Ако не сте майка с малко дете (без значение сега или отдавна), не си правете труда да четете нататък. Ще ви стане скучно, а може и гнусничко. А аз имам нужда от малко разбиране, пък даже и съчувствие. Това последното е в кръга на майтапа, разбира се! Още щом настъпи лятната жега пуснах малкото да щъка без памперс. Вкъщи сега е купон без прекъсване. Непрекъснато някой пищи, че се е натъкнал я на локвичка, я на нещо по-така. Мините са заложени на изненадващи места и има сериозен риск от подхлъзване и жестоко падане.Ситуацията е комична, но и доста досадна. Понякога имаме успех, повечето пъти - провал и мнооого гащи за пране. Вече втори месец тече процеса по приучване към ходене на гърне, но явно нещо бъркам, щом детето си кара през просото. Той е на година и половина и според моята майка би трябвало да е напълно готов да овладее ситуацията. Едно време, когато памперса е бил абсолютно непознато явление, за проходилите деца е било в реда на нещата да са приучени към гърнето. Днес обаче, след инвазията на памперсите, това е само хубав спомен. С първото ми дете благославях памперсите, направо не можех да си представя как щях да се оправям без тях. Бабите също цъкаха одобрително, присещайки се за някогашните купища пелени за пране, изваряване и гладене. Искрено им съчувствах, че са отглеждали децата си без това удобство. Само че... после видях голям зор докато детето се научи да си върши нещата като голям човек и със закъснение осъзнах колко коварно удобство са тия памперси. Сега, с второто ми дете, също не се отказвам от тях, къде ти! Просто този път искам навреме да се измъкна от примката им и детето да не ходи опаковано до третата си година в собствените си мръсотии. Ровичкайки в нета попаднах на интересна статия, която приятно ме изненада. Може пък някой по-смел от мен да възприеме идеята за отглеждане на бебе без памперс. Звучи откачено, но всъщност е най-нормалното нещо на света. В нея освен тоталното отхвърляне на памперсите, споменават и бебешките колички, в които децата са положени като самунчета, напълно откъснати от майките, нещо което инстинктивно неодобрявах от момента, в който трябваше да оставя моето бебе в количката. Сред моите приятелки съм единствената, която сложих бебето си в кенгуру от момента на раждането му (после открих слинга, много е удобен) и се наложи да изтърпя всякакви коментари и забележки. Отново съм единствената, която на втория месец сложи малкото човече да спи до мен, така бях най-спокойна и не се налагаше да ставам нощем. Голям кеф е. По този въпрос също бях силно критикувана. Децата трябвало да спят отделно?! Е защо, питам аз. Та това са най-хубавите моменти от целия бебешки период. Разбира се, това са си лично мои възгледи. Отдавна се отказах да гадая кое е правилно или неправилно в отглеждането на деца. Всеки има свое разбиране по въпроса и трябва просто да го следва за да се чувства комфортно. И детето също. Затова с примирение следвам локвичките из къщи и забърсвам без много вживяване. Със сигурност всеки пораснал човек знае как да ползва тоалетната и няма спомени как се е случило това, хаха!

на море съм и нета ми е ужасен - постоянно излизам анонимна...:) Наистина, много си смела с тези локвички!!!:))) Но, като се замисля, преди време имах такъв котарак - от редкия вид, който не се научава да се изхожда в тоалетна - и постоянно му чистех... А за детето наистина е важно да се научи бързо и по-рано без памперс. Голямата ми щерка се научи на две годинки и половина - всъщност тогава я дадох за известно време на една от бабите и тя я научи...
Ще взема пример от тебе сега!:)

Съгласна съм с това, което казваш за количките. Аз също почти веднага след раждането си взех слинг с халка, но засега ползвам и количка - с често вземане на ръце... За спането заедно - в родилния дом бях сама с бебето в стая - принудих се, за да го успокоявам, да го приспивам при мене - съответно и аз заспивах... Но постоянно ме беше страх да не сложа ръка върху бебешорчето и да го задуша... И сега все още ме е страх, макар че майчиния инстинкт е силничък и съм убедена, че веднага ще усетя, ако го направя, но все пак... Ти не се ли опасяваш от това?

