Имам един тесен кръг от приятелки, с които често си разменяме умалелите дрешки на децата ни. Всяка от нас би могла да си накупи нови неща, но сме решили, че е грехота да не използваме тези абсолютно запазени дрешки, някои от тях са обличани буквално по два-три пъти. От дъщеря ми останаха много красиви нещица, които няма как да използвам сега, имам малко момченце и разбира се, гардероба му е по-различен. Скоро преглеждах прибраните под леглото сладки бебешорски роклички, мънички шапчици, палтенца, сукманчета, миниатюрни дънки с извезани по тях пеперудки и цветенца. Бях си запазила единствено тях. Стана ми толкова мило и сладостно-тъжно, че реших непременно да им намеря нов дом, нека им се радва друга майка и друго момиченце. Тук, навряни под леглото, сякаш съм ги погребала. Извадих и сортирах всичко, нагласих две спретнати торби с най-отбраните неща и задействах системата по размяната. В нашия майчински кръг обаче толкова малко момиченце няма, всички девойчета вече отхвръкнаха и сега са важни госпожици. Една от приятелките ми отбеляза, че ако искам, мога да ги дам на снаха й, за нейната беборанка. Не познавам лично въпросната снаха, но това така или иначе няма кой знае какво значение. Уговорихме се с моята приятелка да мине някой ден и да вземе приготвените торби.   След седмица тя ми звънна и започна с несигурен глас:                         - Извинявай, малко ми е неудобно, но трябва да ти кажа нещо... Тя (жената на брат й) каза, че не иска всичко, а само ако имаш нещо по-така, някоя марка, разбираш ли?... Тя си е такава, не признава, ако не е марково. Ти нали имаш разни такива,  ако може да ги отделиш ... Почувствах как бавно ме задушава прилив на неописуем гняв! Поех въздух, преброих  до колкото можах и неестествено бавно произнесох:                       - Добре, дарлинг, ще видя какво имам. Пак ще се чуем,  доскоро! Отново съм  пред торбите и премятам дрешлетата напред-назад. Наистина имам някои по-завъртяни неща, но те са малко, а всичките събрани тук дрешки изглеждат като нови и са толкова сладки. И аз обичам децата ми да са добре облечени, модерни, цветни, весели. Разбира се, имам си своите предпочитания към някои детски магазини, в други, обратното, не стъпвам. Цената също има значение, но както всяка луда майка, понякога пренебрегвам и това. Обаче никога не съм стигала до такива нелепи крайности, непременно и единствено маркови дрехи.Докато се взирах в разпилените по пода дрешлета, в стаята влезе свекърва ми. - О, каква красота! Гледай, с това якенце я имам на една снимка, с мене и дядо й, колко беше мъничка! А това тук, помниш ли, аз й го подарих ... Много са хубави всичките, а да знаеш онзи ден видях внучката на готвачката в стола, само на три месеца, такова сладко детенце, но с какви вехти дрехи беше облечено, ужас ... Нямат пари хората, обличат го с каквото им дадат, не можеш да си представиш колко тъжно ми стана... Я виж ти! Господ си знае работата. Изправих се рязко, събрах всичко обратно в торбите и ги тикнах в ръцете й.                        - Занеси ги на това дете! Кажи, че имам още, но нека ги изпера и приготвя, пак ще им занесеш. Айде! След една седмица свекърва ми отново беше при нас. Първите й думи бяха: - Леле, да знаеш какво стана, Лалка (готвачката) ми целуна ръка заради твоите дрехи! Така се разплака жената, много се развълнува! Не спира да благодари ... Слушах я и се радвах. Не изпитвах и грам съжаление, че повече няма да видя бебешките дрешки на дъщеря ми. Те си бяха изпълнили предназначението, сега щяха да донесат радост на някой друг. Когато след няколко дни отново се чух с моята приятелка, без да ми мигне окото, изстрелях в телефона:                         -  Дадох дрехите на друга, без толкова претенции! Кажи на снаха си да ходи да си купи каквото й е кеф, аз не съм марков магазин...Да върви в мола!

Така хубаво си го разказала, освен това! Много се зарадвах, че в този случай дрешките са отишли, при когото трябва (защото често именно снобите получават, незаслужено според мен, повечето неща) ! Нека детенцето ги носи с късмет, а към теб да се връщат многократно такива "неочаквани късмети"!

Здравей! Да ти кажа, понеже случката е съвсем прясна, още ми трепери отвътре от яд! Исках да намеря онази кокона и да я питам, ти, аджеба, каква си, нещо със синя кръв ли, та имаш толкова претенции? На всичкото отгоре разбрах, че е най-обикновено момиче от един малък град, чиито доходи не предполагат да се кичи с марки! Баба ми имаше един лаф за такива превземации - Таа па, се едно е раждана у Париж! :)))))))
Но най-много се радвам, че макар и случайно, успях да помогна там, където е било най-необходимо!
Поздрави!

