Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2011 23:02 - С мъже на море - 2
Автор: gwendoline Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11673 Коментари: 20 Гласове:
72

Последна промяна: 26.01.2011 15:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Хареса ни тук. Още първия ден разузнахме района и останахме доволни. Къмпингът всъщност не беше никак малък. Зад караваните и бунгалата имаше цяла вилна зона. От тази година долу в ниското, до самия плаж, бяха отворили магазинче, заредено с най-основните неща, включително вестници.  Всяка сутрин от близкото село пристигаше с раздрънкания си москвич един дядка и продаваше баници, мекици и боза. Свършваха се за секунди, хората си го знаеха стареца и сутрин чинно чакаха да докара баниците.

image

Като новобранци имахме някои знакови моменти. Например нямаше кой да ни предупреди за скакалците. Целият къмпинг беше под обсадата им. Бяха огромни, а хората говореха с умиление, че тази година били много едри. Подритваха ги без злоба, бяха си свикнали с тях. Единствен нашият хазаин не ги долюбваше и вечер пръскаше с нещо цветните градинки пред бунгалата, ядяха му цветята, гадините.
 
 image Аз обаче няколко пъти щях да получа нервен срив заради тях. Направо откачах когато някой нахален скакалец смело пикираше върху голите ми крака. Едва се удържах да не изпищя, много ми бяха отвратителни. Крачката им завършваха с някакви кукички, които драскаха като нокти, не беше шега работа. След няколко дена принудително съжителство обаче придобих вещи умения с метлата и без страх ги събарях от стените на стаята. Не ги убивах, просто ги измитах навън, докато не решаха, че е време отново да нахълтат вътре. Понеже такова чудо никой от познатите ни не беше виждал, на тръгване си взехме два скакалеца в един буркан, за майтап. Голяма атракция бяха!
Другият проблем беше свръхзапасяването ни. Още с пристигането побързах да направя основна ревизия на продоволствието. Нали ръководех организацията дистанционно, та нямаше как да проконтролирам изпълнението на Списъка. Такаа. Какво си имаме - сух шпек, луканки, пастърмичка (от хубавата), филе – по няколко броя от всяко нещо. Отделно от това, солидно количество замразени пържоли и готови шишове. По нататък следваха буркани с лютеница, нес кафе, захар, сол, олио, оцет, сухо мляко, мед, кутии с вафли, бисквити, солети, два стека с минерална вода, бира, безалкохолни...
Заръката ми да осигурят някакви съдини и прибори се изчерпваше с наличието на огромен куп пластмасови чинийки за еднократна употреба, същия брой вилици, лъжици и ножове, последните - негодни за нищо. Чаши - отново пластмаса в неизмеримо количество. Мъжка им работа!

Както каза после Яшката, да няма да седна да мия чаши и чинии! Абе то няма да миеш чинии, ясно, ама я кажи как се обръщат мръвки на скарата с пластмасова вилица? Или пък с какво да нарежа салатата, с пластмасово ножче ли? Добре, че домакинята в мене успя да ме убеди да си взема от вкъщи един комплект прибори (за всеки случай), та спасих положението. Яшката обра точките, когато тенденциозно стовари на верандата на тяхното бунгало една щайга с картофи и лук, от село! На фона на съвсем културната обстановка наоколо, приличахме на някакви градски неврастеници, които се съмняваха, че ще оцелят следващите десетина дни. Или на черноборсаджии в гладно време.
Е, успокоиха се духовете, със сигурност няма да умрем от глад. Бунгалата бяха удобни, поддържани и с всичко необходимо. Скоро открихме, че наблизо имаше две бойни кръчмета със съвсем нормални цени. Хазяйнът наистина се оказа добър човек, не се натрапваше, дискретно ни поогледа и явно ни хареса, защото още първата вечер ни покани при него на салатка и ракийка, ей-така, да се поотпуснем малко. Тези дни край морето бяха невероятни. Най-напред самия факт, че по цял ден си навън между море, земя и небе, е достатъчно опияняващ. Чувстваш се свободен като птичка, лек, щастлив. Така се чувствах когато като дете ходех през лятото на село при баба и дядо.
Вечерите задължително разпалвахме барбекюто с дървени въглища, хазяинът го беше оставил за общо ползване, но освен нас, нямаше други навитаци да го палят. С всичките мръвки дето бяхме домъкнали, нямаше друг вариант освен да ги печем и излапваме систематично. Яшката се самозачисли към барбекюто и за нула време се превърна във виртуоз на разпалването и поддържането на жаравата. Ама колко вкусни ставаха пържолките на това барбекю! Отделно мятахме да печем лук, чушки, патладжани, домати, филии хляб (ммм!), абе каквото имаше. След цял ден плаж и цамбурене в морето, вечер бяхме като изгладнели вълци, всичко ни се услаждаше. 

image
Не стоеше така въпросът сутрин. Комбинацията от филия с лютеница, салам и сиренце беше идеална, но до едно време. На третия ден вече ти се дояжда нещо друго, но те мързи да ходиш до магазина, пък и грехота е, я колко неща сме си донесли. На четвъртия обаче не се издържа...

