Вечерта течеше приятно, не се караха. Ходиха на кино, после решиха да отидат да хапнат любимата им паста.
-       Искаш ли аз да сготвя тази вечер? – това беше много подкупващ въпрос. Тя си го представи в малката кухня, бос, запретнал ръкавите на ризата, вещо размята тигани, чинии, накрая навсякъде плъзва неустоимата миризма на вкуснотия, с дъх на босилек. Знаеше, че той отлично се справя в кухнята. Май всички гърци го умеят това, специално мъжете. Тя също можеше да готви, но рядко правеше нещо повече от пържени яйца. За кого да готви, живееше сама, вкъщи почти не се завърташе. След работа обикновено висеше при фризьора, не остана прическа, която да не е експериментирала. Рядко се виждаше с някоя приятелка, повечето бяха семейни, нямаха време. Най-често убиваше времето зяпайки в някое неприлично скъпо бутиче и ето, седмицата свършила. Следващата започваше и завършваше по същия начин. Тик-так, времето цъкаше неумолимо. -       Имаш ли зехтин? Нямаш, разбира се, дай да минем първо през магазина – той сам си отговяраше на въпросите. Вече паркираше пред блока, витрината на малкото квартално магазинче услужливо осветяваше част от тъмната улица. В съзнанието й се настани упорита мисъл. Ако можеше винаги да е така спокойно, без това смазващо напрежение. Драмите и разправиите са временно забравени.Тя го ревнуваше жестоко и му правеше скандали при най-малкия повод. Караха се яростно, тя побесняваше от неговото отричане. Дебнеше го, ровеше в телефона му, знаеше, чувстваше, че има други жени. Вътрешно се разкъсваше, но нищо не можеше да направи. Виждаха се рядко, през няколко месеца, но връзката им беше страстна и оцеляваше. Той я обичаше, искаше я при него, но тя не беше готова да тръгне. Постоянно отглагаше крайното решение. Тук тя си беше в свои води, можеше да диктуваше правилата. Живееше и се справяше сама от много отдавна. Не зависеше от никого, сама си плащаше сметките. Имаше много приятели, имаше работата си. Там всичко щеше да бъде различно. Чужда държава, чужди нрави, щеше да е аутсайдер, без истински приятели, без работа ... Страхуваше се от тази крачка, една грешка щеше да й струва много. -       Ако искаш, влез да си вземеш една вана, аз ще се заема с вечерята. Добре ли си? – тъмните очи я оглеждаха изпитателно, взираха се дълбоко в душата й. Съмнението за миг се настани над черните вежди. Търсеше сянката на задаваща се буря. Но днес тя беше щастлива.
Няма да се караме, няма да се караме, като мантра си повтаряше наум. Блажено се отпусна в горещата вода. Лежа дълго със затворени очи, почти заспа. От кухнята долитаха приглушени звуци, замириса вкусно. Ммм..! Водата беше поизстинала, по тялото й премина внезапен хлад. Отвори очи и бавно се изправи. Стомахът й изкъркори недоволно, напомняше, че днес не беше яла нищо. Пъхна се в дебелата пухкава хавлия и излезе от банята. От кухнята вече не се чуваше нищо. Въздухът ухаеше на подправки, на масата бяха наредени прибори за двама, пламъчето на малка бяла свещ играеше по стената. Къде беше той? Искаше да го прегръща, да го целува, да му обещае всичко, завинаги. Нямаше смисъл да упорства повече. Видя го седнал на спалнята. Стискаше глава между ръцете си и плачеше. Замръзна, не знаеше как да реагира. Плахо се приближи и го докосна. Той скочи като ужилен и я погледна с ненавист. -       Какво стана, какво ти има? – гласът й излезе неуверено от гърлото. Погледът й падна върху искрящия екран на компютъра. Столът беше съборен назад, краката му грозно стърчаха във въздуха. -       Кой е Павел ? – тихо попита той. – Откога си с него? В главата й избухна бомба. Мислите се разхвърчаха като шрапнели, забиваха се дълбоко в мозъка й, но не кървяха, оставяха зейнали черни дупки. Павел. Как е разбрал? Как, как, как? Нямаше сила да отвори уста и да изрече дори думичка. Зави й се свят от усилието да събере мислите си. Той стоеше прав и чакаше. Очите му горяха, беше стиснал ръце в юмруци, кокалчета му бяха побелели. Тя приседна на края на спалнята и бавно си пое въздух. Не може да бъде! Само това се въртеше в главата й. Докато се чудеше как да подхване, той я изпревари: -       Не си прави труда да ме лъжеш. Вече разбрах. Знам името му, знам къде работи, знам че се виждате от октомври, знам, че е идвал тук, само не знам още ли си с него? Отговори ми! Най-накрая нещо в нея се задейства. Не можеше да се предаде просто така.Това беше нелепо. Тя нямаше друга връзка. Павел беше един неуспешен опит да лекува поредното им скъсване. Разкара го почти веднага, но момчето беше влюбено. Търсеше я, идваше тук, тя безмилостно го гонеше и го оставяше да се моли и заплашва пред затворената врата. Накрая той се отказа. Напоследък не й е пращал прочувствени съобщения в 3 ч. през нощта ... Погледът й се върна към компютъра. Скайпът! Сети се, че тя самата го беше оставила отворен. Смайването й се превърна в раздразнение. Как смее да рови така, това са лични неща, все едно да прочетеш чуждо писмо! За миг й се мярна как преди време беше надникнала за част от секундата в неговия скайп, търсеше едно име. И го видя! Тогава направи ужасен скандал, бесня цяла седмица, не искаше да чуе нито дума, после пък изискваше детайл по детайл обяснения...Дори не беше отчела факта, че надничаше в чужд скайп. Сега бумерангът на възмездието я застигаше и я халоса в най-неочаквания момент. Дълго мълча. Не намираше верните думи за да започне. Каквото и да кажеше, щеше да е грешно. Почувства как щастието отново се отдалечи, разтвори се бавно във въздуха и остави само лек дъх на босилек.  