И аз като тебе имам приятели, с които си обменяме детски дрехи. Най-важното е дрешките да са здрави и чисти...марката е въздух под налягане - плащаш за едно име, а качеството съвсем не е гаранция, днес почти всичко "марково" идва от Китай и Индия.

Поздрави!

замря ми сърцето!!!


и колко е хубаво, че едно сладко бебоче ще бъде облечено с дрешки, купувани с любов...

поздравление за теб ! и честита Пролет!

Някои хора живеят заради етикета на парцалките... :))))))))

Да, точно си го казала, купувани са с много любов! Благодаря за коментара, Честита Пролет и на теб!

Дрешките са отишли където са нужни и им се радват. И аз съм раздавала многократно детските запазени дрешки и ми е доставяло огромно удоволствие,когато ги дам на човек,който им се радва от сърце.Правилно си казала на приятелката. Робите на етикета да ходят в Мола:))
Поздрави!

В този конкретен случай наистина ми достави огромно удовлоствие това, че зарадвах едни съвсем случайни добри хора!
Поздрав и за теб!

Ама и аз пък, кво се чудя че такива работи стават в най-бедната страна в ЕС, то и германците бяха шашнати, че в София има повече Мерцедеси отколкото в Бавария. Още е актуален патриарха Вазов с думите ,,Пази боже, сляпо да прогледа" Хмм. ако не продължавах да се мъча да бъда по-добър щях да ги чумосам твоите непрокопсаници до девето коляно. Виждаш ли как ме развълнува. Браво слънчице, толкова простичко и земно, взето направо от живота, неподправено и много мило. Там ти е силата явно, в простичките наглед неща, но като актуални събития носещи голям заряд. Жива и здрава, целувки на бандюгите.

Ей, пламнаха ми ушите! :)) Много благодаря за ласкавите думи! Обаче днешната тема, както сам казваш, за съжаление е много актуална. За да не преигравам, ще кажа, че аз самата обичам хубавите и качествени стоки, но си ги купувам само когато мога да си ги позволя, никога на всяка цена! А пък да не говорим, че марката въобще не е гаранция за добро качество, особено на нашия пазар, навсякъде само скъпи ментеляци! Изобщо това с марките е болестно състояние на българина. Но случката, която разказах, много ме ядоса с безумието си и затова я изтръсках тука...
Поздрави и на теб!

Знаеш ли, така е и при хората. Някои са просто „красиви”, някои само етикет.
Та радостта е като при дрехите

Много точно! Благодаря за включването, поздрав!

Много добре си постъпила! Поне някой наистина ще оцени дрешките, а няма да гледа етикетите.... :)

Здравей! Колко малко е потребно за да зарадваш добрия човек...
И аз съм доволна от себе си :))))
Лека вечер!

Да!Както самата ти казваш, " Който трябва си знае работата!" :) Донесла си много повече радост, отколкото си предполагала, че ще донесеш! :))

Привет! 7Да, неочаквано хубаво се получи! И тези редове ги написах именно заради това, да споделя радостта си и да намекна на някой случаен сноб, че етикетите не правят хората!
Много поздрави на теб!

я млъквай все едно не те зная какво си лайно
нямали значение етикетите
дрислю

Сладурче, недей така да се излагаш, плийз! :))

Някои хора са излишно и натоварващо суетни и повърхностни.
Постъпила си по възможно най- правилният начин!

Да се надяваме, че не са прекалено много! :)) Аз лично познавам само двама-трима от тая порода... много са ми смешни!

Горко им тогава....

Ако под "селско мислене" имаш предвид "ограничено", мдам, така си е... робуването на марки е само върха на айсберга на ограничената мисъл.

Е, стените са много ... Не всички - носещи ... Преградната (снобска ) в случая не е определяща ... Покрива крепят другите...

–––––––––––––––––

Поздрави ! :)))

Много интересен коментар, благодаря! :)

Това са дрешки, наситени с обич - не трябва да се дават на кухи кукли.
Жалкото е, че детето на тази маркова пикла е ощетено откъм човешка майка.

Има хора, които са с големи претенции, но неподплатени с нищо насреща.
А ти много добре си постъпила!
Поздрави.

Е това пък е най-гадното! Горкото дете....

В конкретния случай е точно така. Някаква пикла с големи претенции. Ама не е познала...

Преди дни ме питаха дали онези дънки и тренч на Бенетон не са умамели на малката да ги дам на детето на зълвата, на сватята, на тетката на брата й от втория бракк на етървата на свекъра, на която аз без да познавам иначе давам дрехи, и които тя си избира, като гледа снимки на моите деца във ФБ....