     -       Яшка, айде да слезем до магазина, видях, че имат кисело   мляко, кроасанчета...      -        Щоо? Я виж колко храна имаме тука, какво ще я правим?!      -       Офф, яде ми се нещо друго вече, само лютеница и салам, аман вече!...       -       Никакви такива! Докато не се изяде всичко, нищо няма да купуваме! Пари сме дали... Ей това е Яшката. При него всичко е облечено в цифри и строга статистика. Понякога се майтапим, че не е човек, а компютър. Помни като слон, дори в пияно състояние нищо не забравя. Например след няколко големи ракии не му е никакъв проблем да изброи изчерпателно и в хронологичен ред цялата ни поръчка, с което шашардисва нещастните сервитьорки, решили сами да си начислят бакшиша към сметката ни.
Много държи нещата да се казват точно, без козметика или откровено импровизиране. С изказване като това щеше много да ме ядоса, ако не го познавах добре. Не е скръндза човека, просто дълбоко в него му е заложено да не разхищава, особено храна. Сърце не му дава да отпише последните две палки салам и буркана с лютеницата.

В крайна сметка се получи следното. Сутрин слизах до магазинчето и взимах разни млекца, сокчета, закуски, каквото имаше. Яшката категорично отказваше да се включи, упорито ръфаше саламите и мажеше лютеница, докато най-накрая не омете всичко и доволен премина към вафлите и бисквитите. Мир да има!
Най-големият кеф обаче се случваше на плажа. Нямам предвид нито блаженото мижене на сянка под чадърчето, нито плацикането в топлата вода, нее! На плажа бяха отворили нов бар, хавайски тип, с безплатен интернет! Беше се превърнал в сборен пункт на всички лаптопи от околността. Красиви момичета обикаляха народа, разпилян по плажа и носеха кафета, шейкове, студени фрешове, абе кавото се сетиш. На моите хора очите им все в мацките. Поръчки се даваха през пет минути, вкарваха се изтъркани лафчета, ама такива наглеци като тях - бол. Момичетата бяха любезни, но не се впечатляваха особено.
image Моят мъж пасуваше, не че правеше поведение пред мен, просто ситуацията беше леко комична и не вървеше да се прави на палячо. Не знам как го измисли, отде го беше гледал този филм, но след кратка разходка до бара и шушу-мушу с бармана, дойде едно гиздаво девойче и с подкупваща усмивка остави това. (за непосветените обяснявам: - ром, резени лайм, кафе и кафява захар. Топиш крайчетата на лимона в кафето и захарта, изстискваш в устата и затапваш с ромчето)
Е, това беше края на мъжките им терзания. Настана успокоение и погледите се съсредоточиха в дървената табла пред нас. Скоро целият плаж се покри с подобни табли, бармана прати човек да купува още ром и лимони!            Уви, преброени дни бързо свършват. Видя се края и на тази отпуска, но толкова свежо и хубаво не сме изкарвали морето от години. Запасихме се с много куриозни изпълнения и теми за бистрене за цяла година напред. Без дори да го обсъждаме или да се наговаряме предварително, на тръгване Яшката се обърна към хазяина и разпореди:
       - Догодина, пиши си някъде, тука сме!


 




Гласувай:
72



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ефекта от целия разказ е,
25.01.2011 23:25
че сега пак трябва да ходя до кухнята, макар, че вече съм си мил зъбите. Скъсах се да преглъщам. Хубави времена...
цитирай
2. gwendoline - Прав си, все за ядене става дума :)
25.01.2011 23:34
Но така стояха нещата при първото ни ходене там, разказах го както си беше :)
цитирай
3. magicktarot - Страхотно разказваш! Отново се пренесох на морето,
25.01.2011 23:51
усетих атмосферата, изобщо - кеф!:)))) Знам ги тия скакалци, мен не ме е гнус.:), но дъщеря ми хич не ги търпи. Имайки предвид, че в Япония и други страни се ядат, веднъж си бях наловила - е, не от морето, но това е идея за напред - и тия наловените мислех да ги пробваме пържени, но никой от семейството не изрази ентусиазъм и се отказах.:)))

