Видях се в чудо с последния ми постинг. Отщя ми се блог и всичко. Обаче днес имам друга идея - да разчопля точно това, заради което вчера временно бях деактивирала постинга, та дано спра пороя от коментари. От всички тях отделям само два-три, които ми допаднаха изцяло, тоест съгласих се и се зарадвах, че ги получих. На една голяма част обаче отговорих само от уважение към авторите им, въпреки че позицията им ме учуди, много даже. На друга част се постарах да отговоря възможно най-учтиво, но с идеята, че не сме на една честота по въпроса. Който разбрал, разбрал. Който не, другия път. Дотук добре. Остана ми  само да се почесвам по кратуната в знак на недоумение - с какво предизвиках това вълнение, че и остри нападки? И то от хора, дето май досега не са ми влизали в блога, нито са коментирали. Като цяло постинга ми беше доста кух, послужи ми единствено да си излея афекта от една случка и съответно да ми олекне. Дори не го бях написала добре, набързо го изпрасках и преди да съм се отказала, натиснах "публикувай". Помислих си, то пък не може все да спазваш добрия тон, блога си е мой, ще пиша каквото си искам. Какво искам да кажа - убедих се, че хората имат болезнена непоносимост към егоистичния стремеж към щастие и проявяват криворазбрана толерантност към хроничното нещастие и любовната хипохондрия. Аз пък си мислех, че е напълно нормално да искаш щастието във всичките му форми и намирам за съвсем естествено нежеланието на човек да се огражда с хора, които постоянно излъчват негативизъм, обременяват те с лабилната си психика и всъщност унищожават твоето щастие. Колкото и да си издръжлив, идва момента когато казваш – стига толкова. Та с две думи – аз съм егоист и държа на това.

   

И аз така мисля. Имам предвид последния абзац.

Кико, ще ни бият! :))))))))))
От вчера ме гризе, че не си казах в прав текст някои неща, и ето ......
Много поздрави за теб!

:))

Блоговете за това са уникално четиво- защото можеш да надникнеш в главите на много хора и естествено, че ще прочетеш неща, които са различни от начина по който живееш ти.
Но си има хора, които не гледат с респект към света на другия, а искат да се изгаврят с него.. Права си, твой си е блога, това е твоето пространство, това са твоите мисли!

че се подведох по това изречение
"Това не е абсурд, а философията на една моя приятелка. "

За мен приятел е много силна дума. Това, което си описала и от което искаш да се оттървеш съвсем егоистично, за да не те натоварва е някаква твоя позната.

Когато някой отговаря на поста ти, никога не можеш да си сигурна за какво точно ще се хване. Аз се хванах за думата ПРИЯТЕЛ. Извинявам се.

Аз пък си те прегръщам топло, и си те Благославям, със Щастие!

Здрасти. С тебе май сме на една честота :))))

да се чувстваш щастлива от това. Да не ти пука от мнението на другите. Това не е егоизъм, това е начин на оцеляване, който ни съхранява. Поздрав и горе главата!

Здрасти и на теб. Твоето присъствие е сигурен критерий, че темата е атрактивна. Какви са тези извинения??

ОТ ТРЪН - НА ГЛОГ, ИСТОРИЯТА ПАК СЕ ПОВТАРЯ МАЙ...

:)))

Много съм си добре даже :)) Просто имах да доизясня още нещо, видя ми се дълго за коментар и стана цял пост.
Поздрави и на теб!

имах си нещо наум още от вчера и днеска го пуснах да излезе...
Недей сумтя :))))

Напълно съм съгласна с мнението и позицията ти и те подкрепям, Гуендолин! :) Нормално е при такъв тип тематика - имам предвид предишния ти постинг - малко като от сериал - да има такъв отзвук. Не им се впрягай на сърдитите коментиращи, най-вероятно се отъждествяват с приятелката ти и реагират първосигнално...и сериално:)))

Време ти е вече да се убедиш, че някои същества искат по особен начин да си мислят, че са разумни хора, но не им се получава!...

Хахахааа! След твоя коментар вече просто няма какво да добавя! За което ти благодаря МНОГО! :)))))))))

Време ми е, спор няма ... :))))))))))

всъщност блог без разнородни настроения в коментарите си е просто стерилна стъкленица, поне аз така го усещам...Как ще ти се отщява, толкова ми е готино да те чета.:)

В коментарите е истината! :))) Досега не съм си позволила да изтрия коментар, независимо дали ми допада или не, следя единствено за вулгарности, но дори и такива пуснах един-два пъти, именно заради цветността :)))))))
Отщя ми се защото не смогвах да следя кой-какво-защо, пък аз не обичам да си зарязвам гостите без внимание. Освен това не очаквах такъв интерес ... темата ми се струваше твърде елементарна.
Благодаря за комплимента, връщам ти го двоен, даже троен! :)))

Има си хора мазохисти,които, ако не страдат не се чувстват живи. И винаги си намират повод за страдание. Един път.......пети..... десети..... им съчувстваш, проявяваш разбиране, бършеш им сълзите. Накрая ти иде да ги пратиш на психиатър,защото виждаш, че отиват в крайност и накрая вдигаш ръце. писва ти от негативизъма около тях и се дистанцираш.
Аз имах една дружка- хубава,с образование,добра, платена работа и за жалост си падна по едно лошо момче с аполонова външност, дълбоко хлътна , а той женен с дете. На колко обещания се наслуша, с колко пари затъна да му плаща черното тото, колко бой изяде, без далак остана и пак и пак ..... 5 години вече е този ад. и края му не се вижда. Е и на мен ми писна да гледам как я бие, а тя обвинява себе си. Слюнка не ми остана, щом ми звънне си мисля,че е в някоя болница пребита и вдигнах ръце. И,ако се смята,че това е егоизъм- да егоистка съм.
Да и дам от моя на заем та белким се осъзнае. А?

