Преди време един много надъхан и вероятно доста стресиран шеф, засегнат от нежеланието ни да оставаме след работа, изстреля крилатата фраза: - Е, добре! Вървете си вкъщи да печете чушки, щом това е по-важно за вас! Много хора тогава се обидиха, включително и аз, но после като се поразмислих, много се смях. Най-напред на него, на голия му ентусиазъм да въвлече толкова народ в амбициозните си лични цели и най-вече това да става в следработно време?! Тези наелектризирани с ирония думи ме преследват всеки път когато до мен достигне прелестния аромат на печени чушки. И ме карат да се усмихвам носталгично.

И беше прав нашия шеф, и не беше. Аз например искам да пека чушки, защото в моя случай  това означава в шест следобяд да натискам копчето „Изключено” (онова, дето се намира на върха на главата) и с прояснено съзнание да се прибирам вкъщи. Чушки ли ще пека, боб ли ще варя, моя си работа. Искам да имам и друг живот, извън фирмата и бизнес безумията.

За тия, дето не искат да се отдадат на чушкопечене, остава перспективата да гонят вързаното морковче и много да внимават да не ги перне тоягата по пътя им напред и нагоре. Те поне се научават на добър отскок и развито периферно зрение.
Има и друга порода, за които свещенодействието по чушкопеченето е просто бит. Фокусът на тяхното ежедневие опира до салатката и ракийката, друго съществено няма. Май за тях се изказа шефа, но не мога да съм сигурна. Все още подозирам, че имаше предвид всички ония, дето се осмелихме да си тръгнем навреме от работа и дадохме лош пример за принципност. Както и да е, това беше отдавна, но освен че ми връща някои спомени, миризмата на печените чушки винаги ме опиянява със сладостното си знамение за предстоящите знойни летни вечери и ме кара да извадя запотена чаша с ледено питие. Добре дошло, лято!

Що пък и чушкопеченето да не ми е важно ?
Да им се не види и шефовете... :))

Някои гонят Михаля, а аз пека чушки, хахаа!

Всеки с хобито си : )...
Аз, обаче, съм от онези ръководители, които се дразнят от точното спазване на работното време. Защото има хора, които прекъсват работата си в точния час и си отиват. Свършена, недовършена, едва започната, просто ги няма. Няма значение дали пекат чушки или си избират обици, например... Но до ми зарежат името на пациента недописано в журнала, половината изследвания предадени, другите - за***ни, това не го понасям, защото показва степента на отговорност пред останалите по веригата... Обичам точните и завършени работни взаимоотношения. А иначе, за всичко има време...
Поздрави!

че има работа и работа. Специално в твоя случай не ми изглежда нормално да си зарежеш работата в минутата, в която ти изтича работното време. В нашия обаче, ние сме чиновници и нищо не зависи от нас (съвсем буквално), е напълно излишно висенето пред компютрите заради едните добри очи пред шефа. Освен това аз пък съм от онези типажи, които смятат, че ако оставаш след работа, значи или се подмазваш или просто не можеш да се организираш да си свършиш работата в определеното за това време.
Иначе приветствам точните взаимоотношения и добре свършените работи.
Поздрави!

.....оня ден бях с няколко приятелки на женско събриране при едната- бяхме на балкона, беше жега, свечеряваше се, пекохме чушки и други зеленчуци и месца на грилче....но този аромат на чушки, който се носи в лятната атмосфера преди свечеряване...това е нещо, което винаги ме изпълва със Щастие и ме връща към детството ми.
Оня ден пак се сетих за това.
И сега пак се сещам за това:)

Поздрави Гуен!:)

Разбрала си ме идеално! :))))))))))))

на печени чушки! И за вкусът на печените чушки!
Няма ли опция да си ги печете в работно време? :)))

Хахахаа, като се замисля, някои могат да си го позволят!

Такова слюноотделяне и преглъщане ми докарахте сега. Ши въ убивам значи. За едни печени, месести, червени чушки, пълнени със сирене, яйце, магданозец малко, оваляни в брашънце и изпържени до златисто - душа давам! Тука само това няма, необяснимо защо. Не че е без хич, но или са едни криви такива, или мязат на също пласмасови такива, няма нормална капия, и това е. Септември само това ще ям като си дойда. Да оставите нещичко, хей! Като си излизате навреме, да не изпечете всичко, убивам ви ръйш.

Как пък те уцелих с тия пусти чушки...! Ама какво да правя като целия квартал се е заел да пече по балконите и се носят едни аромати, мани.. :))))

И мен ми се преядоха като ги видях, макар да съм вечерял, току - що:)

май ще се прочуя с тия чушки, хаха! Поздрави!

Ей, няма ли да престанете. На всички им се приядоха чушки, а ketcakuatl дори и прекали - червени да били, месести да били, със сиренце, яйце, магданозец и так далше...