И тия дървени въглища - няма какво да се лъжем, скарата на тях си става най-вкусна, мммм!
цитирай
4. gwendoline - 3. magicktarot
25.01.2011 23:58
Абе да ти кажа, за скакалците, "гнус" не е точно казано! Така здраво щипеха и така лошо гледаха, по скоро е за страх работата :) Нарочно не написах, че моите мъже още първата вечер изпекоха няколко парчета и си ги хапнаха, били като пържени картофки, предлагаха ми, но не можах да се напъна да ям такова нещо! :)))))))
А за дървените въглища, само "ммм" мога да кажа и аз!
Мерси за включването, лека нощ ти пожелавам!
цитирай
5. magicktarot - 4. gwendoline :)))))
26.01.2011 00:11
радвам се, че отворих дума за скакалците и яденето им, та да споделиш! Че премълчава ли се такова нещо!!!? Да знаеш, че след признанието ти вече съм твърдо решена да ги пробвам и въведа в менюто:))) Иначе наистина са си страшни скакалците - неслучайно се наричат напаст Божия, оглозгват цялата растителност, когато са много! А и малко да са, пак правят поразии, мен няколко пъти са ме порязвали като ги хвана в ръка и са ми прегризвали някое цвете. Но те са си част от юга, костенурките също, невероятно е по морето! Лека нощ и ще чакам още разкази за морето и къмпингуването!
цитирай
6. mimayordanova - Ще коментирам някой друг път. . .
26.01.2011 04:25
Ще коментирам някой друг път...
цитирай
7. benra - искам
26.01.2011 12:48
на море ама точно така, както си го описала!!!!
цитирай
8. gwendoline - 7. benra
26.01.2011 12:50
benra написа:
на море ама точно така, както си го описала!!!!


О, струва си! Много даже! :)))
цитирай
9. tutankhamon661 - gwendoline
26.01.2011 14:11
На втората снимка има някакъв звяp. Опасен ли е?
цитирай
10. gwendoline - 9. tutankhamon661
26.01.2011 14:28
tutankhamon661 написа:
На втората снимка има някакъв звяp. Опасен ли е?


По-скоро спомагат за разкарване на сутрешния махмурлук - като видиш десетина такива на тавана точно над теб, готови за скок, рипваш като младо яре и хващаш метлата! :))
цитирай
11. tili - Чуден разказ за
26.01.2011 17:46
чудно прекарване! Обичам такива ведри случки и хора. Какви ти случки - то си е начин на живот:)))
Пиши още. Какво правехте вечер?
Привет!!!
цитирай
12. ketcakuatl - А, ТАКА
26.01.2011 18:16
Хубави, семпли разказчета, за нещата от живота дето се вика. А с децата как стои въпроса - при бабите ли?
цитирай
13. gwendoline - 11. tili
26.01.2011 18:22
tili написа:
чудно прекарване! Обичам такива ведри случки и хора. Какви ти случки - то си е начин на живот:)))
Пиши още. Какво правехте вечер?
Привет!!!


Много се изкушавах да пиша още и още, но не мога да напъхам всичко в едно кратко разказче, затова се ограничих до най-сюблимните моменти от първото ни къмпингуване. Много весело беше наистина, не знам доколко успявам да предам това неповторимо усещане!
Поздрави и от мен!

П.С. Вечер имаше ритуал - дежурния по кухня се заемаше с рязане на салатата, Яшката разпалваше барбекюто, а аз обикновено се разлагах на един шезлонг с ледена мента в ръката. Блажено си пафках цигарка, докато моите мъже подготвяха масата и разливаха първата ракия. Затова казвам, че имам големи привилегии в тази мъжка компания! :))
цитирай
14. gwendoline - 12. ketcakuatl
26.01.2011 18:27
ketcakuatl написа:
Хубави, семпли разказчета, за нещата от живота дето се вика. А с децата как стои въпроса - при бабите ли?


Аа, никакви баби! Това място е рай за хора с деца, особено малки. Тази година дори с бебешока ходих два пъти, май спечелих приза за най-луда майка, хаха! Първият път дъщеря ми беше съвсем малка, търчеше по цял ден гола и боса навън, накрая мязаше на индианче :)) Този допир с природата е задължителен за тях, така мисля аз....
цитирай
15. ketcakuatl - Щях да ти пиша за едни мои преживя...
26.01.2011 20:15
Щях да ти пиша за едни мои преживявания (и даже доста написах) но ги изстрих, толкова спомени нахлуха в един миг, че реших че няма достатъчно място за ,,коментар". Ще го пусна в постинг, имаше такова предаване на времето ,,усмивки от старите ленти" ти може и да не си била родена тогава, но много сме се смели. Нещо такова ще стане, ама да видим, ако хората още ги разсмива Чарли Чаплин, ще ги разсмея и аз.
цитирай
16. gwendoline - 15. ketcakuatl - Щях да ти пиша за едни мои преживя...
26.01.2011 20:30
Оо, чакам с нетърпение постинга! Айде, пиши!
Поздрави!!
цитирай
17. monaliza121 - В средата на зимата такъв разказ е ...
26.01.2011 22:55
В средата на зимата такъв разказ е балсам за душата и терзание за мисълта.:)))
Усмивкииии!:))
цитирай
18. gwendoline - 17. monaliza121
26.01.2011 22:59
Нека е само балсам, такава беше идеята! :)))
Поздрави!!
цитирай
19. makont - Ех, море,
28.01.2011 15:55
зливчето, запасите с храна и нямането на време да си ги изядем. Познато, но вълнуващо. Усмихнат разказ. Хубава петъчна вечер!
цитирай
20. gwendoline - 19. makont
28.01.2011 16:45
Благодаря, че ме посети. Хубава вечер и за теб! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gwendoline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 934076
Постинги: 106
Коментари: 2401
Гласове: 9950
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031