Почти като разширен коментар към този постинг на Фрина се изкушавам да предам преки впечатления от размислите на едно петгодишно дете относно смъртта.


  *** - Знаеш ли какво е да умреш? - О, дааа... - Какво е според теб? - Амии - започна неуверено тя, но после изведнъж придоби ищах и започна бързо да изрежда: - Това е да си натрошиш кокалите, ама много, да ти изтече кръвта, да не можеш да чуваш, нито да виждаш, да нямаш въздух и да не можеш да дишаш, мозъка ти е изключен и сигурно и той е изтекъл... затваряш очи и все едно спиш! - Знаеш ли какво става с умрелия човек? - Да, погребваме го в земята, но няма страшно, защото ако си добър, ще станеш ангел и винаги ще виждаш всичко отгоре (за сведение - нищо от това не съм й обяснявала, може би единствено за "трошенето на кокали", когато я плаша, че ще падне от някоя катерушка) - Обаче! - тук тя прави драматична пауза - ако си лош, отиваш направо в ада при дяволите и там има много наказания, много е страшно и гадно... Говорихме си ги тези неща между другото, просто ми хрумна да я попитам. Не мисля, че вдява нещо от това, което избълва, съвсем ясно беше, че не осъзнава смисъла на умирането. Стана ми интересно кой и кога успя да й вкара в главата идеята за ангелите и дяволите. Лично аз не предпочитам тази трактовка за доброто и лошото. 

Също така беше очевидно, че анимацията от Cartoon-a добре й е промила мозъчето. Тази образна сцена с натрошените кокали и изтеклия мозък е стандартен сюжет от почти всеки детски (?!?) анимационен филм. На нея изобщо не й хрумна, че човек може да умре от болест или от старост.

Та така, просто споделих. А иначе  дано на детето не му се налага да среща смъртта още дълго...




 

че чак им се чудя понякога.

Промити са им мозъците, факт. Затова вина имам и аз (спрямо моето си дете), защото очевидно телевизията ме е изпреварила в някои работи.
Поздрави на теб! :)

са дълбоко интелигентни. Живеят в една наситена с информация среда...и не можеш да им обясняваш за Торбалан....аз на 5 едва ли съм можела така точно да опиша състоянието на смърт...
Според мен детето разбира какво говори, просто е информирана...може от други деца да го е научила и така...

Раждане, живот, смърт.
Триединство, от което не можем да избягаме.
:)))))

петгодишната ми племенница дава подобни отговори - все кръжи около екшъна и "мазалото". Имам чувството, че в главицата си го възприема като някакъв екстремен, кървав купон, който в един момент приключва - всички спират да си играят на тази игра и се разотиват по живо, по здраво...Няма никаква идея за окончателността на случващото се - ако днес й е умряло зайчето, тя утре с чиста съвест ще си го потърси пак и ще попита за него, да не би случайно да му е "писнало" да бъде умряло и да е решило да се върне в клетката.

С по-големият ми племенник, разбира се, не е така - някъде около 8-тата си година децата разбират, че всички умират, включително и те самите, и че това е необратим процес...

Съгласявам се веднага, много са информирани, прекалено дори. И оттам доста объркване в детските главици, кое точно как е... В нашия случай смея да се надявам, че дъщеря ми е умно дете (сама се подсмихвам тук) и след някоя друга година всичката тази информация ще й се намести по правилните места :)))
Поздрави на теб!

Много лошо - не можеш да четеш, да пишеш, да говориш:))))))
Много хубаво - времето престава да бъде твой враг, който трупа бръчки, огорчение.....:)))

Няма мърдане и от други "истини", доста по-неудобни за възрастните, хахахаа! Поздрави и приятна вечер!

Твоят коментар внася известно успокоение, само за себе си говоря :))
Нямам опит с по-големи деца, тепърва ми предстои да откривам "топлата вода".
От сега ми е ясно, ще бъде интересно...
Поздрави!

Ще си призная - много рядко се замислям по темата за смъртта. И аз като повечето, правя се, че я няма. Като дойде, дойде. Знам, че няма да избягам, но пък не искам да се тровя с неизвестности. Като цяло смятам преди Това да си поживея хуууубаво!

избягвам да говоря на децата за смъртта.Казвам им само делово с две думи,защото първият път като опитах много се объркаха и аз повече от тях :)))
Не знам дали е правилно :(

До момента и аз правя същото, не се обяснявам много, първо защото дъщеря ми е прекалено малка, а и освен това аз самата не обичам да изпадам в подробности. Сигурна съм, че ще дойде ден в който тя сама ще иска да знае повече.
Приятен ден, Kite!

Мдаааа, познати отговори, ела питай малкия Алекс ... а аз просто го гушкам и си казвам, някой ден ще му обесня, някой ден, днес нека мисли за игри!

Да ги гушкаме докато е време, другото... то неизбежно идва.
Поздрави!

Дори и представите им не включват мъката от смъртта и по-добре, но за доброто и лошото е хубаво, че имат представа, ада и рая? Хубава вечер!

Радвам се, че мина, хубава вечер и на теб! :))

Ама тва хората много на сериозно се вземат. Игра на Егото със страха.
Ако оставим всичко да си е естествено, живота ще е вечен. Такъв е замисъла, но хората умират ежедневно от страх и създават сами своя ад (още тук на Земята) :(

Често се чудя дали пък страха не е най-голямата движеща сила днес?...
Поздрави!

така ми се струва, поне синът ми се държи като безсмъртен, имам чувството, че много хора до последно така мислят, защото така се държат

Да не говориш за някакви неразумни действия, като препускане с мотор или нещо такова? Щото това си е страшничко...

още е малък за мотор, но катерене, скачане, ритане, все е контузен, не ми се мисли за по-натам, мотори, коли...(

Е, мъжка им работа, няма как! Да ти е жив и здрав! :))))

делничен план - тя е героична, като в серия от "Умирай трудно", това исках да кажа вчера, така си я представят - като в електронна игра, като на кино

Имат много развинтено въображение.
Подчертано някои детски предавания не ги учат на нищо хубаво.
Все пак децата повтарят родителите си в много отношения. Личният пример е от първостепенно значение.

защото очевидно маркират проблеми, които срещаме всички родители. Мен лично ме замислиха много как и колко още трябва да се говори с децата за смъртта, също да се подбира момента за това, избягвайки максимално последващ стрес от неминуемата им среща с нея. Благодаря ти, беше ми поучително и при теб!

И аз благодаря за хубавите думи! :)

темата децата-смъртта е важна, показва пропуските ни, като родители. За всички медиите ги "запълват", както дъждовна вода- улични дупки и улучиш ли ги- катастрофа..., но тук, катастрофата е за децата, наша гордост и... срам

Пиша си разни неща, случайни, неслучайни, както дойде.
Децата са безкрайна тема, стига да имаш търпение, аз се опитвам да се уча в движение, макар и често да изоставам, а сигурно и не малко греша, знам ли.