Пращах и бодита на една българска фирма, но ми ги върнаха. Сигурно чакаха пак Марк и Спенсър и Джордж, каквито бях пращала преди това...

Ей за това говорим... И мене са ме питали по същия начин, но аз се правя на луда и разсеяна. Не обичам да злоупотребяват с добрите ми намерения. Виж, ако аз си реша нещо, мога да раздам целия гардероб на децата с един замах, но когато ме врънкат и се правят заявки, дай еди-кое си (обикновено е точно Бенетон-а или друго такова), ставам много инатлива. Който го интересува конкретната марка, да иде да си купи! И ужасно мразя да ме коментират какво купувам на децата, имам предвид противното надцакване сред някои майки, тяхното дете да е най-най-най, ама то не става само с дрешки и обувки...мдам.
Благодаря за коментара, поздрави!

Материалната култура се е пропила навсякъде. Колко жалко.

Напомня ми за някои героини в моята история. Даже имам и Лалка, но тя изпълнява друга роля. Може би Станка е като твоята Лалка... Колко типично.

Браво, браво!

Моята "Лалка" не ми целуна ръка, но ми даде 4 пресни яйца от благодарност.

О да, чак като прочетох коментара ти и ми просветна, че моята историйка идеално пасва в твоя сюжет, просто прилепва отвсякъде на разните Станки и подобни на нея простовати същества :))

Ей! :))))))

Това е страхотно! :))))))

И плюс това ми даваш великолепна идея за следващите серии :)

Супер! Отивай да пишеш! :)))))))))))

синът ми е на 8, като се роди, бях безработна и се радвах на всяко парцалче, което ми даваха. А наистина има хора, които умират бебетата им да са с маркови дрехи - като се замисля, то два-три месеца я носи и му умалява.
Важен е жестът, жестът значи много повече от марката.
Поздрави
Валя

И аз обичам дрешките на моите деца !

аз давах, давах дрехи от голямото си дете на приятелски бебета и по-голяма част от почти новите и старателно пазени се върнаха с лекета, скъсани, боядисани от пране с други дрехи...съответно заминаха в боклука. Когато обаче се роди второ ми дете /двете имат сравнително голяма разлика/ не беше останало нищо от бебешкия период на първото. И никой не се сети да ме попита, имам ли нужда от едно парцалче както се изразява Валя. Бях се зарекла да не давам, но няма къде да съхранявам камарите с малки вече дрешки, а и ме е яд да седат така и да събират прах... Абе, хем сърби, хем, боли при мен....Хайде, че го обърнахме на бг-мама ;-)

страхотно си постъпила - като знам и сестра ми колко дечица на приятелки облече.:) Никоя не е мрънкала и предявявала претенции - дечицата са си дечица.:))

Така сме отгледали децата си с приятелките ми. Дрешки, колички, шишета, играчки летяха по всички краища на България, дори в и от Германия.
Носехме и в домове за сираци. И то във времена, когато не се признаваха никакви проблеми и изоставени деца.
Господ си знае работата, поздрави!!!:)

Аз имам внучка на 4 и половина. Млада баба съм на 41 г. и от кеф буквално изкупувам магазините. На моята майка на приятелка се бе родила внучка- момиченце.Нямат средства хората и аз така всеотдайно дадох и зимната количка и стерилизатора и куп дрешки ( и маркови разбира се) и.....
Другата баба благодарила и добавила към майка ми: " Какво работи твоята дъщеря ( разбирай мен), че си позволява такива неща да купува? "
Е какво е това? Ти и ги даваш от сърце ,а тя ти гледа портмонето.
Чак аз, която съм имунизирана от такива прояви се ядосах. Повече нищо не им дадох въпреки,че знаех, че имат нужда.
Едно знам : да са ни живи и здрави децата, а марковите дрехи са си наша дивотия. Разбира му главата на едно хлапе дали са му маркови дрехите. Комплексарщина на родителите и на бабите. Та и аз съм в тая категория. Навремето гащи Чико имаше само в Кореком и сега съм като невиждала. Луда работа. Сигурно съм сноб. :)))

Наистина влизаме в друга тема, но ме засърбя да кажа, Да, права си, това е другия аспект - да ти върнат хубавите, пазени неща съсипани, с петна, ожулени и готови за боклука. Случвало ми се е, но какво да правиш, хора разни. Аз самата не обичам да вземам от всеки, даже съм много придирчива в това отношение :)))

Много харесвам такива "сноби"! :)) Да не ти пука от хорската завист, купувай каквото ти е кеф, това са малки радости, но с тях живеем! Аз самата родих сравнително късно, в смисъл, че не ми се искаше в ранни години (преди 30), едно че ми се живееше, второ - бях си решила за себе си, че когато съм финансово стабилна, чак тогава ще имам деца. Така че и аз сега понякога залитам и купувам скъпотии, но както правилно отбелязваш, много разбира детето какво има на гърба си, всичко е наша дивотия :))))))))))
Поздрави!