Със скайповете трябва да се внимава. Защото на скайпа очите са големи и от мухата правят слон.

Разбрах.

мда... но понякога ти отваря очите :))

Здравей!
Извинявай, но аз не разбрах? :))

много сладурски разказ...истински...на мен поне, ми се е случвало и такова нещо ...:)

Здрасти! :)
Ами той си е почти истински, нещо подобно се случи, само че на друг човек ... Радвам се, че ти хареса, това ми е първия опит в разказването:))

имаш леки клавиши (в оригинал - леко перо :)))
Чакам нови истории.

Сърдечно благодаря! :)

хареса ми как е написано! Самата история също, взета е от живота и си я разказала много увлекателно. Иначе, в "реалността", не си падам по такива истории, не ги разбирам героите, може би заради това. Как може да се виждат през няколко месеца и да имат претенции и ревност, това не го разбирам и за мен е възмутително - но хората са различни, отчитам че не всички са като мен и не всички мога да разбера. Т.е. разбирам ги - обичат се страстно /макар че съм убедена че който ме обича страстно ще направи всичко възможно да е с мене/ - но им се ядосвам и бих им "натривала канчетата", ако са ми приятели - Абе ти как мислиш - тоя човек, през месеците, в които не е с тебе, в саркофаг ли да стои, що ли!!!???:)))

Хубав разказ!
Поздрави!

Много ви благодаря! :)

@magicktarot - учудващо е, колко такива истории и връзки има около нас. опитвам се да ги разбера, но и аз се затруднявам :) обикновено става дума за зрели хора, които сами си взимат решенията и колкото да им набиваш канчетата, не увират...

Хареса ми разказа, gwendoline ! Обикновените хора, с обикновените страсти, в обикновени ситуации, с обикновените уроци на живота...
Поздрав!

