Прочетен: 11960 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2012 18:45
***
- Госпожа, спри за минутка, не съм циганка, моля те, нямам пари за антибиотик за детето, помогни ми, не съм просяк, аз това дете сама го гледам, виж го, понесла съм го, няма на кой да го оставя, аз всичко ще ти върна, кажи къде живееш, няма да те излъжа... - Тирадата е лавинообразна, аз стоя хваната на тясно и мигам неловко, защото спирайки да чуя за какво реве тази жена, вече не можех да отстъпя просто така.
Срещу мен стои все още млада жена, доста съсипана и очевидно много бедна. Мъкне на ръце едно момче на около десет години, което мълчи и ме гледа изотдолу. Отвътре ме яде чувството, че в момента нагло ме лъжат, но за каквото и да проси, тази жена очевидно е в нужда. Бръкнах в портмонето, извадих пари, подадох ги и си тръгнах.
Само след минути се намери човек да ме светне, че това е обичайния номер на една от просещите циганки от района. Детето го мъкне за подсилващ ефект, нищо му няма. Както и да е, не ме е яд. Тъкмо се спасих от тежките мисли, които ме налегнаха, какво ли му има на това дете, та не може да ходи. Дори се обвиних, че нищо не съм направила за да помогна, не попитах нищо, просто дадох някой лев и избягах. Много съм наивна, признавам си.
***
Снощи се загледах в едно предаване по телевизията, показваха какво даряват българите по празниците. Камерата безпристрастно обхождаше камари с вехти, скъсани, направо ужасни дрехи, мода от преди 20-30 години. Всичките бяха с размери за възрастни, а дарението беше за детски дом. Следваха купища износени, ожулени обувки, отново за възрастни. Персоналът от дома обясни, че това е преобладаващото съдържание в даренията, които получават. Очевидно българинът смята, че като си изхвърли старите дрехи и обувки, дарява Нещо, демек прави добро, нали празници идват. В този дом, а както се оказва и в повечето, всъщност имаха остра нужда от спално бельо, перилни и хигиенни препарати, нова пералня, сапуни, шампоани, шкафове, легла, гардероби, но не и от вехториите, които обикновено получаваха. За съжаление, много рядко някой се сеща да ги попита от какво реално се нуждаят и да го осигури. Като един мой познат бизнесмен, който преди време реши да дари предколедно кашони с вафли на дом за сираци и когато от дома деликатно му намекнаха, че това не е подходящо за малки деца, той отсече - Решил съм! Ще ядат вафли!
Въпреки явните недоразумения, има и много дарителски акции, които остават напълно незабелязани за медиите, но попадат точно в целта. Когато чуя, че някъде шепа млади хора се организират в почивните дни за да отидат на собствени разноски в дом за възрастни хора, само за да поиграят с тях шах за час-два, направо онемявам и адски се разчувствам. Други ходят да четат книги с дребосъците от никому неизвестен детски дом. Кой знае какви други добри инициативи има, за които изобщо не знам. Най-много ме учудва факта, че се намират такива безкористни хора, които не търсят ничие внимание или похвала. Радвам се, че заедно с коледните кашони с вафли, някой някъде дава и нещо безценно - своето време.
Горки са, наистина, но не защото не са нахранени или нямат хубави условия за живот, а просто защото рядко някой се сеща да им обърне внимание, да си поговори с тях, да ги насърчи или просто да си поиграят заедно....
ако даряваме, нека да е със сърцето и душата...
Хората, които могат да направят наистина голямо дарение, трудно биха се разчувствали от нещастието на деца. Не защото са заети с важни и неотложни дела, а просто не им пука. Всъщност те са активни, но по коктейли, в частния самолет или яхта, с любовницата и т.н. Между тях рядко се срещат състрадателност, съчувствие, желание да помогнат ...
Забелязал съм, че човек колкото по-малко има, толкова е по-склонен да го раздели с някой в нужда.
По други държави ползват бонуси като намаление на данъците. Тук не знам дали го има. Все пак и това е стимул. Биха могли да го използват ...
А за празничната благотворителност... темата е сложна. Дори и чифт стари обувки може да спаси някой от измръзване. Ако са дадени с чисто сърце и добра дума.
Мая е права - важното е човекът да се почувства гушнат с обич, та макар и за миг.
поздрави за поста! :)***
Гадна работа! Трябваше да им извиеш вратовете на онези. Ама пак не става - ще те съдят като за хора.
Там е работата, че този "бизнес" отдавна не е занимание само за циганите.
Преди години /още не бях ходил в казарма/ се връщах от моя приятелка в Сливница и като слязох на Централна гара, още на перона ме пресрещна красиво момиче. Облечена в кожа, а аз много харесвам рокерски дизайн - може това да ми е повлияло. Каза, че била от друг град и нямала пари за билет. Hе й повярвах, но и дадох някаква сума. После се замислих какъв точно й проблемът. Pеших, че най-вероятно е наркоманка.
