Постинг
29.10.2010 09:23 -
Няколко думи за родителството
Автор: gwendoline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2010 14:53
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 17.11.2010 14:53
Родителството е ужасно нещо.Всеки да го разбира както иска. Никой никога не е готов за това, може би някои хора, предвид характерите си, са по-склонни бързо да се адаптират към кардиналните промени в живота си, но с други едва ли е така.
Аз съм от вторите. Липсват ми много неща, присъщи за един идеален родител, но най-вече – търпение. Който го има това качество, поздравявам го! На който му липсва, да чете нататък и да се успокоява, че има и по-зле от него.
Търпение се иска за всичко, когато вкъщи имаш едно малко ревящо нещо, което става все по-голямо, все по-ревящо и все по-по-по-по ...... Не че няма и хубави моменти, ооо, те са прекрасни и неповторими, но сега не пиша за тях. Сега е ред да се изплача как ме обземат лудите и бесните когато не мога да се наспя, изкъпя, среша, облека, нахраня, а какво говорим да почета книга или да гледам един филм!!!!!
Къде изчезнаха многото приятели, къде е доброто старо време, когато цяла неделя можех да изкарам на дивана в хола с чинията на корема.... Няма такъв филм! Както каза скоро моят мъж: „Нямам търпение да одъртея, та да мога да си свърша нещо мое”. Звучи доста абсурдно, нали?... И тук вече преминавам към дилемата: Да бъда или да не бъда добър родител?! Аз бих казала даже така – да си гледам ли кефа поне малко или да се откажа окончателно от идеята да имам мъничко свободно време.
А, де?!
Аз съм от вторите. Липсват ми много неща, присъщи за един идеален родител, но най-вече – търпение. Който го има това качество, поздравявам го! На който му липсва, да чете нататък и да се успокоява, че има и по-зле от него.
Търпение се иска за всичко, когато вкъщи имаш едно малко ревящо нещо, което става все по-голямо, все по-ревящо и все по-по-по-по ...... Не че няма и хубави моменти, ооо, те са прекрасни и неповторими, но сега не пиша за тях. Сега е ред да се изплача как ме обземат лудите и бесните когато не мога да се наспя, изкъпя, среша, облека, нахраня, а какво говорим да почета книга или да гледам един филм!!!!!
Къде изчезнаха многото приятели, къде е доброто старо време, когато цяла неделя можех да изкарам на дивана в хола с чинията на корема.... Няма такъв филм! Както каза скоро моят мъж: „Нямам търпение да одъртея, та да мога да си свърша нещо мое”. Звучи доста абсурдно, нали?... И тук вече преминавам към дилемата: Да бъда или да не бъда добър родител?! Аз бих казала даже така – да си гледам ли кефа поне малко или да се откажа окончателно от идеята да имам мъничко свободно време.
А, де?!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 9950
Блогрол
1. Един женски блог
2. Блогът на him
3. Блогуващия с пилци
4. Nomad by nature
5. Злободневни
6. Reality bites
7. Пътеписи
8. Магически разкази, фентъзи, фантазии, приказки, легенди, историйки, пародии
9. tutankhamon661
10. cooks and bakes
11. Рецепти
12. ddiaries
13. kite
14. Кайти
15. The Law
16. Вкусът на живота
17. Изделия от дърво
18. Regrets
19. Разни
2. Блогът на him
3. Блогуващия с пилци
4. Nomad by nature
5. Злободневни
6. Reality bites
7. Пътеписи
8. Магически разкази, фентъзи, фантазии, приказки, легенди, историйки, пародии
9. tutankhamon661
10. cooks and bakes
11. Рецепти
12. ddiaries
13. kite
14. Кайти
15. The Law
16. Вкусът на живота
17. Изделия от дърво
18. Regrets
19. Разни