Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2012 00:17 - Един кашон време
Автор: gwendoline Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11904 Коментари: 34 Гласове:
101

Последна промяна: 28.11.2012 18:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

***
- Госпожа, спри за минутка, не съм циганка, моля те, нямам пари за антибиотик за детето, помогни ми, не съм просяк, аз това дете сама го гледам, виж го, понесла съм го, няма на кой да го оставя, аз всичко ще ти върна, кажи къде живееш, няма да те излъжа... - Тирадата е лавинообразна, аз стоя хваната на тясно и мигам неловко, защото спирайки да чуя за какво реве тази жена, вече не можех да отстъпя просто така. 

Срещу мен стои все още млада жена, доста съсипана и очевидно много бедна. Мъкне на ръце едно момче на около десет години, което мълчи и ме гледа изотдолу. Отвътре ме яде чувството, че в момента нагло ме лъжат, но за каквото и да проси, тази жена очевидно е в нужда. Бръкнах в портмонето, извадих пари, подадох ги и си тръгнах.

Само след минути се намери човек да ме светне, че това е обичайния номер на една от просещите циганки от района. Детето го мъкне за подсилващ ефект, нищо му няма. Както и да е, не ме е яд. Тъкмо се спасих от тежките мисли, които ме налегнаха, какво ли му има на това дете, та не може да ходи. Дори се обвиних, че нищо не съм направила за да помогна, не попитах нищо, просто дадох някой лев и избягах. Много съм  наивна, признавам си.

***
Снощи се загледах в едно предаване по телевизията, показваха какво даряват българите по празниците. Камерата безпристрастно обхождаше камари с вехти, скъсани, направо ужасни дрехи, мода от преди 20-30 години. Всичките бяха с размери за възрастни, а дарението беше за детски дом. Следваха купища износени, ожулени обувки, отново за възрастни. Персоналът от дома обясни, че това е преобладаващото съдържание в даренията, които получават. Очевидно българинът смята, че като си изхвърли старите дрехи и обувки, дарява Нещо, демек прави добро, нали празници идват. В този дом, а както се оказва и в повечето, всъщност имаха остра нужда от спално бельо, перилни и хигиенни препарати, нова пералня, сапуни, шампоани, шкафове, легла, гардероби, но не и от вехториите, които обикновено получаваха. За съжаление, много рядко някой се сеща да ги попита от какво реално се нуждаят и да го осигури. Като един мой познат бизнесмен, който преди време реши да дари предколедно кашони с вафли на дом за сираци и когато от дома деликатно му намекнаха, че това не е подходящо за малки деца, той отсече - Решил съм! Ще ядат вафли! 

Въпреки явните недоразумения, има и много дарителски акции, които остават напълно незабелязани за медиите, но попадат точно в целта. Когато чуя, че някъде шепа млади хора се организират в почивните дни за да отидат на собствени разноски в дом за възрастни хора, само за да поиграят с тях шах за час-два, направо онемявам и адски се разчувствам. Други ходят да четат книги с дребосъците от никому неизвестен детски дом. Кой знае какви други добри инициативи има, за които изобщо не знам. Най-много ме учудва факта, че се намират такива безкористни хора, които не търсят ничие внимание или похвала. Радвам се, че заедно с коледните кашони с вафли, някой някъде дава и нещо безценно - своето време.

http://timeheroes.org/podaretekniga




Гласувай:
102



1. irin4eto - Горките деца :(
28.11.2012 01:02
Горките деца :(
цитирай
2. gwendoline - irin4eto
28.11.2012 10:43
irin4eto написа:
Горките деца :(


Горки са, наистина, но не защото не са нахранени или нямат хубави условия за живот, а просто защото рядко някой се сеща да им обърне внимание, да си поговори с тях, да ги насърчи или просто да си поиграят заедно....
цитирай
3. mariniki - много ме трогна...
28.11.2012 11:15
и абсолютно съм съгласна...
ако даряваме, нека да е със сърцето и душата...
цитирай
4. tutankhamon661 - gwendoline
28.11.2012 11:16


Хората, които могат да направят наистина голямо дарение, трудно биха се разчувствали от нещастието на деца. Не защото са заети с важни и неотложни дела, а просто не им пука. Всъщност те са активни, но по коктейли, в частния самолет или яхта, с любовницата и т.н. Между тях рядко се срещат състрадателност, съчувствие, желание да помогнат ...