Та, всякакви ги има.
Прочетох... ужас.... Дори не знам какво да кажа.
28.11.2012 16:42
" Преди няколко години имах работа до София и вечерта трябваше да се прибера с влака. На Централна гара станах свидетел как един "отчайващо слаб и гладен" просяк на края на "работната смяна" извади от джоба си доста голямо количество пари и даде /най-вероятно/ "на заем" на един негов "колега по съдба ".
П. п. Това ме наведе на една друга случка, която ако ми остане време през уикенда ще драсна 2-3 реда.
Е, опитвам се и аз да дам нещо от себе си, когато и както мога...
Между другото няма нищо лошо в това човек да е наивен, това е признак на чистосърдечност. Не си била измамена, просто ти се е отдала възможност да покажеш доброто и благородното в себе си.
Хората, които могат да направят наистина голямо дарение, трудно биха се разчувствали от нещастието на деца. Не защото са заети с важни и неотложни дела, а просто не им пука. Всъщност те са активни, но по коктейли, в частния самолет или яхта, с любовницата и т.н. Между тях рядко се срещат състрадателност, съчувствие, желание да помогнат ...
Забелязал съм, че човек колкото по-малко има, толкова е по-склонен да го раздели с някой в нужда.
По други държави ползват бонуси като намаление на данъците. Тук не знам дали го има. Все пак и това е стимул. Биха могли да го използват ...
Има обаче и такива, които даряват, и то не малки суми. Точно те обаче държат да знаят за какво се харчат парите им, което кара организаторите на такива кампании да ги провеждат максимално прозрачно, както и да дават пълен отчет къде-какво харчат. За съжаление е факт, че има много злоупотреби в тази сфера, което с право ни кара да се съмняваме, че парите които даваме, отиват където трябва.
ако даряваме, нека да е със сърцето и душата...
Права си, такава е истината. И на мене ми е тъжно, затова ми се иска поне нещо да направя, а виждам, че все повече такива хубави инициативи се осъществяват, като това с Подари книга, много ми хареса!
Гледах преди време един документален филм за просяците в София, това е цяла стройна организация и наистина осакатяването често пъти е напълно умишлено.
Хем го знам това, и пак се връзвам на разни номера...
" Преди няколко години имах работа до София и вечерта трябваше да се прибера с влака. На Централна гара станах свидетел как един "отчайващо слаб и гладен" просяк на края на "работната смяна" извади от джоба си доста голямо количество пари и даде /най-вероятно/ "на заем" на един негов "колега по съдба ".
Виждала съм подобно нещо, не се изненадвам. Въпреки това, пак ми е жал за тези несретници, които живеят ден за ден.
Е, опитвам се и аз да дам нещо от себе си, когато и както мога...
Между другото няма нищо лошо в това човек да е наивен, това е признак на чистосърдечност. Не си била измамена, просто ти се е отдала възможност да покажеш доброто и благородното в себе си.
И аз се опитвам, но всъщност осъзнах, че именно времето е нещото, което най-трудно бих дарила, а то е най-ценно за хората от разните домове. Скоро една приятелка ме заведе заедно с децата в един дом за изоставени деца. Нямаше нито едно циганче, децата бяха изключително мили и възпитани. Чудех се как да подхвана разговор с тях, толкова нормални изглеждаха, но всъщност после осъзнах, че бяха ненормално тихи и послушни. Не разбирам как е възможно да има родители, които да не се интересуват от собствените си деца, а в същото време не разрешават да ги осинови друг, който ще бъде с тях постоянно и ще го е грижа много повече от родната им майка.
Виждал съм и друго - в една от най -известните неврологични клиники в столицата как се преразпределят дарения от основно скъпо струващи лекарства В цялата тази шашма докторите ,доцентите видимо не участваха ,но пчеличките сестри и най -вече санитарки добре вършеха тази работа най - безочливо без да се претесняват пред очите на седящите и шашнати пациенти във фойето ...
а дарявай сега ?1
Това е то, другата страна. Сигурна съм, че навсякъде по света има разни подобни корупционни практики, свързани с дарения, но лошото е, че тук всички сме нуждаещи се...
А за празничната благотворителност... темата е сложна. Дори и чифт стари обувки може да спаси някой от измръзване. Ако са дадени с чисто сърце и добра дума.
Мая е права - важното е човекът да се почувства гушнат с обич, та макар и за миг.
поздрави за поста! :)***
И аз винаги оставям нещо на уличните музиканти, там не мога да подмина лесно, а често пъти някои са направо виртуози и е истинско удоволствие да ги слушаш. За празничната благотворителност, хм, да, по-добре да има такава, отколкото никаква, но често пъти ме дразни прекаления пиар, който се прави покрай това.
