Има ли нещо по-приятно от домашната мързелива неделя? Сигурно има, но днес ми е толкова домашно, леко и приятно, че дори ми се дощя да седна и да си нащракам неделното чувство - черно на бяло.
Ранен следобяд е. Отвън се опита да прехвърчи малко сняг, но бързо се загуби. Зимата най-накрая дойде, студът се подпъхва под прозорците на тънки струйки. Вътре обаче е топло и уютно. Нищо, че цялата къща е нагоре с краката, пода е миниран с разхвърляни играчки, дрехи метнати на стола чакат да бъдат прибрани. Масата в кухнята си стои неоправена, но никой не се дразни, сега е време за почивка. 
Успях да натисна децата да поспят. Малкото  заспа бързо, каката май нещо се преструва, но под зоркия ми поглед не смее да отвори очи. След малко ще откърти и тя, и то така, че няма да мога да я събудя дори и след 2 часа. Колко са интересни децата?! Упорито се съпротивляват да си легнат, но едва допрели челца до възглавницата и мигом заспиват като пребити.
В къщата цари небивало спокойствие. От хола дочувам приглушените звуци от телевизора, мъжа ми явно не спи, за него спане е равно на проспиване. Вечно  се разправяме на тази тема. Аз настоявам вечер да не стои до сто часа пред компютъра, той пък отвръща, че не може да си губи времето в спане, докато толкова неща се случват. Сигурно е прав. Аз обаче правя точно обратното - при най-малката възможност се опвам да поспя, батерията ми явно не е от най-издръжливите. Световните събития ще минат и без мене. Моето око е вперено в близкия домашен периметър. Радарът ми засича и най-малките опасности, застрашаващи домашния мир.
Навън притъмнява. Става още по-поспаливо. Очите ми натежаха, май е време да се присламча до децата и да се предам на блажения неделен следобеден сън....