Прочетен: 20622 Коментари: 68 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2013 17:12
Така баба ми, простата селянка, безапелационно отсичаше по адрес на някоя превземаща се стринка, с което моментално я сваляше от облаците на твърдата земя. Този израз явно дълбоко ме е впечатлил, щом неизменно изплува на върха на езика ми при среща с разни самозабравили се личности. Но дори да го изрека на глас, никой не би ме разбрал, най-малко пък набедения парижанин.
Напоследък забелязвам подчертана тенденция към увеличаване на това „парижко съсловие”. Чувствам, че и аз имам забежки в това отношение, взех да залитам към разни скъпи и не дотам нужни вещи, поддавам се на робуването пред поредните модни парцаляци и осъзнато подтискам вътрешния си глас, който язвително ми съска да престана с глупостите.
Понякога обаче съвсем ненайдено намирам утешение попадайки на разни екземпляри, за които с облекчение, типично по нашески, отбелязвам – о, има и по-зле от мен! Тук съвсем конкретно имам предвид женската половинка на едни наши семейни познати. Винаги когато ми се налага комуникиране с тази личност, после дълго ми е едно такова, стипчиво и неприятно. Тази невзрачна персона всеки път успява да ме изненада с разни смешни превзети фрази, фасадно-показни изказвания и въобще успешно дразни окото и ухото едновременно. Вече свикнах в разговорите ни да вкарва небрежни отметки за познанствата на тяхното семейство с известни люде, за близките им отношения с този и онзи, детайлното информиране относно партито на еди-кой си, където били X, Y и куп неизвестни за мен хора, но очевидно популярни в нечие общество.
За да не ми се налага да стискам фразата за Париж зад езика, гледам да огранича до минимум общуването с тази моя позната. Тя също не дава вид, че много й липсвам, но все пак от време на време имаме допирни точки.
Тази вечер бяха на гости у дома и аз героично бях решила да не изпускам добрия тон, каквото й да става. Търпеливо изслушах подробностите около ремонта на новото им жилище и кимах в съгласие докато подробно ме запознаваше с тенденциите във вътрешното обзавеждане. Мълчаливо преглъщах поучителната лекция за визията на модерния дом, а наум си отбелязах (очевидно забравена от гостенката ми) споделената преди време информация за закупената преди две години с намаление холна гарнитура, която все още отлежаваше в гаража на техен приятел. Както вървеше ремонта в тяхното жилище, холната им гарнитура щеше още доста да почака до звездния си миг. Интересно каква ли щеше да бъде модната линия тогава... Сетих се и за още битови подробности, но понеже усещах напирането на иронична усмивка, нарочно смених темата и задълбахме в друга прозаична тема – децата.
За съжаление моята позната е от досадния тип майка-професор, отглеждаща вундеркинд. Когато става дума за чужди деца, гледам да се въздържам от всякакви коментари, първо защото не се знае каква реакция ще предизвикам в родителите и второ, децата все пак не си избират в какво семейство да попаднат.
Тази вечер нашите гости донесаха малък подарък за щерката, едно сладко синьо портмоненце. Малката много си го хареса и цяла вечер търча с него напред-назад. Поднасянето на подаръка беше съпроводено с думите:
- Нарочно избрахме да е синьо, а не розово, защото вече направо промиха мозъците на момиченцата с тия розови барбита, никой не смее да купи нещо за момиче, ако не е розово...
При което аз одобрително кимнах, демек точно така си е. Вечерта мина в рамките на очакваното, нито по-добре, нито по-зле. Стана късно, гостите се надигнаха да си ходят и накрая останахме сами.
Настанихме се пред телевизора и аз пуснах навън демоните, дето ме мъчиха цяла вечер. Изприказвах си каквото имах да кажа по адрес на онази превземация и накрая успокоена млъкнах. Дъщеря ми се появи от детската стая и стиснала някаква картичка в ръка, настойчиво искаше да й прочетем какво пише. Взех картончето и машинално прочетох:
- Мила А., честит рожден ден, с пожелание за много щастие и сбъднати мечти! От Йоана...
Неразбиращо погледнах детето и то побърза да ме осведоми:
- Това беше в новото ми портмоне, исках да ми прочетеш какво са ми написали вътре. Коя е Йоана, познавам ли я?
Спогледахме се с моя мъж и избухнахме в неистов смях. Добре, че детето не донесе картичката преди да си тръгнат гостите. Не бих искала да присъствам на подобна конфузия. Очевидно синьото портмоне беше подарено на тяхната дъщеря, която не е харесала синия му цвят и съответно беше пре-подарено на нашето дете (което пък много си го хареса!).Даа, този весел смях ми стига като отплата за всичките тъпотии, дето се наслушах цяла вечер. Ех, Париж, Париж... далеко си.
Вучето твърди, че сексът в болницата не ...
Да не се допуска двигател на кола да раб...