Забелязал съм, че човек колкото по-малко има, толкова е по-склонен да го раздели с някой в нужда.

По други държави ползват бонуси като намаление на данъците. Тук не знам дали го има. Все пак и това е стимул. Биха могли да го използват ...

цитирай
5. makont - Или, даряваш,
28.11.2012 11:58
за да си намалиш греховете... Каквото и да е, тези душици никога няма да бъдат стоплени. На всички изоставени дечица всъщност им трябват татко и мама, ласка, гушкане, обич. Вафли, посещения за един час...нищо няма да запълни празнината. Ето това не можем да направим за тях..Поздрави, Гуенди, натъжих се.
цитирай
6. irin4eto - Да, така е
28.11.2012 12:29
irin4eto написа:
Горките деца :(

цитирай
7. jonjonson - Никак
28.11.2012 13:27
не е добре работата щом и просенето се използва за печалби. Циганите често са само изпълнители. Зад тях стоят наистина големи тузари. Там съвест няма. Чувал съм дори за нарочно осакатяване с цел придобиване на по-окаян вид. Това вече е садизъм.
цитирай
8. tili - Винаги давам по нещо на
28.11.2012 13:28
просяци или на улични музиканти. С изключение на ония гадини, които държат в скута си упоено пеленаче. Чудя се къде са съответните "органи", но...
А за празничната благотворителност... темата е сложна. Дори и чифт стари обувки може да спаси някой от измръзване. Ако са дадени с чисто сърце и добра дума.
Мая е права - важното е човекът да се почувства гушнат с обич, та макар и за миг.

поздрави за поста! :)***
цитирай
9. borisovgepi - Скоро очаквам умножаване на просяците
28.11.2012 14:08
Не е пожелание, а трезва оценкa.
цитирай
10. muerte - Не давам от много време.
28.11.2012 15:21
Не защото не ми жално. Ето защо - http://muerte.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/10/zashto-ne-davam-milostinia.762634
цитирай
11. tutankhamon661 - 10. muerte - Не давам от много време.
28.11.2012 15:54
muerte написа:
Не защото не ми жално. Ето защо - http://muerte.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/10/zashto-ne-davam-milostinia.762634



Гадна работа! Трябваше да им извиеш вратовете на онези. Ама пак не става - ще те съдят като за хора.

Там е работата, че този "бизнес" отдавна не е занимание само за циганите.

Преди години /още не бях ходил в казарма/ се връщах от моя приятелка в Сливница и като слязох на Централна гара, още на перона ме пресрещна красиво момиче. Облечена в кожа, а аз много харесвам рокерски дизайн - може това да ми е повлияло. Каза, че била от друг град и нямала пари за билет. Hе й повярвах, но и дадох някаква сума. После се замислих какъв точно й проблемът. Pеших, че най-вероятно е наркоманка.

Та, всякакви ги има.

цитирай
12. monaliza121 - Привет, gwendoline!:)
28.11.2012 16:04
Просията се превърна в професия от която се печели добре у нас и по света.

цитирай
13. gwendoline - muerte
28.11.2012 16:05
muerte написа:
Не защото не ми жално. Ето защо - http://muerte.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/10/zashto-ne-davam-milostinia.762634


Прочетох... ужас.... Дори не знам какво да кажа.
цитирай
14. hristo27 - Бях писал коментар и на друго место ...
28.11.2012 16:42
Бях писал коментар и на друго место - приблизително следното:

" Преди няколко години имах работа до София и вечерта трябваше да се прибера с влака. На Централна гара станах свидетел как един "отчайващо слаб и гладен" просяк на края на "работната смяна" извади от джоба си доста голямо количество пари и даде /най-вероятно/ "на заем" на един негов "колега по съдба ".
цитирай
15. muerte - Не ми остава време за писане.
28.11.2012 16:51
Иначе имам доста изживявания от всякакъв характер през близо 11 г. си "кариера" като журналист. Кариера е в кавички, защото бях предимно репортер и редактор, но преживяното си остава и до днес. Особено като случая който ви цитирах по-горе.

