Един женски блог

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.10.2010 23:36 - Лош ден

Автор: gwendoline Категория: Лични дневници

Прочетен: 568 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 02.11.2010 10:03

Не знам защо ми изплува една историйка, достойна за скеч в Комиците, дори повечето ми приятели изобщо не знаят за това ми изпълнение, но сега от дистанцията на времето мога с лекота да се върна към събитията от онзи кошмарен декемврийски ден и да се посмея дори...
Става дума за едно пътуване. Бях тръгнала на гости при моите родители заедно със щерката, тя беше на 3 години, аз - бременна в 7мия месец. Точно затова реших, че ще се возим на влак, за по сигурно, пък и абсолютна екзотика! Не бях се качвала на влак от студентските си години. Обаче нямаше голяма разлика, същите очукани вагони и вмирисани седалки, нищо че този път пътувах първа класа.
Намърдахме се благополучно в празното купе и след последен поглед към билетите установих, че са ми продали два билета за възрастни, вместо един, въпреки че на гишето изрично се осведомих какъв билет се полага на малката и ми беше обяснено, че деца под 7 години пътуват безплатно. На всичкото отгоре си взех билет за отиване и връщане, е, сега си имах два!! Избухнах в свиреп гняв, подсилен от ясната мисъл, че остават точно 15 минути до тръгването на влака и изобщо нямам шанс да се върна обратно до гишето, че тепърва да подхващам разправия с БДЖ. Естествено, скарах се с мъжа ми, дошъл да ни изпрати и той си тръгна ядосан. Рекох си, майната ви на всички и се тръшнах на мазната седалка.
По едно време нещо ме загложди, някакво неясно подозрение се промъкна и ме накара да изляза от купето и да се поогледам. Никакво движение, само една възрастна жена се беше разположила в другия край на вагона. Оставаха 5 минути, как така няма никой? Слизам на перона и какво да видя? Ами ние сме се намърдали в съвсем друг влак. Господи, ами сега!!! Къде е моя влак?! Някой нещо ми обясни, ето го, ей там, в другия край на перона, но тръгва след 2 минути, няма да го хванеш ... Ужас! Метнах се обратно в купето, задърпах дете, раници, куфар, якета, малката ревна, мамоооо, мамоооо, не ме оставяй, абе кой те оставя бе, слизай бързо долу, айде сега бегом към онзи влак, тичай мойто дете, моля те, не плачи, само да се качим!
Понесох се като вихър, както бях с корема, куфара, раницата и тригодишното ми дете. Нямаше да успеем, ако кондуктора на последния вагон не беше погледнал назад и съзирайки чудната гледка не беше дал знак да изчакат. С голямо пухтене и почти останала без въздух се добрахме до нашия влак. Кондукторът ми говореше нещо, ама кой ти чува. В ушите ми блъскаше оглушително собствения ми пулс, гледах само да не изтърва някъде малката, току я побутвах да мине напред, а аз след нея влачех себе си и багажа. Малко по малко дойдох на себе си. Дори си помислих, не, това не може да е истина!
Да, ама не. Има още. В бясното препускане бях изпуснала билетите, кой знае къде са изхвърчали. И за да бъде картинката пълна, а горчивата чаша изпита до дъно, платих глоба за нередовен пътник и се сдобих с поредния билет за първа класа ....

Нагоре