Бях писала нещо подобно преди време. Бягството от реалното, замяната му с виртуално ни дава илйзорната идея,че всъщност не вършим нищо лошо, защото е почти неистинско. Почти. Защото участниците са истински хора и обикновено последствията са съвсем истински. Както в твоя разказ-щастие на един скайп разстояние. Лошото е,че дори този момент да бъде из-живян, остава едно НО завинаги
Хареса ми, много ми хареса!

Благодаря ти, от сърце! Надявах се да предам точно това, което си написала - бягството от реалността. Сега като препрочитам отново и отново, струва ми се, че можеше да подпълня повечко историята, но ето, че и така се разбира смисъла. Поздрави и хубав ден от мен! :)

Благодаря ти, monaliza, то като се замислиш, необикновени неща останаха ли? :)))

Хареса ми много! Поздрави!

Благодаря ти, поздрави и от мен! :)

Имаш усет към детайла, без да прекаляваш, разказа е семпъл, стегнат, с неочакван край и какво повече - дерзай!

Благодаря. Много се радвам, че ти хареса :)) Поздрави!

Интересно и за съжаление напълно реално, и възможно. =)
Колкото до skype: в действителност не одобрявам идеята човек да се рови в 'личното пространство' на някого, особено на любимия. Според мен има голяма вероятност да се стигне до ситуации, в които безобидно изречение/писмо до единия, се превръща в причина, за съсипване на цяла връзка в съзнанието на другия (или в най-добрия случай безсмислени разправии и ненужни обяснения). Е кому е нужно това? ... Когато има уважение и доверие в една връзка, мисля, че подобни ситуации няма как да се случат. ;)))

Според мен е напълно недопустимо да ровичкаш личните вещи и пространство на любимия човек. Както казваш, винаги можеш да изтълкуваш неправилно нещо безобидно. Много хора може да кажат, че също така може да попаднеш и на някоя "следа" :)) Сигурно. Уважение и доверие, това е същността на трайната връзка. Покрай това разказче се присетих за любимия лаф на една моя приятелка: - "Дай да не се гоним, щото ще се хванем" :)))
Поздрави и приятна вечер!

да си призная, странни са ми хората, които уж са с някого, а всъщност продължават да търсят идеалния, особено във време, когато виртуалното пространство предлага все повече 'изкушения'.
Това за дебненето и хващането - чувала съм израза, но ... не ми допада дори на шега, защото приемам и подкрепям доста сериозно идеята за доверието, уважението и отдаването в Любовта.
... Не съдя останалите, които мислят по различен начин и/или ще се изсмеят на думите ми, но със сигурност не искам да мисля като тях. ;)))

пп. заинтригува ме с темата на разказчето, признавам.

много усмивки и на теб, =)

Ами не мога да не ти отговоря. И аз се чудя защо е така. Приемам го като абсолютно нечестна позиция спрямо човека до теб. Да не кажа изневяра. Защото това си е предварителна настройка за бягство. Темата е дълга ... Айде доскоро!

Ревността. Много особено чувство. Поздрави за написаното!

Благодаря ти. Аз го наричам Болест.
Никой да не се обижда, говоря по принцип :)
Приятна вечер!

и дразни - успешно!

Похвала от майстора! Благодаря :)

аз пък си мисля че героят ти се самоуби

Повечето хора имат навика да надничат в чужд скайп. Може би аз щях да си падам по същото, ако можех да оправя моя. Само че и за него нямам достатъчно време.
Колкото и да се правим на непукисти, такава история не може да бъде приета току-така. Но без подобни изпълнения нямаше да е толкова интересен животът. На този свят няма случайни неща - многократно съм се убедил.
Оставям ти линкове към първите ми две публикации в този сайт. Може би ще ти е интересно:

http://tutankhamon661.blog.bg/drugi/2009/11/25/izneviara.442594

http://tutankhamon661.blog.bg/tq-i-toi/2009/12/02/revnost.447115

Може би си прав. Историята, която разказах, стъпва на истински случай. По моите разбирания, това е грозно и нечестно изпълнение. Тука влиза в сила максиматата - "целта оправдава средствата".

П.С. Чела съм ги, ти си интересен автор :))