Та ето, просията е издигната до просперираща "професия", даваща самочувствие на упражняващия я.
Поздрави!
Този коментар напълно се покрива с моето отношение по въпроса. Благодаря!
Та ето, просията е издигната до просперираща "професия", даваща самочувствие на упражняващия я.
Поздрави!
Ха, хубав пример! Имам чувството, че истински нуждаещите се не излизат да просят на улицата. Там наистина са само "професионалистите".
Бих задала въпрос-посещавали ли сте Детски дом? Така нареченият от децата ДОМА. Да, това е техният дом. Аз съм посещавала-3. Всичките са различни и по външният вид на сградите и по местоположението и по персонала. В едните има амбициозен директор, които урежда евро-спонсорства, друг гледа да си изкара стажа.
Дали са нахранени- мисля-да. Облечени са с не-нови дрехи, но и собствените ни деца не винаги са с нови дрехи.
Какво е лошото на тези домове.
Това, че са деца на парче, оставени за отглеждане. те не са обучавани, не им се създават навици, които би дала една семейна среда. Те ,децата, живеят като на поточна линия. Плаче ми се! До три години в един дом, до седем години в друг дом, после следващ.... Малките,те милите гледат с отворени очи и се надяват да дойде тяхната Нова майка, която да ги обича. Те само това искат-да бъдат обичани.
Минават годините и милите мъничета ненаучили нищо за живота попадат в епицентъра на бурята. Знаят само как да оцеляват- с груба сила или нежни ласки.
Жестока съм-но това е истината.
И вместо да се чуди някой какво да дари на 30 или 40 деца веднъж годишно-по-добре да дари образование на няколко деца. Играчките, бананите и портокалите по Коледа и козунака за Великден носят малка радост, но не и топлината, от която се нуждаят тези деца. Така, че когато решите да дарите-дарете грижа, внимание, любов.
Бих задала въпрос-посещавали ли сте Детски дом? Така нареченият от децата ДОМА. Да, това е техният дом. Аз съм посещавала-3. Всичките са различни и по външният вид на сградите и по местоположението и по персонала. В едните има амбициозен директор, които урежда евро-спонсорства, друг гледа да си изкара стажа.
Дали са нахранени- мисля-да. Облечени са с не-нови дрехи, но и собствените ни деца не винаги са с нови дрехи.
Какво е лошото на тези домове.
Това, че са деца на парче, оставени за отглеждане. те не са обучавани, не им се създават навици, които би дала една семейна среда. Те ,децата, живеят като на поточна линия. Плаче ми се! До три години в един дом, до седем години в друг дом, после следващ.... Малките,те милите гледат с отворени очи и се надяват да дойде тяхната Нова майка, която да ги обича. Те само това искат-да бъдат обичани.
Минават годините и милите мъничета ненаучили нищо за живота попадат в епицентъра на бурята. Знаят само как да оцеляват- с груба сила или нежни ласки.
Жестока съм-но това е истината.
И вместо да се чуди някой какво да дари на 30 или 40 деца веднъж годишно-по-добре да дари образование на няколко деца. Играчките, бананите и портокалите по Коледа и козунака за Великден носят малка радост, но не и топлината, от която се нуждаят тези деца. Така, че когато решите да дарите-дарете грижа, внимание, любов.
Ако въпроса е лично към мен, отговарям - да, посещавала съм, дори съвсем наскоро. Впечатленията ми са точно като вашите. После размишлявам със седмици и ми е едно чоглаво и криво...Надявам се повече хора да прочетат вашия коментар, защото е абсолютно точен, до болка.
Весело посрещане на Новата година!
добави и четитите му деца за които да кажем взема още 200-250 лв З+ социалните надбавки и ще видиш колко жалка картинка изглеждат толериращите посията които в мнозонството си с този си акт настърчават това поведение и дефакто рушат обществото ни толерирайки насърчавайки циганите да се множат безконтролно Какво значи молосърдие впрочем и то такова случайно което единственно за успокоение на собственната съвест
Ако наистина искаш да си милосърден ами иди и купи един комплект маркери и пластелин и го дай в детска градина дарение да даваш пари на просяци които изкарват над 10 пъти минилалната работна заплата е жалко за самият теб
2. Блогът на him
3. Блогуващия с пилци
4. Nomad by nature
5. Злободневни
6. Reality bites
7. Пътеписи
8. Магически разкази, фентъзи, фантазии, приказки, легенди, историйки, пародии
9. tutankhamon661
10. cooks and bakes
11. Рецепти
12. ddiaries
13. kite
14. Кайти
15. The Law
16. Вкусът на живота
17. Изделия от дърво
18. Regrets
19. Разни