейните любови. При нея всичко се развиваше нощем, в някоя дискотека или пиано бар. Не можеше да не  я забележиш, тя нахлуваше като динамит. Ярка, безцеремонна, недосегаема, същински вихър. Беше от онези жени, които разпръскваха сексапил на талази. Мъжете винаги я преследваха, лепяха й се като мухи на мед. Под терасата на блока й често спираха грамадни коли и висяха с часове да я чакат. Ако изобщо благоволи да излезе. Не се смущаваше от нищо. С мъжете обаче не й вървеше особено. Как пък винаги ги уцелваше едни такива, пълни с комплекси, ревниви до полуда, жалки. Влюбваше се лесно, разлюбваше още по-бързо. Казваше, че не може без любов. Не можеше и без купоните, завършващи в зори. Никой не успя да озапти жаждата й по нощния живот. Беще като нощните пеперуди, неудържимо се стремеше към блясъка на дискотечните прожектори. 
        - Знам, че ме обича, знам... Но само реве и мрънка, ходи след мене като призрак, звъни ми непрекъснато, не мога да дишам от него...Знаеш ли, беше ме проследил да види с кого излизам на кафе, видях го, криеше се зад фикусите, беше си сложил черните очила, нахлупил ниско една шапка ... Много се чудих дали да не го шамаросам пред всички .... как ме излага само ... направих се, че не го виждам ... - Защо те следи, не ти вярва май... Сега не му ли каза, че заминаваш? Ще те чака да се прибереш ... - Нищо не му казах, не ми се обяснява, пак ще реве. Звъни ми през пет минути, не му вдигам и той още повече полудява. Звънял на майка да я пита къде съм... -  Недей да замесваш нашите, че само се притесняват... -  Ама не бе, тя нищо не е казала, тя нали не знае... И чакай, не ти казах, че всъщност му обещах да ходя с него на морето, в понеделник тръгваме, но преди това искам с моите шматки да забием един уикенд на Сънито, нали разбираш, само ние трите... Имам една заигравка да довърша, от предния път, дето ти разправях за оня пич, изтървах го тогава... - Офф, айде да лягаме вече, твоите интриги край нямат, доспа ми се. -  Добре... много ли ти се спи? ....Е, хубаво, лягайте си, аз ще седна за малко на компа да поцъкам, моите са там... Хвърлям му един подканящ поглед и той се надига. Много е късно, май отива към 2 часа. В тъмното се чува само лекото жужене на компютъра. Започнах да прибирам празните чаши, но се отказах. Нямам сили да разчиствам точно сега, много ми се доспа. Вечерта с нея беше както винаги, хилихме се, тя никога не оставя човек да скучае. Покрай нейните истории, без да искаме, научавахме последните клюки на нощния хайлайф, излизаха наяве нечии малки мръсни тайни. Някои неща ме изправят на нокти, но тя нехайно отминава, обръща всичко на майтап.
Казах на брат й да разпъне дивана в хола, много ясно, че ще спи тук, кое време е. Тя не ме чува, Фейсбука е отворен и вече мигат поне три прозорчета от чата. Лафът е заформен на секундата. Ще откара часове така. Ама като няма да ходи на работа утре, какъв й е проблема. - Аз си лягам – преди да успея да й кажа да не гаси в коридора заради малката, телефонът й звънна. Един от трите, не знам кой точно. -  Алоо, чочка! Не, при брат ми съм ...Айде бе! Наистина ли! Сигурна ли си? ...Олеле! Слушай сега! Оправям се тука и идвам до 10 минути! Не го изпускай от поглед, стой там! Звънни ми, ако си тръгне! Не я бях виждала да се облича с такава скорост. Обикновено се мотаеше с часове докато се приготви за излизане, не се трогваше много, ако някой я чака. Сега пред мен се развихри една руса фурия, не смогвах да следя какво прави. Измъкна отнякъде мрежест черен чорапогащник, за секунди надяна ултра късо черно рокле, едва й покриваше задника. Имаше страхотни крака. - Чочка, имаш ли фон дьо тен?! – това беше към мен. Извадих моите бойни принадлежности и мълчаливо й ги подадох. Разхвърчаха се четки, гримове. – После ще оправям, тръгвам! Батко, извикай ми такси, кажи за Найта... - Къде е това, не го знам ... - Абе те, бакшишите, всичко знаят, само това кажи! Брат й отегчено набра номера. Тя застана до вратата и хвърли последен победоносен поглед в огледалото. Истинска тигрица. Възхитих й се. Ако бях мъж, директно щях да легна в краката й и да чакам заповеди. Не му завиждах на този, дето го издирваше. – Тръгвам! Не ме чакайте, няма да се прибера! – и изчезна по стълбите в облак от парфюм. -  Какво стана? – недоумявам гласно – Какво беше това бързане, не съм я виждала такава досега?
Не получих отговор, той вече беше успял да седне пред компютъра със слушалките на ушите. Усети че, го гледам и се обърна. -  Нищо бе, тя си е такава, не си ли я виждала, все едно отива на лов, пощръклява, хапе я кучето! Иначе не можеш да я поместиш, ама щом има интрига, хуква веднага. Утре пак ще разправя простотии... Айде лягай си. Бях заспала дълбоко, но все пак усетих някакво раздвижване в коридора. Да не би детето да е станало ... Не чух нищо повече, заспах отново. На сутринта в леглото на малката открих още една глава. Двете спяха оплетени една в друга, изпотени, не мърдаха. Тя беше със снощния грим, май беше легнала направо с дрехите. Дожаля ми като я гледах такава, изгубена. Детето ме усети и отвори очи. - Мамо, искам да ставам... А, леля ... Ей, пусни ме, стискаш ме... – леля й с мъка отвори тежко гримирания клепач и се опита да се усмихне: - Ммм... много ми се спи... -  Какво стана снощи, нали нямаше да се прибираш ... щях да ти разпъна дивана! -  Чочка, аз ако може малко да поспя тука ... тя вече спеше. Не издържах и пак изстрелях въпроса: -  Кажи де, какво стана? Кога си дойде? Русата глава ме погледна отсъстващо и нечленоразделно изломоти: -  Аа, нищо не стана ... нямаше го... ще ти разправям... Взех детето и тихо излязохме от стаята. За какво й се дразня. Тя просто гонеше нейното си щастие. Всеки си имаше свои илюзии и свои представи за живота. С нея се разминавахме по всички точки, но какво от това. Който каквото търси, намира. Сега нека спи. Аз имам да чистя и да мия чаши.