И моята дружка е в същата категория, хубаво момиче, образовано, с добре платена работа, абе всичко е както трябва, само акъла й останал като на тинейджърка (дано не обиждам тинейджърите, че те днешните ни удрят в земята).
Благодаря за коментара! Поздрав!

Какъв е проблемът - това, че не искаш да съчувстваш на някаква пикла?
Ми че кой иска?
От години давам акъл на разни млади дружки - знаеш какви сме вироглави - не слушат първия, втория, третия, четвъртия път... пък по някое време се заслушат и вземе че стане хубаво.
Просто едни моми са си бавно развиващи се и това е!

Днеска много ме разсмивате (приятелите), благодаря! :)))

Мислех да не коментирам, ама като си вляза в любими и видя "Аз съм егоист"не се съгласих и ето ме. Аз отдавна ти чета постингите и ми харесват. Няма сега да вадя доводи защо, а само един - защото си едно прекрасно младо мислещо момиче, което много ми допада.
Не се притеснявай, мила wendolin, има такива хора, които не търсят помощ а съжаление. Аз поне се старая да ги избягвам.

Още нещо: Не можем да избираме маиките си, бащите си, децата си и братя и сестри! Ще ги обичаме, ще им прощаваме ли ако сгрешат и пак ще ги обичаме, добри ли са лоши ли са не можем да имаме други - те са.
По отношение на приятелите...е там положението е друго... Всеки си подбира приятелите и не е нужно да имаш за приятел, който не ти допада.

Дано не прозвучах много нравоучително и досадно.

Усмихни се миличка и бъди щастлива! Ти злъчваш толкова позитивизъм:)))

Много благодаря за този коментар!:))

А така ли стана вече... Значи сега тинейджърите слагаш под общ знаменател-НЕПРИЯТНИ

Нищо подобно! :))) Евала на тинейджърите, много са напред децата!

Поздрав !
http://panazea.blog.bg/drugi/2011/03/10/moeto-ego.703166

аз имам една максима-бъди егоист поне веднъж дневно!
Здравословно е!
А приятелите, когато са приятели, си остават такива въпреки, а не поради...но ти си знаеш :-)))

Взимам ти назаем максимата! :))

Прочетох! Оставих ти коментар, а тук само да кажа, че съжалявам, че съм пропуснала да те прочета ...Поздрави!

ти сега какво иска да ми кажеш? Не искам около мен да има щастливи хора, за да мога аз и в дребното си щастие да изглеждам мно`у фън и хепи! :-)

Вместо отговор, препоръчвам за прочит постинга на Панацея, преди малко и аз го прочетох, смятам че напълно пасва на светоусещането ми.

Всяко нещо си има граници. Приятелите са за да им помагаме, но те са тези, които трябва да си решават проблемите. Никой не е длъжен на никой.
Преди 2-3 години помагах на всички, дори на хора, които уж бяха измъчени и зле. Ии... мисля че не е нужно да продължавам. Всичко трябва да е в разумни граници.

Това ми хареса. :)) Поздрави!

Аз се самоиронизирах :)

ОК. Изглеждаше като питане. Поздрав!

Такава душица като теб да предизвика негативизъм? Не може да бъде. Станала е грешка.

:)))))))))

Имам чувството, че някои хора, просто си губят времето, четейки постинги въобще не се замислят за някои неща, които ти си искал да засегнеш в постинга като тема...а има и такива, които просто се КЕФЯТ (ама много) да ти говорят кофти приказки- че си грозен, зъл и тъп и т.н

Вероятно си права. Все пак решавайки да си направя блог, започнах с нагласата, че като пишещи, хората тук са с една идея По- от непишещата (и нечетяща) маса. Или по-скоро се надявах на концентрация от По-та, защото в ежедневието нямам възможност да ги срещна, рядкост са ми :))))) Засега съм удовлетворена, не ми пречат различните и неразбиращите, опитвам се да погледна през чуждите очи. Камбанарии - бол....
Благодаря ти за включването, приятна съботна вечер! :)

Егоизмът всъщност е да обичаш себе си. Ако сам не се обичаш, как може да очакваш да го направят други? Хубаво е да бъдещ щастлив егоист. :) Особено напролет!:)
Поздрав!

Ти си уверена, сериозна и практична жена. Чета те редовно и съм си изградила някаква представа за личността ти. И си добра, без да си сантиментално-плачливо-безпомощна :) Прозира през редовете.
пп извинявай, ама от няколко дни се сдържам да ти го напиша това :) привет!

Хубаво е да прочетеш нещо такова за себе си :)))) Благодаря!

Някъде прочетох, не се сещам къде, че егоизма всъщност е да караш другите да живеят, така както ти искаш. Хареса ми, но твоето определение май ми харесва повече.Поздрави!

Мина на страната на червените. Поздрави.
Има още около 75% от човечеството да се спасява от митичното съзнание.
Кога и те ще сторят скока към червено?
Плаши се! С егосъзнание все още не си на края. Многоооооооооо път за тебе.

Не съм сигурна дали разбирам правилно този коментар. Я пак, ама по-бавно! :))