П. п. Това ме наведе на една друга случка, която ако ми остане време през уикенда ще драсна 2-3 реда.
цитирай
16. sparotok - време
28.11.2012 17:12
Гуени, аз също свалям шапка на хората, който дават от времето, а и от любовта си на другите...

Е, опитвам се и аз да дам нещо от себе си, когато и както мога...

Между другото няма нищо лошо в това човек да е наивен, това е признак на чистосърдечност. Не си била измамена, просто ти се е отдала възможност да покажеш доброто и благородното в себе си.
цитирай
17. gwendoline - tutankhamon661
28.11.2012 18:25
tutankhamon661 написа:


Хората, които могат да направят наистина голямо дарение, трудно биха се разчувствали от нещастието на деца. Не защото са заети с важни и неотложни дела, а просто не им пука. Всъщност те са активни, но по коктейли, в частния самолет или яхта, с любовницата и т.н. Между тях рядко се срещат състрадателност, съчувствие, желание да помогнат ...

Забелязал съм, че човек колкото по-малко има, толкова е по-склонен да го раздели с някой в нужда.

По други държави ползват бонуси като намаление на данъците. Тук не знам дали го има. Все пак и това е стимул. Биха могли да го използват ...



Има обаче и такива, които даряват, и то не малки суми. Точно те обаче държат да знаят за какво се харчат парите им, което кара организаторите на такива кампании да ги провеждат максимално прозрачно, както и да дават пълен отчет къде-какво харчат. За съжаление е факт, че има много злоупотреби в тази сфера, което с право ни кара да се съмняваме, че парите които даваме, отиват където трябва.
цитирай
18. gwendoline - mariniki - благодаря ти!
28.11.2012 18:26
mariniki написа:
и абсолютно съм съгласна...
ако даряваме, нека да е със сърцето и душата...

цитирай
19. gwendoline - makont
28.11.2012 18:27
makont написа:
за да си намалиш греховете... Каквото и да е, тези душици никога няма да бъдат стоплени. На всички изоставени дечица всъщност им трябват татко и мама, ласка, гушкане, обич. Вафли, посещения за един час...нищо няма да запълни празнината. Ето това не можем да направим за тях..Поздрави, Гуенди, натъжих се.


Права си, такава е истината. И на мене ми е тъжно, затова ми се иска поне нещо да направя, а виждам, че все повече такива хубави инициативи се осъществяват, като това с Подари книга, много ми хареса!
цитирай
20. gwendoline - jonjonson
28.11.2012 18:30
jonjonson написа:
не е добре работата щом и просенето се използва за печалби. Циганите често са само изпълнители. Зад тях стоят наистина големи тузари. Там съвест няма. Чувал съм дори за нарочно осакатяване с цел придобиване на по-окаян вид. Това вече е садизъм.


Гледах преди време един документален филм за просяците в София, това е цяла стройна организация и наистина осакатяването често пъти е напълно умишлено.
цитирай
21. gwendoline - Привет, Монализа!
28.11.2012 18:31
monaliza121 написа:
Просията се превърна в професия от която се печели добре у нас и по света.



Хем го знам това, и пак се връзвам на разни номера...
цитирай
22. vahisht - Винаги има два варианта
28.11.2012 18:33
или да бъдеш измамен, или това което даваш да отиде по предназначение и послужи някому при нужда. Трудно отминавам такива хора, по добре е да бъда измамен отколкото да пренебрегна човека в беда, пък и този, който дава от сърце никога не съжалява.За какво му е богатството на човека ако то не помогне някому. Поздравления за постинга!
цитирай
23. gwendoline - hristo27
28.11.2012 18:33
hristo27 написа:
Бях писал коментар и на друго место - приблизително следното:

" Преди няколко години имах работа до София и вечерта трябваше да се прибера с влака. На Централна гара станах свидетел как един "отчайващо слаб и гладен" просяк на края на "работната смяна" извади от джоба си доста голямо количество пари и даде /най-вероятно/ "на заем" на един негов "колега по съдба ".


Виждала съм подобно нещо, не се изненадвам. Въпреки това, пак ми е жал за тези несретници, които живеят ден за ден.
цитирай
24. gwendoline - sparotok
28.11.2012 18:40
sparotok написа:
Гуени, аз също свалям шапка на хората, който дават от времето, а и от любовта си на другите...

Е, опитвам се и аз да дам нещо от себе си, когато и както мога...