Радвам се, че се включваш, малко се колебаех дали да поствам такива скучни бебешки неща, но за мене темата е актуална и интересна, та се навих. Отговарям на въпроса ти -никога досега не се е случвало да затисна бебето докато спим заедно, инстинкт ли е, какво е, но абсолютен факт. И с двете деца приложих тази тактика, много е приятно! :)) Но ако не искаш да се гушкате вечно, трябва към 7-8 месец да се разделите. Аз не го направих, хаха!
А за махането на памперса - само се опитвам, нищо повече. Удобството на родителя надделява над удобството за детето, уви. В колата и нощем задължително му слагам памперс, не ми се мисли за друг вариант, страшничко ще стане!
Много поздрави на теб и морето! Ух, как ти завиждам, че си там ...

Приятно е да разбереш, че имаш съмишленици! Много готин коментар, накара ме да се засмея с облекчение, че не само аз "нарушавам" общоприетото. Наистина смятам, че живота е прекалено кратък и трябва да се взима максимално от него, утре ще е късно! Поздрави от мен!:)

"Отдавна се отказах да гадая кое е правилно или неправилно в отглеждането на деца. Всеки има свое разбиране по въпроса и трябва просто да го следва за да се чувства комфортно."
При мен как стана - единия се научи сам- тръгна да пиша в тоалетната като голям,само че с придружител (а беше на 1.5 годинки ) и като каза,че не иска памперси и готово.Другите ми двама хм.. бая зор видях с тях (и локви хихихи).Накрая преди градината ги дадох на ясла(не може да ходи на градина с памперс) и взеха че се научиха.
А кажи сега ,че не зависи и от детето- еднакво ги гледах,по едно и също време,а всеки когато му дойде времето.
Поздрави гуен,гледай си го както на теб ти е приятно и бъди с него,колкото време можеш да си позволиш :))
После Ти и само Ти ще си спомняш първото зъбче или първата стъпка.
А не някоя баба или бавачка,дето е била с него :))

Да не би вторите да са близнаци, че това е още по-сложно изпълнение?
Да, разбрах го вече, всичко от този период остава само за мене - недоспиването, преумората, постоянния домашен арест, нооо най-вече сладките моменти, първите зъбки, първите стъпки, гушкането заедно, цена нямат тези неща! :))

Да ти е живо и здраво!
С другите проблеми ще се справиш.

Благодаря, Христо, бели кахъри са моите, бебешки неволи! :))))

Чудех се къде се загуби, мислех, че стоиш прехласнато вперила взор в хоризонта, мечтаейки за Бон Джоуви, а то било по прозаично :) Шегувам се естествено!
Слушай сега, доверявай се на инстинкта си, никога няма да те подведе. А сега ще ти разкажа за перипетиите на сестра ми с второто й дете- момченце е, на 2 години. Винаги твърдо отказваше да седне на гърнето. Не помагаха нито молби, нито увещания, нито разсейване с играчки- не и не! Извиваше се като змиорка, поставена върху игли. И тя опита твоят метод, без особен резултат. Просто като намокри гащите си ги сваля сам, остава по голо дупе и толкоз. Онзи ден го оставила при майка ми за малко. Майка ми била подготвила за всеки случай едно старо пластмасово гърне останало още от моята дъщеря, демек- модел 90 год. Обажда ми се тя (майка ми), развълнувана и ми разказва, че племеникът ми още като го видял, отишъл право там, разгледал го, събул си сам гащите, седнал и се изпишкал. И така три пъти, докато гостувал на баба си! Сега гадаем дали старите модели са по удобни от новите и естествено по- ергономични, дали оранжевият сигнален цвят го е привлякъл, или просто е дошъл моментът? За сега историята мълчи :)
Разказвам ти го това, за да не се шашкаш, ще дойде и вашият момент, просто нещо трябва да се попромени в статуквото май, знам ли?
Извини ме за многословието! Хубав ден и дисциплинирани изпишквания ти пожелавам! :)

Decata mi se nauchiha da polzvat t.nar, kuko:)/gyrne/ do godinkata. Prosto triabva da ste uporiti, za da prevyzmognete situaciyata s pampersite.