какво стана с героят ти от вчера не се ли самоуби?

всеки да го разбира, както си иска ...

имах и аз една такава ... позната, но бързо се отегчих от непрестанните и влюбвания и разлюбвания - всяка седмица различен, и единствен разбира се ... всяка нейна дума беше за колата, телефона, репликите и парите на поредния 'единствен', в чието лице тя виждаше голямата любоффф ... и така, покрай обща позната се виждахме често за известно време, докато на мен ми писна да слушам едни и същи наивни, и дори глупави размишления (за любофффта и живота).
Момичето беше нещастно, но не търсеше проблема в себе си. Търсеше поредния богат мъж, с надеждата да е единствена за него и той да я обича много. И се жалваше ... за това, че нямало свестни мъже ...
... тъжна история или по-скоро жалка картинка! ;)))

спокойна нощ, =)

Здравей! "Тя" е сборен образ от няколко мои познати, затова може да не се е получило много достоверно. Но исках да покажа едно ново поколение момичета, които така разбират щастието и едва ли ще се променят. След време може да разберем и това .... :)

Спомних си и моята младост, макар че и сега не се чувствам хич стара, но ако решиш да се обвържеш - нещата се променят драстично! Според мен всеки е добре да си изживее периодите - при някои траят по-дълго, при други - не толкова. Пък и "усядането" не е гаранция, че ще продължи вечно - неведоми са пътищата господни. Поздрави!

Благодаря ти :) И аз смятам, че човек трябва да си изживее периодите, за да не съжалява после. И да не тръгне да наваксва, когато не му е времето :))
Поздрави и приятна събота!

BRAVO.UDRIA V SARZETO.REALISTITCHNO.DO SCORO VIJDAHE.

Благодаря :) Доскоро

Мъжете преследват всички жени. Не могат да заспят, ако през деня не са тичали след някоя. Непоправими са, но това е добре.

Абе не тичат след всяка!
Но да, за къде сме без мъжете! :))

tova e realnostta,takav e jivota.mnogo mi haresa razkaza ti i me varna malko nazad vav vremeto....

Благодаря, радвам се на такива коментари :)

на това му се вика -живот на пълни обороти в непрекъснато гонене на нещо.За някои хора това е единствения начин да се усетят живи.

Първоначално бях нарекла разказа "Гонитба" :))
Бих добавила към твоя коментар, че освен живи, някои хора по този начин искат да са сигурни, че не изпускат нищо от живота, пък всъщност (според мен, де), изпускат най-главното.