Между другото няма нищо лошо в това човек да е наивен, това е признак на чистосърдечност. Не си била измамена, просто ти се е отдала възможност да покажеш доброто и благородното в себе си.


И аз се опитвам, но всъщност осъзнах, че именно времето е нещото, което най-трудно бих дарила, а то е най-ценно за хората от разните домове. Скоро една приятелка ме заведе заедно с децата в един дом за изоставени деца. Нямаше нито едно циганче, децата бяха изключително мили и възпитани. Чудех се как да подхвана разговор с тях, толкова нормални изглеждаха, но всъщност после осъзнах, че бяха ненормално тихи и послушни. Не разбирам как е възможно да има родители, които да не се интересуват от собствените си деца, а в същото време не разрешават да ги осинови друг, който ще бъде с тях постоянно и ще го е грижа много повече от родната им майка.
цитирай
25. gwendoline - gelert
28.11.2012 18:42
gelert написа:
Виждал съм много дарения в т.н" Дом майка и дете " -и я познайте сега от два пъти в кои чанти и торби отиват и се преразпределят по голямата част от тях ???

Виждал съм и друго - в една от най -известните неврологични клиники в столицата как се преразпределят дарения от основно скъпо струващи лекарства В цялата тази шашма докторите ,доцентите видимо не участваха ,но пчеличките сестри и най -вече санитарки добре вършеха тази работа най - безочливо без да се претесняват пред очите на седящите и шашнати пациенти във фойето ...
а дарявай сега ?1


Това е то, другата страна. Сигурна съм, че навсякъде по света има разни подобни корупционни практики, свързани с дарения, но лошото е, че тук всички сме нуждаещи се...
цитирай
26. gwendoline - tili
28.11.2012 18:50
tili написа:
просяци или на улични музиканти. С изключение на ония гадини, които държат в скута си упоено пеленаче. Чудя се къде са съответните "органи", но...
А за празничната благотворителност... темата е сложна. Дори и чифт стари обувки може да спаси някой от измръзване. Ако са дадени с чисто сърце и добра дума.
Мая е права - важното е човекът да се почувства гушнат с обич, та макар и за миг.

поздрави за поста! :)***


И аз винаги оставям нещо на уличните музиканти, там не мога да подмина лесно, а често пъти някои са направо виртуози и е истинско удоволствие да ги слушаш. За празничната благотворителност, хм, да, по-добре да има такава, отколкото никаква, но често пъти ме дразни прекаления пиар, който се прави покрай това.
цитирай
27. nicodima - Някъде из книгите на Ошо има описана случка:
28.11.2012 19:39
Просяк жени дъщеря си и и дава зестра - територията около Университета. Доводите - младите хора са щедри, необременени от мисли за изкарване на прехраната, бащите плащат, а младите - щедри харчат...
Та ето, просията е издигната до просперираща "професия", даваща самочувствие на упражняващия я.
Поздрави!
цитирай
28. gwendoline - vahisht
28.11.2012 22:03
vahisht написа:
или да бъдеш измамен, или това което даваш да отиде по предназначение и послужи някому при нужда. Трудно отминавам такива хора, по добре е да бъда измамен отколкото да пренебрегна човека в беда, пък и този, който дава от сърце никога не съжалява.За какво му е богатството на човека ако то не помогне някому. Поздравления за постинга!


Този коментар напълно се покрива с моето отношение по въпроса. Благодаря!
цитирай
29. gwendoline - nicodima
28.11.2012 22:07
nicodima написа:
Просяк жени дъщеря си и и дава зестра - територията около Университета. Доводите - младите хора са щедри, необременени от мисли за изкарване на прехраната, бащите плащат, а младите - щедри харчат...
Та ето, просията е издигната до просперираща "професия", даваща самочувствие на упражняващия я.
Поздрави!


Ха, хубав пример! Имам чувството, че истински нуждаещите се не излизат да просят на улицата. Там наистина са само "професионалистите".
цитирай
30. kundalini - Така стоят нещата в есен 2012г.в милата ни родина.
28.11.2012 22:28
Но....все някога ще бъде различно - дано да е към по-добро.