Винаги е сложно и с едно и с пет :)))
Действай смело :))

да ти кажа, че навремето имаше само една- две книги посветени на отглеждането на деца. Лоранс Перну беше авторката на едната, бях я изяла с кориците, почти съм забравила подробностите, но едно ми е останало като внушение- че детето трябва да усеща любовта ти. А как по- добре става това с малко бебче, освен с нежен допир, гушкане и тихо, нежно говорене? Ние си спяхме заедно, естествено изтървах момента да я отделя и до скоро приятели на гости се забавляваха когато тя отиваше да си ляга, но преди това идваше да ме повика да се погушкаме :) Сега е студентка, но допирът и прегръдките продължават да са много важни за нас. Мисля, че затова тя е толкова безпроблемно дете- защото е отгледана "по любов", а не по предписания. :)

Хихи, не съм от блейките дето въздишат по хоризонта, лятото го оползотворих на макс - направих две моренца, едно с деца (брррр!), второто с приятели и там вече се размазах от кеф! Нямах време и желание за блога, отвън беше мнооого по-интересно. Ама свърши...тц.
Сега за гърнето и локвите - или не е дошъл момента, както казваш ти, или нещо трябва да променя в статуквото, ама не е болка за умиране, ще си почакаме още... Няма да си мъча детето насила, просто не съм способна на това.
Много поздрави на теб!!

@ Не съм чела точно тази книга, но и аз бая отменах преди време. Сега вече карам на инстинкт и чувство, а те ми казват същото - гушкай си децата, докато можеш, това е най-хубавото, което мога да им дам.

Това постижение остава загадка за мен, браво на вас!

Още един пример, че някои неща, в случая памперсите, изобщо не са необходими. Просто с времето са били забравени естествените методи. Рекламите също си вършат работата. Но хората започнаха да се осъзнават - на много места се обсъжда консуматорското общество и тенденцията е към отказване на редица навици.
Аз започнах с телефона. Имах три, но ги изключих и сега съм само с една предплатена карта, като внимавам на кой давам номера. Не съм вярвал, че има такова спокойствие. Ха-ха!

Абсолютно си прав. Не са само памперсите, ами още куп други подвеждащи удобства, които реално ни заробват. Аз не обичам крайностите, вероятна съм силно подвластна на консуматорските навици, но все пак имам някои проблясъци - телефона е едно от тях. Той обикновено е на тих режим понеже често звъни, но така не вдигам на всеки. Дори не се оправдавам вече! :)))))))))

O-o! Az sym otglejdala decata si vyv vreme, kogato niamashe pampersi.:) Sigurno zatova...

И като млада майка и сега продължавам да чета всичко, което ми попадне за възпитанието на децата/имам внечета, поотраснали доста,но пак си чета/защото много ги обичам. Четях...четях...и си постъпвах така както ми казваше инстинкта на майката. И сега, обаче мисля, че мйката системно и търпеливо, трябва да обяснява на дететето какво иска от него. Тоне разбира всички думички, но усеща че се иска нещо ново от него. По този начин то се доверява на майката и не закъснява резултата. Против всички написани правила съм. Майката има усет за нещата, особено ако е любвеобилна, а ти си такава, мила.
Действай както намериш за добре и ще се получи желаното сядане на гърненце!
Сърдечни поздрави и много усмивки от мен! Любовта помежду ви ще ви помогне!
Успех!:)))

Много ми хареса коментара ти, особено това - "майката системно и търпеливо, трябва да обяснява на дететето какво иска от него. То не разбира всички думички, но усеща че се иска нещо ново от него. По този начин то се доверява на майката и не закъснява резултата" - много хубаво си го казала!
Поздрави от мен!!

Мисля, че си права, да си до детето си е много важно, кое дете в животинския свят е отделено от майка си в тази невръстна възраст? Нито едно! Имам предвид бозайниците, а ние сме такива. Всичко, направено с такт и много любов мисля, че ще даде отлични резултати при теб. ;)))

може би е и до самото дете.
Също не сме имали проблеми с нощното напикаване.
Като възрастна млада майка :) не знам дали щях да имам сили за пелени.
Валя

Ние я карахме с памперс до късничко. Тъкмо реших да махам памперса, и тръгна на детска ясла. Пък там...нещо не се получи. И така се принудих да го оставя до 3-тата година с памперс.После докато си създаде навик да не пикае на гащите си, мина около половин месец. Тръгна на детска градина и му слагах за всеки случай и по един памперс, за следобедното спане, но ми го връщаха неупотребен.
Пък със спането, щом почна да ходи и му махнахме преградата на кошарата, се загнезди при нас. И така до петата си година. Но вече е "отбит".

