Пуснах тънкото клонче и направих първата нестабилна крачка по въжето. То веднага предателски се огъна и се опита да ме събори. Не откъсвах поглед от люлеещата се мокра земя под мен. След още една опиянена стъпка накрая паднах, в приятелски ръце. Стрелях с лък. Първият път дори не можех да опъна докрай тетивата. Стрелата ехидно се изхлузваше от премалелите ми пръсти и тупваше долу вместо да излети напред. Все пак успях да уцеля мишената след поредица ядни опити да променя траекторията на стрелите, които бясно префучаваха от двете й страни. С каска на главата и омотана в обезопасително въже се катерих по отвесна стена. С върха на ноктите се закрепях на малки коварни ръбчета в иначе гладката и равна стена. Краката отчаяно търсеха да стъпят на нещо. Май минах половината разстояние преди окончателно да ми изтръпнат ръцете и да се предам. С усмивка на победител.
*** Става дума за фирмен тиймбилдинг. Мероприятието обещаваше да бъде като всяко друго от този тип. Неформална обстановка, този път сме в планината, говорят ни за екипност, корпоративна идентичност и прочие баналности, следва ядене, пиене, клюки, вицове, някои се напиват повече отколкото трябва. На другия ден хайде по колите и който откъдето си е. Е, да, това си го имаше, но никой не знаеше за голямата изненада.. Странните съоръжения бяха разположени на поляната зад хотела. Между опънатите по дърветата въжета, окичени с дървени трупчета, куки и разни други пособия, сновяха двама дребни мускулести мъже, единия доста брадясъл и с висяща между устните цигара. Представям си как ли им изглеждахме на тия очевидно опитни планинари – тумба стресирани смръщени софиянци, навлечени дебело с неподходящи дрехи за тукашните условия, подозрително оглеждащи обстановката наоколо. Всичко се промени в следващите два часа. Ох, скоро не съм се забавлявала толкова много! Нивото на адреналина непрекъснато се покачваше. Бузите пламнаха, ръцете се изпожулиха, залпове от дружен смях се носеха из цялата поляна. Игрите на открито, както впоследствие се оказа, че се наричат, набързо ни освободиха от офисната вкиснатост.   *** Тиймбилдингът си свърши работата. Сега се гледаме с нови очи. Положителният ефект обаче бавно отшумява и скоро пак ще потънем в сивото ежедневие. А аз все повече съжалявам, че не опитах още веднъж да изкача онази отвесна стена, сигурна съм, че щях да стигна догоре! И щях да докажа старата истина за неподозираните възможности и стопяването на собствените страхове.


 

предполагам, че пак ще имате такова мероприятие.

Валя

[quote=yotovavaНе се отчайвай, предполагам, че пак ще имате такова мероприятие.

Валя[/quote]

От цялата работа остават веселите спомени и някои поуки ...
Поздрав и на теб!

Аз много обичах онези тимбилдинги, в които всички бяхме един отбор по лазене от таверната до хотела... Така се създават връзки между хората за цял живот!!!

Аха, така ли било! :)) Но аз ще си призная, че дотам никога не съм стигала.

И наистина сплотява....
докато не дойде някоя интрига да влоши обстановката.
После новия тиймбилдинг и ...еееех дано и догодина имаме,че в тази криза...
Гуени,ти имаше нужда от това след перипетиите с детето,нали :))
Поздрави !

Май наистина съм имала нужда от нещо такова, не очаквах, че толкова ще ми хареса! :))

А накрая имаше ли тиймбилдинг на софра? :))))

човек да се разхожда в планината.

Е как без софра, то това е основното при такива мероприятия! ;)) А и след тези сериозни упражнения народа беше доста огладнял.

Група софиянци, мислещи че изглеждат намръщени в очите на опитните планинари, а всъщност бяха весела компания, която си прекарваше добре.

Доброто настроение се заформи още с първия опит за ходене по въже, такъв смях падна! :)))

Цивилизацията съсипва нервите.
Сред природата е приказно. Всеки миг си заслужава.

Имаш хубав блок. Един от малкото, в които няма негативни емоции спрямо други блогери. Приятно е да те прочете човек.
Поздрави за теб!

Аз си падам по такива адреналинни изпълнения, но се чудя, тия тиймбилдинги не те ли откъсват от семейството - не стига, че в работни дни си с тези хора и изкарваш много повече време с тях, отколкото със семейството, ми и в почивни да си с тях?

Но понякога съм си мислила и друго - с цел да започна да харесвам "цивилизованото" си ежедневие. Например - кеф ми е да се юркам по чукарите, да летя с парашут на морето и подобни, но ако трябва да го правя ежедневно и задължително - дали за мен няма да е атракция един ден в седмицата да вися в офис? Все още не мога да отговоря на този въпрос... :))))

Знаех си, че пак скиташ някъде. Така и трябва.
Защо ти е да стоиш сред прахоляк и шум в града?
Ефектът няма как да не отшуми, но това е само до следващото мероприятие. Съвсем скоро. Убеден съм!

Разходката в планината, дори без екстремните игри за които разказвам, беше достатъчна да ни проветри главите. Абсолютно освежаване!

Благодаря, за мен пък е много приятно да получавам такива коментари! :)

Мда, засягаш обичайния аргумент "против" организирането на тиймбилдинг - кражбата от малкото ни лично време. Аз също клоня към това мнение, но напоследък открих, че такива мероприятия са повод да релаксираш именно от домашните задачи, аз поне имам доста такива. А в конкретния случай дори се накефих на игрите и преокрих себе си! :))
Колкото до втория ти въпрос - гаранция, че ако ходенето по чукарите стане задължително, то много бързо ще се превърне в наказание! :)

Аз съм си градско чедо и любител на парното! :)))
Но преживяването определено си струваше, голям купон!

за теб.
Следващия път дано има и снимки.

Ами за съжаление не можах да направя собствени снимки, дори не се сетих, много бях съсредоточена да преодолявам препятствията! :)
Сега малко ме е яд...

Отдавна съм го забелязал. Такива хора винаги си изкарват добре. Където и да е;)

Не ми се е случвало от 2007г. Просто дойде кризата и край с фирмените купони. Освен това не ги наричаха така с тази префърцунена чуждица "Тиймбилдинг". Хареса ми, я как са открили начин да изкарат неподозирани заложби в участниците. Поздрав и усмивка от мен!

Чиста заблуда на противника! :)))) Мрънкам и се оплаквам непрекъснато!

Права си, до преди две-три години имаше повече такива прояви. И аз отдавна не бях ходила на такова нещо, но добре ми дойде!
Поздрави!

са тиймбилдинзите-който ги е измислил умен ще да е бил