цитирай
31. net - привет
28.11.2012 22:55
Мернах коментарите, признавам-нямам много време да чета.
Бих задала въпрос-посещавали ли сте Детски дом? Така нареченият от децата ДОМА. Да, това е техният дом. Аз съм посещавала-3. Всичките са различни и по външният вид на сградите и по местоположението и по персонала. В едните има амбициозен директор, които урежда евро-спонсорства, друг гледа да си изкара стажа.
Дали са нахранени- мисля-да. Облечени са с не-нови дрехи, но и собствените ни деца не винаги са с нови дрехи.
Какво е лошото на тези домове.
Това, че са деца на парче, оставени за отглеждане. те не са обучавани, не им се създават навици, които би дала една семейна среда. Те ,децата, живеят като на поточна линия. Плаче ми се! До три години в един дом, до седем години в друг дом, после следващ.... Малките,те милите гледат с отворени очи и се надяват да дойде тяхната Нова майка, която да ги обича. Те само това искат-да бъдат обичани.
Минават годините и милите мъничета ненаучили нищо за живота попадат в епицентъра на бурята. Знаят само как да оцеляват- с груба сила или нежни ласки.
Жестока съм-но това е истината.
И вместо да се чуди някой какво да дари на 30 или 40 деца веднъж годишно-по-добре да дари образование на няколко деца. Играчките, бананите и портокалите по Коледа и козунака за Великден носят малка радост, но не и топлината, от която се нуждаят тези деца. Така, че когато решите да дарите-дарете грижа, внимание, любов.
цитирай
32. gwendoline - net
28.11.2012 23:25
net написа:
Мернах коментарите, признавам-нямам много време да чета.
Бих задала въпрос-посещавали ли сте Детски дом? Така нареченият от децата ДОМА. Да, това е техният дом. Аз съм посещавала-3. Всичките са различни и по външният вид на сградите и по местоположението и по персонала. В едните има амбициозен директор, които урежда евро-спонсорства, друг гледа да си изкара стажа.
Дали са нахранени- мисля-да. Облечени са с не-нови дрехи, но и собствените ни деца не винаги са с нови дрехи.
Какво е лошото на тези домове.
Това, че са деца на парче, оставени за отглеждане. те не са обучавани, не им се създават навици, които би дала една семейна среда. Те ,децата, живеят като на поточна линия. Плаче ми се! До три години в един дом, до седем години в друг дом, после следващ.... Малките,те милите гледат с отворени очи и се надяват да дойде тяхната Нова майка, която да ги обича. Те само това искат-да бъдат обичани.
Минават годините и милите мъничета ненаучили нищо за живота попадат в епицентъра на бурята. Знаят само как да оцеляват- с груба сила или нежни ласки.
Жестока съм-но това е истината.
И вместо да се чуди някой какво да дари на 30 или 40 деца веднъж годишно-по-добре да дари образование на няколко деца. Играчките, бананите и портокалите по Коледа и козунака за Великден носят малка радост, но не и топлината, от която се нуждаят тези деца. Така, че когато решите да дарите-дарете грижа, внимание, любов.


Ако въпроса е лично към мен, отговарям - да, посещавала съм, дори съвсем наскоро. Впечатленията ми са точно като вашите. После размишлявам със седмици и ми е едно чоглаво и криво...Надявам се повече хора да прочетат вашия коментар, защото е абсолютно точен, до болка.
цитирай
33. tutankhamon661 - !!!!!!!!!!!!!!
31.12.2012 13:12

Весело посрещане на Новата година!

цитирай
34. aidriell - Статистически
11.01.2013 14:58
Един просяк изкарва в софия пловдив варна бъргас над 3000 лв месечно при просия
добави и четитите му деца за които да кажем взема още 200-250 лв З+ социалните надбавки и ще видиш колко жалка картинка изглеждат толериращите посията които в мнозонството си с този си акт настърчават това поведение и дефакто рушат обществото ни толерирайки насърчавайки циганите да се множат безконтролно Какво значи молосърдие впрочем и то такова случайно което единственно за успокоение на собственната съвест
Ако наистина искаш да си милосърден ами иди и купи един комплект маркери и пластелин и го дай в детска градина дарение да даваш пари на просяци които изкарват над 10 пъти минилалната работна заплата е жалко за самият теб
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gwendoline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 934124
Постинги: 106
Коментари: 2401
Гласове: 9950
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031