06.07.2011 23:59
07.07.2011 00:05
07.07.2011 07:40
хем пародии, хем нахални и маниакални! :))
Мм, и аз обичам рукола и сьомга, барабар с други неща като боб на тава, печена тиква и пълнени чушки:))) Но все пак кулинарните вкусове и предпочитания са абсолютно индивидуални, не че не се влияят от мода, но все пак не можеш да накараш някой да яде суши, когато не понася сурова риба, колкото и да е гъзария в момента...
yotovava - Усмивки и добро настроение и за теб!
От такива не можеш да се отървеш никога, но поне ние да не попадаме в тази категория, щото става лесно и неусетно, човек просто го сърби да си каже и покаже! :)))
Поздрави!
07.07.2011 09:58
Ех, а на мен пък наистина ми се ходи в Париж! :))
Поздрави!!
По принцип е проява на лош вкус да парадиш с каквото и да е. Но най-смешно е да парадиш с добрия си вкус, хаха! :))
Относно възпитанието на децата, хм, деликатна тема, смятам че човек изобщо не трябва да си пъха носа в това, ако ще да има 10 деца.
Благодаря за коментара и поздрави!!
Поздрави!!
Пак целиш в десетката - моята позната буквално прелива от комплекси! :))))
Поздрави и на теб!
07.07.2011 12:40
Разбирам те.. :))) Но не мога да ги разбера тези, как им е удобно с фалша, защо им е приятно да са изкуствени и спънати постоянно...? От друга страна знам, че невероятно много се дразнят от такива като мене, в техните очи съм надута и неприятна личност... понеже не ги харесвам и ми личи,хахаха!
07.07.2011 12:54
Разбирам те.. :))) Но не мога да ги разбера тези, как им е удобно с фалша, защо им е приятно да са изкуствени и спънати постоянно...? От друга страна знам, че невероятно много се дразнят от такива като мене, в техните очи съм надута и неприятна личност... понеже не ги харесвам и ми личи,хахаха!
Такива хора правят тези демонстрации , за да мачкат другите с поведението си и да ги респектират, но единственото което постигат при мен е афект, че доброто ми възпитание не ми позволява да ги сложи на мястото им. Обаче в интернет съм им намерила цаката- правя точно това, от което се шокират и скандализират.... е казвам ти няма такъв купон . Не съм трол обаче. Аз съм тяхното виртуално чистилище :))))))
Хубав ден и на теб!
Поздрави и от мен!
07.07.2011 13:06
Чувала съм друго - " С какъвто се събереш, такъв ставаш", твоята интерпретация ми е нова.
07.07.2011 13:48
ужас голям срам
:))))
ужас голям срам
:))))
.. щото едното става неволно, а действието тук е напълно съзнателно, че и украсено с разни сентенции от сорта на "нарочно КУПИХМЕ синьо, а не розово...". Специално тази фраза трябваше да ме подсети, че нещо не е както трябва. И да, очевидно тяхното дете не харесва сини подаръци, затова го донесоха на нашето... :)
07.07.2011 14:42
Ех, а на мен пък наистина ми се ходи в Париж! :))
Как предпочиташ - в Париж с 1000 евро или в МОЛ-а с 5000 лева?
Усмивки!
07.07.2011 15:09
А мъжът и няма начин да не е като нея щом живеят заедно, просто пред теб не си е показал рогата.
07.07.2011 15:14
Нещо обаче не разбрах. Коя е А. - за която очевидно е било предназначено портмонето? Дъщеря ви ли е? Или дъщерята на вашите познати?
Апропо :))) никак не би било зле човек да се поразходи из Париж. Без да се вманиачава, разбира се.
За човек,който не може да се храни с нож и вилица и гледа Биг брадър,за да се учи как да се държи в обществото беше много странно да слушаш как еди коя си била под нивото и.
07.07.2011 15:18
За човек,който не може да се храни с нож и вилица и гледа Биг брадър,за да се учи как да се държи в обществото беше много странно да слушаш как еди коя си била под нивото и.
Е наистина бихте ми била под нивото...
Въобще хора, които започват да оценяват другите, без да ги засяга пряко, а не си живеят живота, веднага попадат в категорията еснафи.
Това всъщност е и предмет на разговор в такива компании- надлъгват се един друг колко най-високо седят във висшето общество, което не е нищо по-различно от един кафез с пуйки-мъжки и женски екземпляри.
Разбирам и онези, според които модата е изкуство.
Но винаги ме напушва смях, когато някой е докопал маркова дрешка от роднина или приятел и само за това говори, а джобът му кънти "на кухо". Такива "терци" ми създават непредвиден проблем - докато слушам убийствените им изказвания, полагам неистови усилия да не се изхиля с цяло гърло.
Поздрав! :)))
пп Та така с някои подаръци! :)
Поздрави!
Ех, а на мен пък наистина ми се ходи в Париж! :))
Как предпочиташ - в Париж с 1000 евро или в МОЛ-а с 5000 лева?