Такова е и моето разбиране за връзката дете-майка, убедена съм, че това се отразява положително на психиката на малкия човек завинаги. Така или иначе като поотраснат, децата започват обратния процес - отдалечаване и разграничаване от родителите в търсене на своето място под слънцето :)))
Поздрави!

С всяко дете е различно, но не много :))) Имам малко опит с дъщерята, но именно заради това сега искам по-отрано да елиминирам памперсите заради самото дете. Просто не е хигиенично голямо дете да стои с опикано дупе непрекъснато, да не говорим за други неща :)))) Сигурна съм, че скоро ще имаме напредък, просто трябва да изтърпя още мааалко, хахаа!
Поздрави и на теб!

Твоя коментар ми върна някои спомени от времето, когато щерката се криеше по кьошетата за да си свърши работата необезпокоявана :)))) Беше като някое животинче! Освен това не си даваше "произведенията", голяма борба беше и там, сега се кискаме като се сетим, а тя се сърди, обидно й е да говорим такива неща за нея, голямата госпожица! :))

Много ми хареса този постинг.

не очаквах това! :))))

Много интересно и информативно, Гуени!
Не се бях замисляла над тези неща...оф корс
Но ще ги имам впредвид!

гушки

Никак не е лесно да си майка. Особено в днешно време.

ddiaries - всичко с времето си, а памперсите не са най-интересната тема, поне за мене беше така ... :)))

jendotrash - съгласна съм, но не заради тези неволи, които съм описала, а поради съвсем други - недостиг на време за работещите майки и невъзможност да си до детето когато има нужда от теб, поне на мен ми е тежко от това..

Детето има нужда от отглеждане по естествен начин, от майчината ласка. Това с памперса да не е по-чисто илио-удобно за самото дете. Но кой го пита, важното е и на нас да е удобно, а не сме прави. А за гушкането, гушкай докато можеш. Детето наистина спи най-добре при мама. т
То я усеща, точно тогава, когато най-много има нужда от нея. Поздравявам те.

Благодаря ти, поздрави и от мен! :)

Значи,аз също имах проблем със памперсите.Дори съм си имала кавги с майка ми,че не го приучавам.Първо го дадох на ясла.С надеждата,че ще го отдучат.Глас в пустиня.Остави това,но понеже много се потеше и ми направи такъв проблем,че като се сетя и ми причернява.Във свивките,между крачетата получи такова възпаление,че 10 дни ми трябваха да го излекувам.И самия той,отказваше памперсите.И после,ми трябваше известно време,но с помощта на сестра ми детски педагог успяхме.Но,що се касае до спането и гушкането...Съм на мнение,че това са най хубавите моменти между майка и дете. Нищо,че от страни
излежда като глезене-ми,некаа е така.Сега е на 6год,но обича да спи при мен.И понеже,баща му го няма по цяла седмица-защо да го лишавам? Когато порастне,сам ще взима решения какво и как,да прави.Така,че мила всичко е наред.

Здравей :)
За сядането на гърне и при моя син се получава, ама само дотам :)) Седи известно време дребосъка, после става и демонстративно си върши работата някъде отстрани :)) Знам, че това е преходен период, ще си почакаме още. Благодаря за коментара, поздрави!

Проблемът с обривите, причинени от памперсите, се среща при почти всяко дете. Дори само това е достатъчна причина по-бързо да отърва детето от тях. Чудя се защо обаче докторите не съветват майките именно това, ами се почва - смени марката на памперсите, купувай скъпи лекарства, абсолютно безполезни, защото скоро проблема пак се появява (след като причината си стои) и така - порочен кръг до безкрай. Благодаря за включването, поздрави и от мен!

Волю-неволю, още бърша из къщи локвички и други съкровища, но все по нарядко и ето го първия резултат - детето започна да си (по)казва, когато има "нужда" и след като го заведеш на правилното място, хоп, получава се! И още - навън детето държи и не цапа гащите, докато не се прибере обратно вкъщи и не го сложа на гърнето. Ако се позаплесна и го забравя, еее, имаме проблем, разбира се! :)
Накратко - мисля, че успях! Той вече не иска да му слагам памперс, бяга от мен и се сърди. Инстинктите са събудени, чао, памперси!