И ние сме така с моите приятелки. Наистина няма смисъл да се задръстваме с ненужни вещи. Поздрави и на теб!

Аз съм получавала, в немалка степен така си отгледах детето, докато беше по-мъничка. Било ми е неудобно да отказвам, в интерес на истината, защото винаги съм приемала, че хората дават от сърце!/и сигурно е така/. Ако дрешките са били малки на моята, търсех други майки, на които да ги дам. И намирах!
На нашата улица има още едно момиче, което е самотна майка - за съжаление има момченце, та само връхни дрехи стават за целта!:):)
Но пък те са и най-скъпи, тъй че се радвам да съм полезна!
Хубаво е, че си имала възможност да подадеш ръка на майка с истинска нужда от помощ!:)
За другото не си хаби нервите!:)))
Приятна вечер!:)

Ей това ми е идеята - всичко е заради децата! Другото, няма смисъл. Поздрави, frina!

Браво gwendolin! Поздравявам те за постъпката! И дъщеря ми така раздаваше дрешки на други майки, които имаха нужда. Обаче, аз съм запазила едино потниче. То не беше толкова изключително, но беше по изрязано, някакси "по-мъжко"и нашия 4-5 годишен трътльо все си оглеждаше раменете, като спазва и подходящата походка, да види дали има големи мускули и прилича ли на токущо излезлите на мода мутри.
Много мил спомен за мен!
Харесвам те, че си толкова откровена и пряма!
Прегръщам те, миличка!

Да, хубава идея, дори го намирам за благородно да подариш запазените дрешки на дечицата си...
Поздрави!

Благодаря ти! Сърдечен поздрав и от мен!:))

Ти ми даваш повод да кажа, че има хора, които с пълно право не искат друг да носи дрехите на децата им и тези разменки не им допадат, донякъде от сантимент към спомена, донякъде от суеверие. Но за мен това вариант не е удачен, както вече писах, грехота е да стоят забравени и ненужни, когато има толкова нуждаещи...

от години давам дрешките на сина ми на едно турско дете в хасковско село. Това дете се радвало невероятно на "неземните" дрехи на нашия глезеник. Тази радост, за която ми беше съобщено от жената, която ги носи там, ми топли душата. Поне знам, че съм стоплила още едно телце.
Имам особено мнение към марковите дрехи. Лично аз се обличам с българска конфекция, набелязала съм си 1-2 магазина, от които пазарувам... За сина си правя отстъпки, той си пазарува понякога онлайн от Лондон / аз плащам : ) /, но когато се е налагало, съм го карала за негов ужас на Илиянци : )))... Да знае за какво става въпрос : )...
Поздрави!

Върна ме...е, доста...години назад. И аз давах, давах, но две неща си оставих: една плетена рокличка - бяло и розово, която е била моя. После я носи щерчето, има и снимка с нея. И другото нещо е едно плетено пуловерче педя-размер, на сина ми. Аз съм го плела, с избродиран котарак отпред.
Тези двете дрешки сърце не ми даде да ги подаря...
Благодаря ти за хубавия постинг и за спомените, към които ме върна...

постъпила си екстра! а снахата на приятелката ти не е сноб, най-обикновена комплексарка си е! :)

И аз благодаря за споделеното, много е мило! Поздрави!

Много те бива да целиш в десетката! Съгласна!!!

Въпрос на гледна точка. Не очаквам всеки да е съгласен с мен. Поздрави!

Жалко, много жалко...Това е сходен случай, с този който описах тук. Децата се гледат най-вече с любов! Поздрави и се радвам, че сподели!

Ммм, как обичам такива истински истории от живота заради смисъла, които носят. Направо да ти просветнат оптимистично очите. Поздрави на разказвачката, вярвам и твоите очи така са светели :)

Благодаря ти, поздрави и за теб! :))

Толкова човешки и топло представяш проблема, а той е сериозен. Много майки учат децата си да носят смо маркови дрехи. А това не е най-важното.
Хареса ми, докосна ме. Благодаря ти!

Когато сичето ми беше на 3 години отидохме с него за да му купя маратонки. От всички изложени обущета, той грабна един чифт . Уточних с продавачката номера и когато му ги убух, взе да тропа , скача... абе възторг. Питах за цената и хлъцнах .... ама не от възторг. Продавачката ми обясни, че точно тези били маркови.(магазина не беше марков)Купих ги. Явно му бяха удобни защото и в къщи ги обуваше. Както и да е .... на третия месец се скапаха.
Твоят разказ, ме стегна за гърлото.... защото робите на "марката" живеят много по-леко от робите на мизерията....