Всъщност, благодаря за напомката, я да погледна след малко какво има в "Плод-зеленчук"-а. А който довечера ще си хапне печени чушки - да му е сладко!

и си ги пека на огън .
Не обичам да оставам след работно време , особено когато ме чакат съпруга и сина. Пътят до работа и обратно е час и половина в едната посока. По пътя забираме децата , пренос - превоз.
Ако го изчислиш 12 часа от живота ти си извън къщи , на работа или на пътя.
Пазаруването , разходките - това са екстри . На театър не си спомням от колко години не съм ходила. Не мога да стигна до там.

Ами да, на всички им потекоха лигите! :)))
Ама защо все за ядене мислите, айде отивайте на работа!

За чушките е ясно, май не остана на някой да не му се доядоха, но се радвам, че относно личния живот имаме едно мнение. Поздрави!

всъщност според мен зависи от ситуацията.
Тъй като имам доволно трудов стаж, случвало се е да те ритнат оттам, където си оставил и сърце, и душа.
Така че - да опечем чушките, то е един път в годината, не е всеки ден, я :))))))))))))))

Поздрави
Валя

Ще се присъединя към твоя коментар, щото и на мене ми се е случвало да ме ритнат по кокалчето, баш когато съм дала сърце и душа, та накрая предпочетох да имам време и за чушкопечене :)))))

И какво им е лошото на печените чушки?:))
Те са символ на домашен уют, нали?:))
Привет!

Точно това им е лошото, какъв домашен уют, какви пет лева, тука има работа за вършене! :)))))))))

направо уби змея! Без майтап, за мен този израз е показателен как и привидно съвсем прозаични и простички действия всъщност са солта и есенцията изобщо на живота, на радостта от него... А чушките са просто илюстрация на тази радост от истинския живот - и то много жива и впечатляваща илюстрация! Увлякох се в анализи, но много ми хареса постинга ти! Чудя се, дали този твой бивш шеф би разбрал за какво става дума, би усетил "какво е искал да каже авторът", или за него чушките винаги ще са си чушки, а работата и бизнес безумието - висше състояние на духа и еманация на Живота. Дано някога разбере... Поздрави и честито Лято!:)))

Благодаря ти за разбирането, само да ти подшушна, че онзи мой шеф прекрасно разбираше (и още го знае, надявам се) идеята на чушкопеченето, но понеже самия той се беше отрекъл от него, не можеше с леко сърце да гледа на нас, обикновените, дето нямаме търпение да си отидем вкъщи. Него никой не го чакаше никъде...

В Белгия работникът си тръгва точно в последната минута на работния ден и изобщо не му пука за ентусиазма на шефа.:) Така че и ние ще сме като белгийците.:)

чували сме как е на Запад, само че там освен, че му плащат достойно, работника работи пълноценно през цялото работно време, не кръшка, не пуши по ъглите през пет минути, не имитира дейност, поне не много, докато тука ... знаем се :))))) Но понеже аз съм като белгийския работник (хем копам, хем искам да си ходя навреме), затова и пиша такива постинги, хахахаа! :)))
Поздрави!

във всички частни фирми, шефовете умрат да се разработят точно в 17,30ч, преди Коледа, Великден или, преди да излезеш отпуска. Това се прави, не че има толкова много работа, а за да се чувстваш виновен. Но е така, докато се връзваш. Така, че си печи чушките и хич да не ти пука. Добрият работник ще си свърши работото в работно време, а това, че някой не е организиран, не бива да става наш проблем. Хубава вечер!

Това шефско състояние предизвикващо виновност (или предпразничен синдром) явно не е само мое наблюдение, хахааа! Добре си го описала, точно така го виждам и аз! Отдавна го надживях и именно затова изядох някой друг шамар в служебно отношение. Ама поне ме научиха - работя и се вдавам, но искам да ми плащат и да си ходя навреме! :)))
Хубава вечер и на теб!

А пък аз мисля, че твоят шеф предната вечер просто е бил "наказан" от съпругата си да пече чушки, затова не му се е прибирало:))))

Писнало ми е от такива шефове и задължителните после - удари по кокалчетата, затова и аз съм твърдо "за" чушкопеченето и прекрасния живот след работно време :)))!!! А ако някой ден ми се случи и аз да вляза в ролята на "шеф" съм си обещала тържествено, че хората ще бъдат преди всичко Хора, а след това служители. Пък да видим... ;))

когато започва великото печене и ядене на червени чушки /не че не обичам зелените, но.../. А такива шефчета май нямат груг живот, освен бачкането, но техен си проблем :)

В червените чушки е истината! :)))

печените чушки - и времето, когато от балконите се носи уханието им...