Продължавам да държа на Париж, но въобще не става дума за шопинг, да се разберем! :))
parvaty – радвам се, че се забавлява! В крайна сметка, такава ми беше целта, да се посмеем!
bombina – да, вероятно е така, но въпросния господин очевидно е по-умен и успешно се прикрива. Поне ми е симпатичен!
muroto – и аз не разбрах... теб :)
armorica – А. не е името на дъщеря ми, но нямаше как да го обясня, че щеше да стане сложно :)
tani4ka73 – специално за тебе ще допълня малко инфо за моята позната – тя е родом от едно малко градче на 30 км от морето. Но винаги казва, че е от Варна, дори пред хора, която прекрасно знаят истината. Дълго се чудех да не би да страда от шизофрения...
tutankhamon661 – и аз като теб, искам да се хиля с цяло гърло и понякога го правя!
vandela007 – благодаря ти! поздрави!
elinora – уф, че гадно! Това изпълнение е в пъти по-грозно от моето невинно портмоненце!!!
svoboda64 – благодаря за коментара, споделям!
А иначе - пред такива префърцунки се отприщвам понякога с такъв език, че се чудя откъде го зная. Софийският жаргон е затова - да премяташ и търкаляш разни превзети, "щедри" лелки!
Поздрави!
Щя да я попитам - а-а-а-а, значи на онази холна гарнитура, дето я купи преди две години, вече й е дошло времето?
Баси колко бързо се сменя модата при мебелите.
:)))))
07.07.2011 21:00
hoyden - има много подобни карикатури навсякъде около нас, но ми се струва, че нещо взеха да нараства броя им, уви! поздрави
babaelenica - знаех си аз, че си бойно бабе! поздрави от мен!
07.07.2011 21:11
понякога се налага да изтърпиш нечие присъствие, като неделима част от друго по-приятно присъствие. Дано ме разбра! :)
07.07.2011 21:25
понякога се налага да изтърпиш нечие присъствие, като неделима част от друго по-приятно присъствие. Дано ме разбра! :)
понякога се налага да изтърпиш нечие присъствие, като неделима част от друго по-приятно присъствие. Дано ме разбра! :)
Но да, заради по-добрата половина на това семейство поддържаме отношения с тях :)) Няма пълно щастие, знаеш...
07.07.2011 21:31
понякога се налага да изтърпиш нечие присъствие, като неделима част от друго по-приятно присъствие. Дано ме разбра! :)
Но да, заради по-добрата половина на това семейство поддържаме отношения с тях :)) Няма пълно щастие, знаеш...
07.07.2011 21:33
07.07.2011 21:38
Възбужда ли те да се оглеждаш в очите му?
Правили ли сте го тайно ?
Сигурна ли си, че нямаш неприязън към жена му точно по тази причина?
07.07.2011 21:39
07.07.2011 21:45
Цял ден трябва да им готвиш, после да изчистиш след тях. Не е ясно дали ще ти харесат яденето и много скъпо излиза да поемаш разходите.
Поздрави!
Поздрави!
Хехе, много интересно наблюдение, поздрави и на теб! :)))
Обожавам такива парвенюта. В България една съседка беше видяла тревясалата ми ливада, защото при условие, че живея в чужбина, просто нямаше кой да я окоси и ми вика да съм я окосял, че щяла да се оплаче в общината. Запалих косачката и за няма и два часа ливадата грейна. Обаче и нейния двор не беше цвете за мирисане. Викам й, че от треволяка са се изнизали набързо към тях три-четири змии, едни такива кафявички, с рогче на главите, май на пепелянки мязат... Как съм се хилил оная пача като впрегна мъжа си да коси двора с една тъпа коса, а в най-големия пек милата не мръдна отвътре... Змии, разбира се, въобще нямаше, ама пусти страх... ;))))
Добро чувство за хумор имаш, така трябва! :))
08.07.2011 00:03
Злите езици твърдят, че в главите си имат не повече от десет глагола, по себе си - по 2-3 кила силикон е в библиотеките си - по 2-3 книги (евентуално готварски), но това е само защото им завиждат. Ама то... със завист ли да се бориш, книги ли да четеш... :)
Поздрави за свежия текст!
P.S. Щях да забравя! Една парижанка скоро ми разправяше, че ако не направела шопинг тур поне два пъти седмично, се чувствала неинформирана и изостанала от света. Да знаеш, информацията е жестоко иго :)))
Поздрави и на теб!
2. Блогът на him
3. Блогуващия с пилци
4. Nomad by nature
5. Злободневни
6. Reality bites
7. Пътеписи
8. Магически разкази, фентъзи, фантазии, приказки, легенди, историйки, пародии
9. tutankhamon661
10. cooks and bakes
11. Рецепти
12. ddiaries
13. kite
14. Кайти
15. The Law
16. Вкусът на живота
17. Изделия от дърво
18. Regrets
19. Разни